Кобрата

ХИМИЯ: Нужни са само два химически процеса, за да се превърнат събраните листа в завършения продукт, и тези два процеса са изключително евтини. Това е обяснението защо въпреки отчайващата бедност на фермерите от джунглата, които се препитават с някакъв жилав дървесен плевел, изкореняването на източника до момента се е оказало невъзможно.

Суровите листа се накисват в стари варели от нефт в киселина — може да се използва дори евтина киселина за акумулатори, — която извлича кокаина. След това самите листа се изгребват и изхвърлят, а на тяхно място остава кафеникава „супа“. Тя енергично се разбърква с алкохол или дори бензин, което извлича алкалоидите.

Те на свой ред се обират както каймака от млякото и се обработват със силна основа, напр. натриев бикарбонат. Смесването произвежда белезникава пяна, която представлява основата за пастата. Кокаинът в Южна Америка се търгува под формата на паста. Точно нея купуват гангстерите от селяните. Около 150 кг листа се превръщат в 1 кг паста. Химикалите са леснодостъпни, а продуктът е лесен за транспортиране от джунглата до рафинерията.

ЗАВЪРШВАНЕ: В тайни рафинерии, обикновено скрити дълбоко в джунглата, пастата се превръща в прахообразен снежнобял кокаинов хидрохлорид (химическото наименование) чрез добавяне на нови химикали като солна киселина, калиев перманганат, ацетон, етер, амоняк, калциев карбонат, натриев карбонат, сярна киселина и още бензин. Сместа се редуцира, остатъкът се изсушава и онова, което остава, е прахът. Всички използвани химикали са евтини и леснодостъпни, защото има множество съвсем законни начини на тяхната употреба.

СЕБЕСТОЙНОСТТА: Ако един отглеждащ кока селянин — наричат ги „кокалеро“ — работи като вол целогодишно, може да получи до шест реколти от своето парче джунгла, като всяка реколта се състои от около 125 кг листа на кока. Общата му продукция от 750 кг листа ще позволи произвеждането на 5 кг паста. След приспадане на незначителните му собствени разходи той може да спечели до 5000 долара годишно. След рафиниране до прах един килограм може да струва около 4000 долара.

ПЕЧАЛБАТА: Тя е най-високата за каквато и да било стока по света. Същият един килограм чист колумбийски кокаин повишава стойността си от 4000 до 60000-70000 долара след транспортирането му на 5 хиляди километра от брега на Колумбия до Съединените щати или на 8 хиляди километра до Европа. Но дори и това не е всичко. При купувача килограмът се разрежда, като теглото и обемът му се увеличават 6–7 пъти, без това да намалява цената му. Потребителите плащат на последния във веригата доставчици 70000 долара за скромния пакет кокаин, напуснал брега на Колумбия на цена 4000 долара.

РЕЗУЛТАТИТЕ: Гореописаната печалба гарантира на операторите възможността да си позволят най-добрата технология, оборудване, оръжие, знания. Те могат да наемат най-умните, да подкупят бюрократите — в някои случаи става дума до нивото на президенти на страни — и просто се чудят как да отказват на пълчищата желаещи да им помогнат в транспортирането и пласмента на продукцията, за да си гарантират дозата. Без значение колко на брой „мулета“ биват заловени и тикнати в затворите, винаги се намират хиляди мизерстващи и/или достатъчно глупави доброволци, готови да поемат рисковете.

СТРУКТУРИТЕ: След ликвидирането на Пабло Ескобар от Меделинския картел и оттеглянето от бизнеса на братята Очоа от Кали, гангстерите в Колумбия се разцепиха в стотици миникартели. Но през последните три години започва да се оформя нов гигантски картел, които доминира над всички и ги обединява. Независимите, опитали се да устоят на натиска, биват откривани мъртви с явни следи от жестоки изтезания. Малко по малко съпротивата срещу „обединителите“ угасва. Мегакартелът се нарича Хермандад (в превод Братството) и действа по подобие на голяма индустриална корпорация, използваща частна армия, за да охранява собствеността си, и отряд за психологически травмиращи наказания, налагащ дисциплина.

Братството не произвежда кокаин. То изкупува цялата продукция на всички миникартели под формата на завършен бял прах. Предлага „справедлива“ (по неговите критерии) цена на база не „Ако искаш“, а „Приемаш или умираш“. След това Хермандад пласира продукцията си по света.

КОЛИЧЕСТВО: Общата продукция е около 600 тона годишно и се разпределя на два пъти по 300 тона за Европа и Съединените щати — може да се каже единствените два континента, използващи този наркотик. При споменатата по-горе норма на печалба става дума за десетки милиарди долара.

ТРУДНОСТИТЕ: Поради огромната печалба е възможно да има до двайсетина посредника между картела и крайните потребители. Става дума за превозвачи, пласмент на едро и улични пласьори. Това силно затруднява ПОО (правоохранителните органи) на всяка страна да се доберат до големите играчи. Те са добре защитени, използват крайни форми на насилие с възпираща цел и никога не докосват продукта лично. „Дребните риби“ биват залавяни, съдени и вкарвани в затвора, но рядко „пропяват“ и веднага им се намират заместници.