Книгата на живота

Хамиш започна да прелиства страниците, търсейки някаква правна информация, която би свършила работа. Годфроа бил най-младият от тримата синове на Филип, известен със страховития си и коварен интелект. Започна да ме обхваща лошо предчувствие.

— И намерихте ли? — попита Матю и хвърли поглед към свитъка.

— Ела и виж. — Маркъс ни подкани да отидем при масата.

— Това ще ти хареса, Даяна — рече Сара и нагласи очилата си.

— Маркъс твърди, че е родословното дърво на Дьо Клермон. Изглежда наистина старо.

— Така е — потвърдих. Генеалогията беше средновековна, с ярко оцветени изображения на Филип и Изабо в отделни правоъгълни рамки в горната част на страницата. Ръцете им се докосваха през разделящото ги пространство. Цветни ленти ги свързваха с ронделите по-долу. Във всеки кръг имаше име. Някои ми бяха познати — Юг, Болдуин, Годфроа, Матю, Веран, Фрея, Стасия. Повечето не ми говореха нищо.

— Дванайсети век. Френски. Стилът е на ателието на Сен Север — определи Фийби, потвърждавайки усещането ми за възрастта на произведението.

— Всичко започна, когато се оплаках на Галоуглас, че Болдуин се вре навсякъде. Той ми отговори, че и Филип бил почти толкова непоносим и че когато Юг се насищал, той се захващал с Фернандо — обясни Маркъс. — Галоуглас нарече семейството им издънка и добави, че понякога издънките са единственият начин да се запази мирът.

Едва сдържаната ярост на Матю показваше, че мирът е последното нещо, на което ще се радва Галоуглас, когато падне в ръцете на чичо си.

— Помня, че четох нещо за издънките навремето, когато дядо се надяваше, че ще се насоча към правото и ще поема някогашните задължения на Годфроа — каза Маркъс.

— Открих! — Хамиш почука с пръст страницата. — „Всеки мъжки вампир с пълнокръвни деца може да основе издънка, ако има одобрението на неговия сир или на главата на клана. Новата издънка ще се смята за клон на оригиналната фамилия, но във всяко друго отношение ще упражнява свободно волята и властта си.“ Звучи ми достатъчно ясно, но тъй като това е работа на Годфроа, явно има още нещо.

— Основаването на издънка, на отделен клон на фамилия Дьо Клермон начело с теб, ще реши ли всичките ни проблеми! — изтъкна Маркъс.

— Не всички водачи на кланове създават издънки — предупреди го Матю.

— Веднъж бунтовник, завинаги бунтовник — сви рамене синът му. — Знаеше го, когато ме създаде.

— А Фийби? — повдигна вежди Матю. — Годеницата ти споделя ли революционните ти сантименти? Може да не й хареса да бъде изхвърлена от Сет-Тур без пукнат грош, след като цялото ти имущество бъде конфискувано от чичо ти.

— Какво искаш да кажеш? — с безпокойство попита Маркъс.

— Хамиш да ме поправи, ако греша, но мисля, че следващата част от книгата на Годфроа е посветена на наказанията, свързани с основаването на издънка без разрешението на сира — отвърна Матю.

— Ти си мой сир — каза Маркъс и вирна упорито брадичка.

— Само в биологичния смисъл — дадох ти кръвта си, за да се преродиш като вампир. — Матю размаха ръце, което бе знак, че раздразнението му расте. — А знаеш, че не понасям използването на титлата „сир“ в този контекст. Смятам се за твой баща, а не за кръвен донор.

— Моля те да бъдеш повече от това — настоя Маркъс. — Болдуин не е прав за съглашението и Паството. Ако основеш издънка, можем да начертаем свой собствен път, да вземаме свои решения.

— Основаването на собствена издънка проблем ли е за теб, Мат? — намеси се Хамиш. — След като Даяна е бременна, мислех си, че изгаряш от желание да се освободиш от Болдуин.

— Не е толкова просто, колкото си мислиш — каза му Матю. — Пък и Болдуин може да има резерви.

— Какво е това, Фийби? — Сара посочи някакво неравно петно върху пергамента под името на Матю. Генеалогията я интересуваше повече от правните въпроси.

Фийби се вгледа по-внимателно.

— Нещо е изтрито. Там е имало друга рондела. Почти разчитам името. Беиа... о, трябва да е Бенджамин. Използвали са обичайните средновековни съкращения и са заместили „дж“ с „и“.

— Изтрили са кръга, но са забравили да премахнат малката червена линия, която го свързва с Матю. Значи въпросният Бенджамин е едно от децата на Матю — заключи Сара.

Кръвта ми се смрази. Матю наистина имаше син с това име. Ужасяващо създание.

Фийби разви друг свитък. Тази генеалогия също изглеждаше стара, макар и не колкото предишната. Тя се намръщи.

— Това май е направено един век по-късно. — Фийби постави пергамента на масата. — Нищо не е изтрито, но и въпросния Бенджамин го няма. Просто изчезва безследно.

— Кой е Бенджамин? — попита Маркъс, макар че нямах представа защо. Несъмнено знаеше кои са другите деца на Матю.

— Бенджамин не съществува. — Изражението на Изабо бе предпазливо и тя внимателно бе подбрала думите си.

Умът ми се опита да смели значението на въпроса на Маркъс и странния отговор на Изабо. Ако синът на Матю не е знаел за Бенджамин...

— Затова ли името му е заличено? — поинтересува се Фийби. — Някой грешка ли е направил?

— Да, той беше грешка — с кух глас рече Матю.