Клубът на мъртвите

— Вече си платих за тази лудост — каза Бил.

— Ти може да си си платил и това да те устройва — отвърнах аз, — но не знам дали платеното от теб устройва мен.

В празната студена стая се възцари дълго мълчание. Всекидневната също тънеше в тишина. Надявах се, че Ерик имаше план за по-нататъшните ни действия и че той включваше прибиране у дома. Независимо от случилото се между мен и Бил, имах нужда да съм си у дома, в Бон Темпс. Имах нужда от работата си, от приятелите си. Имах нужда да видя Джейсън. Той може и да не беше най-свестният брат на света, но друг, освен него нямах.

Зачудих се какво ли се случваше в съседния апартамент.

— Когато кралицата дойде при мен да ми каже, че е чула за програмата, по която работех, и че никой досега не се е залавял е подобен проект, бях поласкан — каза Бил. — Предложи ми солидно заплащане, макар че можеше и да не ми предложи нищо, след като съм неин поданик.

Усетих как устните ми сами се присвиват след поредното напомняне, че двамата с Бил принадлежим на коренно различни светове.

— Според теб кой й е казал? — попитах.

— Не знам. Дори не искам да се замислям — отвърна Бил. Гласът му звучеше небрежно, дори равнодушно, но аз си го познавах.

— Ти знаеш, че отдавна работя по този проект — продължи той, когато разбра, че няма да кажа нищо повече.

— Защо?

— Защо ли? — смутено попита той. — Ами защото тогава това ми се стори добра идея. Списък на всички американски вампири и поне някои от онези, които живеят в други страни по света, представяш ли си? Ценен проект, а и много приятен за изпълнение, както се оказа. Още щом започнах да правя проучването, ми хрумна да включа снимки. И псевдоними. И биографии. Идеята ми просто се разрасна.

— Тоест, нещо като… ъмм… справочник? За вампири?

— Именно! — лицето на Бил грейна още повече. — Идеята ми хрумна съвсем спонтанно една нощ. Опитах се да се сетя за всички вампири, които съм срещал по пътя си през миналия век, и започнах да правя списък. После започнах да добавям рисунки, които съм правил. Или фотографии.

— Значи вампирите могат да се снимат? Имам предвид… виждат се на снимки, така ли?

— Разбира се. Откакто фотографията стана популярна в Америка, винаги сме се старали да стоим настрана от фотообективи, защото снимката е доказателство, че си бил на дадено място в дадено време… а ако двайсет години по-късно се появиш някъде и изглеждаш по същия начин, веднага ще стане ясно какъв си. Но след като вече не крием съществуването си, няма смисъл да се придържаме към старите традиции.

— Мога да се обзаложа, че не всички вампири мислят като теб.

— Е, да. Някои все още се крият в сенките и всяка нощ спят в гробници.

И това го казваше мъж, който от време на време спеше заровен в пръстта на гробището.

— А други вампири помагали ли са ти в това?

— Да, разбира се — изненадано отвърна той. — На някои им доставяше удоволствие да се ровят в спомените си… други го използваха като възможност да наобиколят стари свърталища и да потърсят отдавна забравени познайници. Сигурен съм, че не съм включил всички вампири в Америка — липсват предимно новите преселници, — но поне за осемдесет процента мога да гарантирам.

— Добре, но защо й е на кралицата тази програма? Защо останалите вампири искат да я притежават, след като са разбрали за съществуването й? Те могат и сами да съберат същата тази информация, нали?

— Да — отвърна той. — Но би било много по-лесно да я вземат от мен. А колкото до въпроса ти защо е толкова примамлива… ти например нямаше ли да се радваш, ако имаше справочник с имената и координатите на всички останали телепати в Съединените щати?

— О, разбира се — казах. — Щяхме да си разменяме полезни съвети как да се справяме с проблема си или пък как да го използваме по-добре.

— Ето, виждаш ли? Полезно е да има справочник с информация за всички вампири в Съединените щати, в който да е упоменато кои са силните страни на всеки от тях, кой каква дарба притежава и така нататък.

— Но някои вампири със сигурност няма да искат да фигурират в този справочник — отбелязах аз. — Ти каза, че някои от тях продължават да се крият в сенките и предпочитат тайно да ловуват.

— Именно.

— Но техните данни също са включени в програмата, нали?

Бил кимна.

— Ти какво, искаш да те набучат на кол ли?

— Никога не съм се замислял колко примамлив би могъл да бъде този проект за останалите — навъсено каза Бил. — Изобщо не съм си давал сметка каква власт би могъл да даде на онзи, в чиито ръце попадне. Докато не започнаха опитите да го откраднат.

От съседния апартамент се разнесоха крясъци.

Алсид и Деби отново се караха. Тези двамата изобщо не си подхождаха. Но някакво необяснимо взаимно привличане непрекъснато ги дърпаше един към друг. Знам ли, може би далеч от Алсид Деби беше свестен човек… Не, това не можех да го повярвам, но може би поне се държеше търпимо, ако не я измъчваха любовни терзания.

Естествено, те просто трябваше да се разделят. И никога повече да не остават насаме в една стая.

Същото се отнасяше и за мен.