Кобрата

— Мисля, че и двамата знаем какво. Искате размяна? Така да бъде. Онова, което имате, срещу Лeтиция.

Стана, хвърли на мокета малка картонена картичка, отиде до балконската врата и зави наляво. От покрива на хотела се спусна изплетена от стоманено въже стълба, извиваше се във въздушното течение.

Декстър скочи на перилата, помисли си: „Вече съм стар за тази акробатика“, и се хвърли към стълбата. Чу през рева на винтовете Карденас да излиза на терасата зад него. Изчака свит изстрела, но той така и не дойде. Всъщност ако Карденас стреляше, той така и нямаше да го чуе. Стисна стълбата, усети как въжетата остъргват дланите му, после черният „Блекхок“ излетя нагоре като ракета.

След няколко секунди го спуснаха на пясъчния плаж до стените на „Санта Клара“. Хеликоптерът кацна пред зяпналите от изумление двама-трима собственици на кучета, Декстър скочи в кабината и хеликоптерът се издигна отново. След двайсет минути беше в базата.

Дон Диего Естебан се гордееше, че управлява Хермандад — върховния кокаинов картел — като най-успешната корпорация на планетата. Дори си позволяваше да се самозаблуждава, че управляващото тяло е бордът на директорите, а не самият той, макар за всички да бе очевидно, че това изобщо не е така. И въпреки големите неудобства, които причиняваше на своите колеги, които трябваше да полагат огромни усилия, за да се изплъзнат на следващите ги навсякъде агенти на полковник Дос Сантос, дон Диего настояваше на тримесечните заседания.

Имаше обичая да известява хората си чрез личен куриер в коя от петнайсетте му хасиенди ще се събере конклавът и предупреждаваше, че очаква поканените да дойдат непроследени. Дните на Пабло Ескобар, когато половината полиция бе в джоба на Картела, отдавна бяха минали. Полковник Дос Сантос бе неподкупно полицейско куче и Дона едновременно го уважаваше и ненавиждаше за това.

Летните срещи винаги се провеждаха в края на юни. Днес Дона беше извикал шестимата си колеги, без главореза Пако Валдес, Животното: неговото присъствие се налагаше само когато имаше проблеми с вътрешната дисциплина. Този път нямаше.

Дона изслуша с одобрение отчетите за увеличението на продукцията от селяните без съответно увеличение и на заплащането им. Отговарящият за производството, Емилио Санчес, го увери, че може да се отгледа и изкупи достатъчно паста за задоволяване на всякакви нужди от други клонове на Картела.

Родриго Перес го увери, че вътрешните кражби преди експорта са намалени благодарение на няколкото показни наказания, имащи за цел да демонстрират какво се случва на онези, които смятат, че могат да мамят Картела. Частната армия, вербувана основно от обитаващите джунглата остатъци от някогашната терористична група, известна като ФАРК, беше в добро състояние.

Дон Диего, вживял се в ролята на галантен домакин, лично доля вино на Перес — многозначителен знак.

Хулио Лус — адвокатът-банкер, който така и не събра кураж да погледне Роберто Карденас в очите — съобщи, че десетте банки по всички краища на света, които му помагаха в прането на милиарди евро и долари, били доволни и съгласни да продължат съвместната дейност и че в тях не само няма инфилтрирани шпиони на правителствата в съответните страни, но че те дори не будят подозрение у органите за банкова регулация.

Хосе-Мария Ларго имаше още по-добри новини за фронта на пласмента. Апетитът в двете целеви зони, Европа и Щатите, нарастваше до безпрецедентни нива. Четиридесетте гангстерски банди и различните им мафиотски клонове, които бяха клиенти на Картела, правеха все по-големи поръчки.

Две големи групировки — в Испания и Англия — бяха заловени и арестувани накуп, съдени и осъдени, и в резултат бяха изоставили пазара. Но на тяхно място безпроблемно се бяха наместили жадни за печалба новаци. Следващата година вещаеше рекордни нива на търсенето. Той извади таблици в потвърждение на прогнозата и присъстващите се наведоха да ги разгледат. Оформяше се необходимост от минимум по триста тона чист кокаин на континент, доставен без залавяне на пратките.

Това поставяше фокуса върху двамата, в чиито задължения влизаше гарантирането на тези доставки. Вероятно беше грешка да се уязви точно Роберто Карденас, чиято международна мрежа от платени служители по аерогари, пристанища и халета на митниците из двата континента бе от ключово значение, но Дона просто не харесваше този човек. Така че той отреди главната роля на Алфредо Суарес — маестрото на транспорта от източниците в Колумбия до купувача на север. Суарес се изпъчи като петел и не скри сервилността си пред Дона.