Книгата на живота

— Винаги съм смятала, че това е просто слух, целящ да настрои създанията едни срещу други — с треперещ глас каза Изабо. — Но Филип вярваше на историята. А след като Даяна се прибра у дома бременна...

— Разкажи ми, maman — помоли Матю. — Всичко.

— Някакъв вампир изнасилил вещица в Йерусалим. Тя заченала от него — заговори Изабо, изстрелвайки думите една след друга. — Така и не научихме кой е вампирът. Вещицата отказа да го посочи.

Единствено тъкачки можеха да носят дете на вампир, не обикновените вещици. Баба Алсъп ми го беше казала в Лондон.

— Кога? — тихо попита Матю.

Изабо се замисли.

— Малко преди основаването на Паството и подписването на съглашението.

— Малко след като създадох Бенджамин — каза Матю.

— Може би Бенджамин е наследил не само кръвожадността от теб — отбеляза Хамиш.

— А детето? — попита едва чуто Матю.

— Умряло от глад — прошепна Изабо. — Отказвало да суче от гърдата на майка си.

Матю скочи на крака.

— Много новородени не искат млякото на майките си — изтъкна Изабо.

— А кръв пиело ли е? — остро попита Матю.

— Майката твърдяла, че да. — Изабо трепна, когато юмрукът на Матю се стовари върху масата. — Но Филип не беше сигурен. Когато взе новороденото, тя беше на ръба на смъртта и не приемаше абсолютно никаква храна.

— Филип трябваше да ми каже, когато се срещна с Даяна. — Матю посочи обвинително с пръст Изабо. — Ако не той, ти е трябвало да ми кажеш, когато я доведох за първи път у дома.

— И ако го бяхме направили, щяхме ли да си осигурим местата в рая? — повиши тон Изабо.

— Престанете. И двамата. Не можеш да мразиш баща си или Изабо заради нещо, което си направил ти самият, Матю — тихо отбеляза Сара. — Пък и точно сега си имаме достатъчно проблеми и без да се тревожим за онова, което вече е станало.

Думите й незабавно намалиха напрежението в стаята.

— Какво ще правим? — обърна се Маркъс към баща си.

Матю сякаш се изненада от въпроса.

— Ние сме семейство — каза Маркъс. — Независимо дали Паството ни признава или не, точно както ти и Даяна сте съпруг и съпруга, независимо какво си мислят онези идиоти във Венеция.

— Ще играем по свирката на Болдуин. Засега — реши Матю след кратък размисъл. — Ще заведа Сара и Даяна в Оксфорд. Ако казаното тук е вярно и ако друг вампир, вероятно Бенджамин, е направил дете на вещица, трябва да знаем как и защо някои вещици и някои вампири могат да създадат потомство.

— Ще съобщя на Мириам — каза Маркъс. — Ще се зарадва да те види отново в лабораторията си. Пък и докато сте там, можеш да се опиташ да разбереш как действа кръвожадността.

— С какво мислиш, че се занимавах през всички тези години? — тихо попита Матю.

— Проучванията ти — досетих се, мислейки си за работата на Матю върху еволюцията и генетиката на създанията. — Не си търсил само произхода на създанията. Опитвал си се да разбереш как се предава кръвожадността и как може да се лекува.

— С каквото и друго да се занимаваме в лабораторията, двамата с Мириам винаги се надяваме да направим някакво откритие, което да ни доведе до лекарство — призна Матю.

— С какво мога да помогна аз? — попита Хамиш, привличайки вниманието на Матю.

— Ти също ще трябва да напуснеш Сет-Тур. Искам да изучиш съглашението — всичко, което успееш да намериш за ранните дебати на Паството, всичко, което би могло да хвърли светлина върху събитията в Йерусалим между края на Първия кръстоносен поход и датата, на която съглашението е станало закон. — Матю огледа Кръглата кула. — Жалко, че не можеш да работиш тук.

— Ще ти помогна с проучването, ако искаш — предложи Фийби.

— Но нали ще се връщаш в Лондон? — учуди се Хамиш.

— Ще остана тук с Маркъс — вирна брадичка Фийби. — Не съм нито вещица, нито демон. Няма правило на Паството, което да ми забранява да остана в Сет-Тур.

— Тези ограничения са само временни — намеси се Матю. — Щом представителите на Паството се уверят, че в Сет-Тур всичко е така, както трябва да бъде, Жербер ще вземе Изабо в дома си в Кантал. След цялата драма Болдуин бързо ще се отегчи и ще се върне в Ню Йорк. Тогава всички ще се видим отново тук. Да се надяваме, че дотогава ще знаем повече и ще можем да измислим по-добър план.

Маркъс кимна, макар да не изглеждаше особено доволен.

— Разбира се, ако основеш издънка...

— Невъзможно — отсече Матю.

— „Impossible” n’est pas frangais* — обади се Изабо с язвителен като оцет тон. — И определено не фигурираше в речника на баща ти.

* „Невъзможно“ не е френска дума (фр.). — Б. пр.

— За мен единственото, за което и дума не може да става, е оставането в клана на Болдуин и под прекия му контрол — каза Маркъс и кимна на баба си.

— След всички тайни, които се разкриха днес, нима още си мислиш, че името и кръвта ми са нещо, с което да се гордееш? — обърна се Матю към сина си.

— Предпочитам теб пред Болдуин — заяви Маркъс и погледна баща си в очите.

— Не знам как ме търпиш около себе си — тихо рече Матю и се извърна. — Още повече да ми простиш.