Клубът на мъртвите

Погледите ни се срещнаха. Ерик. Еврика!

— Но защо му е да прави това? Да не би да е луд по теб? — откровено попита Алсид.

— Не чак толкова луд — смутено измърморих аз.

— О, просто иска да се напъха в гащите ти.

Кимнах, но без да го гледам в очите.

— Желаещите май трябва да се наредят на опашка — измънка той под носа си.

— Да бе — изсумтях аз. — Ти още точиш лиги по оная Деби, не можеш да го отречеш.

Погледите ни отново се срещнаха. По-добре да разнищим този въпрос веднъж завинаги и да приключваме с него.

— Четеш ми мислите много по-добре, отколкото предполагах — каза Алсид. Широкото му лице изглеждаше унило. — Но тя не е… Защо изобщо мисля за нея? Дори не помня защо съм я харесвал. Харесвам теб, и то дяволски много.

— Благодаря — отвърнах аз и му се усмихнах от сърце. — И аз те харесвам дяволски много.

— С теб очевидно сме много по-подходящи един за друг, отколкото за досегашните си половинки — каза той.

Неоспорима истина.

— Да, бих била щастлива с теб.

— И аз с удоволствие бих споделял деня си с теб.

— Но, изглежда, няма да ни огрее подобно щастие.

— Да — тежко въздъхна той. — И на мен така ми се струва.

Младата сервитьорка ни се усмихваше, докато излизахме от ресторанта, и с всички сили се стараеше да покаже на Алсид колко хубаво й стоят тесните й джинси.

— Ето какво смятам да направя — каза Алсид. — Ще направя всичко възможно да изкореня Деби от съзнанието си. И един ден, когато най-малко го очакваш, ще се появя на вратата ти с надеждата, че вече си се отказала от своя вампир.

Усмихнах се.

— И ще заживеем щастливо заедно до края на дните си?

Той кимна.

— Е, вече имам нещо, което да чакам с нетърпение — отвърнах.

8

Бях толкова изморена, когато най-после се прибрахме в апартамента на Алсид, че нямах сили за нищо друго, освен за сън. Това бе един от най-дългите дни в живота ми, а все още се намирахме в ранния му следобед.

Но преди това трябваше да свършим малко домакинска работа. Докато Алсид закачаше новата завеса в банята, аз почистих мокета в гардероба с „Доместос“, отворих един освежител за въздух и го сложих на рафта за шапки. Затворихме всички прозорци, включихме парното и направихме по няколко експериментални вдишвания, без да откъсваме поглед един от друг.

Апартаментът миришеше нормално. Двамата едновременно издишахме с облекчение.

— Току-що извършихме нещо много незаконно — казах аз. Все още се чувствах неловко от собствената си безнравственост. — Но изпитвам огромна радост, че се избавихме от трупа.

— Не се притеснявай, че в момента не чувстваш вина — каза Алсид. — Все нещо ще се случи, за което да се почувстваш виновна, и то съвсем скоро. Пази си силите.

Прекрасен съвет. Реших да се възползвам от него.

— Мисля да дремна — казах, — трябва да съм свежа за довечера. — Човек има нужда от бързи реакции и бистър ум, когато е във вампирска компания.

— Добра идея — каза Алсид и ме изгледа въпросително с вдигнати вежди, но аз се засмях и поклатих глава. Влязох в малката спалня, затворих вратата, събух обувките си и се проснах на леглото, изпълнена с тиха наслада. Миг по-късно протегнах ръка, придърпах края на плюшената покривка за легло и я увих около себе си. В топлата стая на притихналия апартамент ми трябваха не повече от две минути, за да потъна в сън.

Събудих се внезапно и веднага застанах нащрек. Усетих нечие присъствие в апартамента. Може би в просъница бях чула почукване на входната врата или дрезгавите гласове във всекидневната. Станах внимателно от леглото и застанах до вратата; за щастие, носех чорапи и се движех напълно безшумно по мокета. Бях оставила вратата леко открехната и доближих ухото си към процепа.

— Снощи в апартамента ми дойде Джери Фалкън — обади се нечий дълбок, дрезгав глас.

— Не го познавам — отвърна Алсид. Звучеше спокоен, но бдителен.

— Каза, че снощи е имал неприятности заради теб в „Жозефина“.

— Заради мен? Ако това е мъжът, който нападна приятелката ми, той сам си е виновен за неприятностите.

— Кажи ми какво се случи.

— Опитал се да сваля приятелката ми, докато аз бях в тоалетната, но тя не поддала и той проявил грубост, след което тя привлякла вниманието на околните към ситуацията.

— Наранил ли я е?

— Пораздрусал я е. И е одрал рамото й до кръв.

— Кръвно оскърбление — гласът звучеше изключително сериозно.

— Да.

Значи драскотините по рамото ми спадаха към кръвните оскърбления, каквото и да значеше това.

— И после?

— После аз излязох от тоалетната и го отскубнах от нея. Тогава се намеси господин Хоб.

— Това обяснява изгарянията на Фалкън.

— Да. Хоб го изхвърли през задната врата. И тогава го видях за последен път. Казваш, че името му е Джери Фалкън?

— Да. Дойде направо при мен, след като и останалите момчета са напуснали бара.

— Еджингтън се намеси. Канеха се да ни нападнат.

— Еджингтън е бил там? — дълбокият глас прозвуча доста разтревожено.

— О, да, с приятеля си.

— В какво се изразяваше намесата на Еджингтън?