Книгата на живота

— Затова Филип прости на Матю, че не те уби, Маркъс, макар да му беше наредил да го стори. Филип знаеше какво е да обичаш някого твърде много, за да гледаш как загива несправедливо.

Думите й обаче не разпръснаха сенките от очите на Маркъс.

— Ние, Филип, Март и аз, пазехме тайната ми в продължение на векове. Създадох много деца, преди да дойдем във Франция, и си мислех, че кръвожадността е ужас, който сме оставили зад нас. Всичките ми деца живееха дълго и никога не показваха и следа от болестта. После дойде Матю...

Гласът на Изабо замря. В долната част на окото й се събра червена капчица. Тя примигна и попи кървавата сълза, преди да се е отронила.

— Когато създадох Матю, моят сир беше само мрачна легенда сред вампирите. Сочеха ни го като пример какво може да ни се случи, ако се отдадем на желанията си за кръв и власт. Всеки вампир, върху когото паднеше и най-малкото подозрение за кръвожадност, незабавно беше отстраняван заедно със създателя и потомците му — безстрастно каза Изабо. — Но аз не можех да убия детето си и не бих позволила на никого да го стори. Матю не беше виновен, че е болен.

— Никой не е виновен, maman — изтъкна Матю. — Това е генетично заболяване, което все още не разбираме. Поради безмилостните действия на Филип и всичко, което направи фамилията, за да скрие истината, Паството не знае, че болестта е във вените ми.

— Може и да не знаят със сигурност, но някои от Паството подозират — предупреди го Изабо. — Имаше вампири, според които болестта на сестра ти не е лудост, както твърдяхме ние, а кръвожадност.

— Жербер — прошепнах.

Изабо кимна.

— Както и Доменико.

— Не се безпокой напразно — каза Матю, мъчейки се да я успокои. — Седял съм на масата на съвета, когато се обсъждаше болестта, и никой нямаше абсолютно никаква представа, че я нося в себе си. Докато смятат, че кръвожадността е изкоренена, тайната ни си остава в безопасност.

— В такъв случай се опасявам, че имам лоша новина. Паството се бои, че кръвожадността се е върнала — съобщи Маркъс.

— Какво искаш да кажеш? — попита Матю.

— Вампирските убийства — обясни Маркъс.

Бях виждала изрезките от вестници, които Матю събираше миналата година в лабораторията си в Оксфорд. Мистериозните убийства се случваха навсякъде и продължиха няколко месеца. Разследванията буксуваха и случаите бяха привлекли вниманието на хората.

— Убийствата като че ли спряха тази зима, но Паството още се занимава със сензационните заглавия — продължи Маркъс. — Извършителят така и не беше заловен, така че Паството очаква вълната да се поднови всеки момент. Жербер ми го каза през април, когато поисках за първи път отмяна на съглашението.

— Нищо чудно, че Болдуин не желае да ме признае за своя сестра — подхвърлих. — Покрай цялото внимание, което ще привлече кръвната клетва на Филип към фамилията, някой може да започне да задава въпроси. Всички можете да бъдете заподозрени в убийствата.

— В официалното родословно дърво на Паството не се споменава за Бенджамин. Откритото от Фийби и Маркъс са само фамилни копия — обади се Изабо. — Филип каза, че не е нужно да споделяме... неблагоразумието на Матю. Когато беше създаден Бенджамин, родословните дървета на Паството бяха в Константинопол. Ние бяхме в далечната чужбина и се мъчехме да задържим територията си в Светите земи. Кой щеше да разбере, ако го изоставим?

— Но нима другите вампири в кръстоносните кралства не са знаели за Бенджамин? — намеси се Хамиш.

— Много малко от тях са оцелели. Още по-малко смеят да се усъмнят в официалната история на Филип — изтъкна Матю.

Демонът го погледна скептично.

— Хамиш е прав да се тревожи. Когато всички научат за брака на Матю с Даяна, да не говорим за кръвната клетва на Филип и съществуването на близнаците, някои от онези, които са си мълчали за миналото ми, може и да не са склонни да продължат да си държат езика зад зъбите — каза Изабо.

Този път Сара повтори името, за което си мислехме всички.

— Жербер.

Изабо кимна.

— Някой ще си спомни изстъпленията на Луиза. Друг може да се сети за случилото се с децата на Маркъс в Ню Орлиънс. Фернандо може да напомни на Паството, че някога, много отдавна, Матю е показвал признаци на лудост, макар вече като че ли му е минало. Дьо Клермон ще бъдат по-уязвими от всеки друг път.

— И единият или и двамата близнаци може да носят болестта — добави Хамиш. — Шестмесечен убиец е доста ужасяваща перспектива. Нито едно създание не би обвинило Паството, че е взело мерки.

— Може би вещерската кръв по някакъв начин ще попречи на развитието на болестта — допусна Изабо.

— Чакайте малко. — Маркъс се съсредоточи. — Кога точно е бил създаден Бенджамин?

— В началото на дванайсети век — отвърна Матю и се намръщи. — След Първия кръстоносен поход.

— А кога вещицата в Йерусалим роди бебе вампир?

— Какво бебе вампир? — Гласът на Матю отекна в помещението като изстрел.

— Онова, за което Изабо ни разказа през януари — поясни Сара. — Оказва се, че ти и Даяна не сте единствените специални създания на света. Всичко това се е случвало и преди.