Кобрата

Толкова огромно е количеството товари, които влизат в Европа през Хамбург, че изчерпателният оглед на всеки контейнер е абсурден. Германската митница, съкратено ЦКА, прави каквото е по силите й. Около пет процента от пристигащите контейнери се подлагат на щателна проверка. Част от тези огледи са вследствие на случаен подбор, но повечето са в резултат на сигнал, нещо странно в описанието на каргото и пристанището, от което е отплавал корабът (например бананите не идват от Мавритания), или просто калпаво оформени документи.

Проверката може да се състои в разпечатване на контейнера, измерване на габаритите му, за да се открият скрити отделения, химически изследвания в лабораторията на пристанището, оглед със следово куче, обучено да открива наркотици, и дори инспекция на приемащия камион с рентгенови лъчи. Всеки ден на такъв преглед се подлагат около 240 камиона. Но един контейнер с банани не може да предизвика такова внимание.

Контейнерът не бе откаран в хладилния склад, защото беше маркиран за незабавно вземане, което обезсмисляше складирането му. Освобождаването на товар в Хамбург се осъществява от компютъризираната система „Атлас“. Някой бе въвел 21-цифровия регистрационен номер на контейнера в компютъра на ЦКА и го бе освободил за вземане още преди „Сан Кристобал“ да бе заобиколил последния завой на Елба.

Когато турският шофьор най-сетне изпълзя в началото на колоната пред портала на кея, контейнерът вече бе обработен и го очакваше. Той представи документите си, служителят на ЦКА в будката до портала въведе данните в компютъра, видя, че става дума за малък внос на банани, осъществен от скромна малка фирма в Дармщат, търгуваща с плодове, и му кимна да действа. След трийсет минути турчинът беше отново на моста, но в обратна посока към гъстата мрежа германски аутобани.

Зад него бе натоварен един метричен тон чист колумбийски кокаин. Преди да попадне в ръцете на онези, за които бе предназначен, той щеше да бъде „разреден“ с примеси, които щяха да увеличат обема му 6–7 пъти. Използваха се най-различни вещества, като бензокаин, креатин, ефедрин и дори конският транквилизатор кетамин. Идеята бе консуматорът да се убеди, че получава по-голяма тръпка от онази, която може да очаква от инхалираното през носа количество кокаин. По-нататъшното увеличение на обема се постигаше с прости, но безвредни бели прахообразни вещества като сода бикарбонат и пудра захар.

Всеки килограм от хиляда грама се превръща в седем хиляди и тъй като клиентите „кихат“ по 10 американски долара на грам, това прави 70000 долара за един килограм чист кокаин. Шофьорът превозваше хиляда такива килограма, чиято улична цена съответно бе седемдесет милиона долара. Селяните в колумбийската джунгла продават изходната „паста“ за 1000 долара килограма, което оставя предостатъчно, за да се плати на транспортния самолет до Суринам, за таксата на банановата плантация, нищожната цена за превоза на контейнера от „Сан Кристобал“ и петдесетте хиляди долара, внасяни по сметката на Голям Кайман на името на корумпирания митнически служител в Хамбург.

Европейските гангстери поемат цената за превръщането на твърдите „тухли“ във фин като талк прах, дозирането на целия обем и пласирането му по улици и барове. Но понеже разходите от джунглата до Хамбург са пет процента и разходите в Европа нови пет процента, това оставя цели деветдесет процента печалба, която се разпределя между картела, мафиите и гангстерите в Европа и Щатите.

Американският президент щеше да научи всичко това от „Доклада Бериган“, който щеше да бъде поставен на писалището му след три дни, както бе поискал.

Докато той четеше доклада, нови два тона чист колумбийски кокаин в пикап щяха да се промъкнат през тексаската граница недалеч от градчето Нуево Лapeдо, за да изчезнат в необятното сърце на Америка.

Г-н Президент,

Имам честта да Ви представя доклад за наркотика кокаин, както бе поискано от Вас.

ПРОИЗХОД: Кокаинът се произвежда единствено от растението кока — невзрачен, подобен на плевел храст, — растящо от незапомнени времена по хълмовете и в джунглата на северозападната дъга на Южна Америка.

Никой не знае откога то се дъвче от местните племена, които случайно са открили, че това приглушава постоянния им глад и стимулира настроението им. Растението рядко цъфти или дава плодове, стъблото и клоните му не стават за нищо. Наркотикът се съдържа единствено в листата.

Даже и така наркотикът съставлява доста под един процент от теглото на листната маса. Нужни са 375 килограма събрани листа — количество, достатъчно да напълни каросерията на пикап, — за да се получат 2,5 килограма „паста“ — междинната фаза, — от която на свой ред може да се получи един килограм чист кокаин в познатата ни бяла прахообразна форма.

ГЕОГРАФИЯ: В глобален мащаб 10 процента от производството идва от Боливия, 29 процента от Перу и 61 процента от Колумбия.

Но колумбийските банди изземат продукцията на малките производители на кока паста, което означава, че са отговорни за практически 100 процента от рафинирането и пласмента.