Кобра

Което означаваше, че по повърхността й най-вероятно преминава фотоелектричен или лазерен лъч. Възможно ли бе Тайлър да е оставил толкова очевидна вратичка в инак внимателно изградената охранителна система? Разбира се, всеки преодолял стената обект щеше да бъде засечен от лазерните оръжия на къщата, но техните прицелни устройства зависеха от свръхбързи, чувствителни, но и незащитени от смущения електронни датчици, а и от подобно разстояние изстрелите щяха да дават голямо разсейване. Неточни и дори опасни. Не, Тайлър сигурно беше измислил нещо друго. Но какво?

Трябваше отново да прехвърли всички факти в главата си, преди да му хрумне една възможност. Тайлър беше построил имението си по регинска мода. Пар Нофке, покойният съекипник на Джони също беше от Регина. Какво беше казал веднъж, нещо тъкмо за подобен случай…?

Да, точно така. В онзи далечен ден, след първото учение, когато Джони едва не размаза лицето на Вилхо. „При нас охранителните лазери са насочени нагоре, а не по протежение на стената.“

Сега вече всичко беше съвсем ясно. Вместо четири лазера в краищата, покриващи малък участък от пространството над стената, там имаше стотици — насочени нагоре в небето. Една ужасно скъпа невидима защитна преграда, но същевременно ефективна едновременно срещу ракети, снаряди и нежелани гости. Бързодействаща, с не особено сложна конструкция и практически безпогрешна.

Ето значи къде трофтите бяха заложили своята смъртоносна клопка.

Джони преглътна мъчително, но все пак беше доволен. Тъкмо това му трябваше — да знае как точно врагът е намислил да го спре, въпреки че бариерата изглеждаше непреодолима. Освен ако не открие центъра, откъдето се командват лазерите.

Почувства, че Илона го разглежда внимателно и се помъчи да прогони безпокойството от лицето си.

— Е? Намисли ли как ще преодолеем вратата?

— Съмнявам се да успеем. Но не е необходимо. Ще изкатерим стената и готово.

— Да я изкатерим ли? Че тя е поне пет метра!

— Исках да кажа „прескочим“. Да не мислиш, че ще ми се опре една петметрова стена?

Пречката щеше да е другаде, но той нямаше никакво намерение да го споделя с потенциалните слушатели.

— Ами защитните системи отгоре?

— Не са проблем — излъга я Джони, отново заради подслушващите ги трофти. Не биваше да прекалява с наивността, за да не събуди подозренията им. — Предполагам, че Тайлър е наредил да ги разположат в скрити ниши в ъглите. Датчиците са монтирани отвън и отвътре в стената и веднага щом някой започне да се катери по нея, оръжията се подават и откриват огън. Всъщност, по-скоро ме интересува проблемът как да стигнем до стената. Искам да ми опишеш съвсем подробно пътя, по който те доведоха тук.

Тя кимна и докато разказваше за коридорите, стълбите и вратите, той си помисли със задоволство, че е повярвала на думите му. Оставаше и трофтите да са също толкова уверени, че ще се насочи право към очакващата го смъртоносна клопка.

От която все още не беше намерил изход.

Вътрешният часовник показваше десет вечерта. Време беше да тръгват.

Джони дълго се колеба за най-подходящия момент. Ако опитат следобед, навън ще има достатъчно хора, сред които да се скрият или — ако ги застрелят — поне да узнаят какво се крие зад стените на имението. Отказа се при мисълта, че трофтите едва ли щяха да се подвоумят преди да избият тълпа хора, за да спрат двама бегълци. Освен това, в тъмнината врагът трябваше да се осланя единствено на радар, инфрачервени лъчи и прибори за нощно виждане, което носеше известни предимства.

Тези две причини изтъкна и пред Илона. Третата — че на дневна светлина трофтите не биха рискували да ги допуснат дори в близост до стената — запази за себе си.

Лежеше по гръб на масата, скръстил ръце върху гърдите си, а Илона седеше до него и замислено разглеждаше вратата. Джони я предупреди, че операцията ще започне точно в десет и тридесет и тя изглежда събираше сили. Не знаеше дали трофтите ще позволят да им хвърля прах в очите по толкова наивен начин, но поне си заслужаваше да опита.

Джони пое въздух с пълни гърди и активира на максимално разсейване звуковото оръдие.

Първото, което почувства, беше леко дразнене в червата, едва доловимо трептене на вътрешните органи под въздействие на скритите в няколко телесни кухини звукоусилватели, които бързо влизаха в синхрон със звуковия фон на тялото. Той наостри уши и веднага долови ехото на ултразвуковия „писък“ в металните стени, където бяха разположени свръхчувствителните аудио-визуални датчици…

Необходими му бяха още няколко минути, за да постигне максимален разрушителен ефект, но Джони знаеше, че дотогава трофтите вече ще се досетят за намеренията му. Не смяташе да разрушава датчиците, а само да ги извади от строя за известно време, докато приключи с втората част от замислената операция. Изчака още пет секунди и тъкмо когато Илона започна с разтревожен вид да оглежда стаята, той вдигна левия си крак и стреля.