Кобрата

Някога бил остров-затвор, като прословутия френски Дяволски остров, и гъстите му гори били изсечени, за да се попречи на затворниците да построят салове, с които да избягат. На мястото на дърветата израсли храсти и шубраци. Неколцина свръхбогати бразилци имат тук вили за абсолютно уединение, но Декстър бе заинтригуван най-вече от самолетната писта. Построена през 1942 година от корпуса за авиотранспорт на американската армия, пистата правеше от това място идеална база за специалния отдел на ВВС, който използва безпилотните самолети „Предатор“ или „Глобал Хок“ с удивителната им способност да се реят часове наред и да оглеждат терена под тях с помощта на камери, радари и топлинни датчици. Декстър долетя тук като канадец, интересуващ се от разработването на нови туристически дестинации, огледа мястото, увери се, че подозренията му са правилни, и отлетя. Втората му визита бе в Колумбия.

Към 2009 година президентът Урибе по същество бе смазал терористичното движение ФАРК, специализирало се в отвличания за откуп. Но усилията му в борбата срещу кокаина бяха неутрализирани от дон Диего Естебан и могъщия Картел, създаден от него.

През същата година президентът бе оскърбил дълбоко крайно левите правителства на двете си съседки Венесуела и Боливия, като бе поканил в Колумбия американски войски, които да му помогнат с авангардната си технология. Американците се бяха настанили в седем колумбийски военни бази. Една от базите се намираше в Маламбо, на северното крайбрежие до Баранкуила. Декстър пристигна тук като нает с одобрението на Пентагона журналист, специализирал във военната тематика.

Понеже се намираше в провинцията, той се възползва от първата възможност да отлети до Богота и да се запознае със забележителния полковник Дос Сантос. Американските военни го откараха до летището в Баранкуила, откъдето взе совалка до столицата. Между все още горещото тропическо крайбрежие и града в планината температурата спадна с поне двайсет градуса.

Нито ръководителят на отряда на американското УБН, нито командирът на британския екип на АТОП в Богота имаха представа кой е той и какво подготвя Кобрата, но и двамата бяха инструктирани от съответните им централи на Арми Нейви Драйв и Албърт Имбанкмънт да сътрудничат в максимална степен. Всички говореха перфектно испански, а английският на Дос Сантос бе превъзходен. Той обаче се изненада, когато именно чужденецът отвори дума за ДНК пробата, която бяха получили преди две седмици.

— Странно е, че се появихте точно в този момент — каза младият и неуморим колумбийски детектив. — Получих резултат точно тази сутрин.

Обяснението му бе по-странно от появата на Декстър, която си бе най-обикновена случайност. ДНК технологията бе нова за Колумбия „благодарение“ на скъперничеството на правителствата преди това на Алваро Урибе. Той обаче бе увеличил бюджета.

Но Дос Сантос жадно бе прочел всичко имащо отношение към съвременните методи на криминологията. И бе осъзнал по-рано от колегите си, че един ден ДНК ще се превърне в могъщо оръжие при идентифицирането на тела, било то живи или мъртви — а последните ставаха все повече. Така че още преди лабораториите да развият този капацитет за анализ, той бе започнал да трупа проби при всяка открила се възможност.

Преди пет години член на наказателните отряди на наркобосовете бе попаднал в катастрофа с кола. Човекът никога не беше обвиняван, осъждан или лежал в затвора. И всеки нюйоркски адвокат, защитник на гражданските права, щеше да постигне отнемане на значката на Дос Сантос за стореното от него.

Той и колегите му, много преди Дона да основе Картела, бяха убедени, че този човек е голяма фигура в престъпния свят. Никой не го беше виждал от години и определено никой не бе чувал за него през последните две години. Ако беше толкова високо в йерархията, колкото подозираха, този човек със сигурност щеше да е постоянно в движение и щеше да сменя самоличностите си като носни кърпички. Щеше да комуникира само с мобилни телефони за еднократна употреба и непрекъснато щеше да подновява запасите си от същите.

Така че Дос Сантос отиде в болницата и открадна натривките, взети от счупения нос на жертвата на катастрофата. Когато технологията най-сетне се появи и тук, ДНК материалът бе идентифициран и вкаран в базата данни. Петдесет процента от същия материал се намираше в мострата, изпратена им от Вашингтон с молба за помощ. Той отвори папката и сложи на масата снимка.

Лицето бе грубо и с белези, а изражението — жестоко. Счупен нос, малки очички, побеляла коса, модна прическа. Снимката беше направена преди десет години, но изображението бе „състарено“, за да покаже как би могъл да изглежда днес този мъж.

— Убедени сме, че той е част от най-близкото обкръжение на Дона — онзи, чиито агенти плащат на подкупните служебни лица, които помагат на Картела да прекара стоката си през пристанищата и летищата на Европа и Америка. Онези, които вие наричате „плъхове“.

— Можем ли да го открием? — поинтересува се човекът от АТОП.