Кобрата

Капитанът погледна пак към хеликоптера и видя пилота, сложил шлем с черно стъкло заради изгряващото слънце, а до него изнесен навън и привързан с ремъци… снайперист. Не можеше да разпознае карабината с оптически прицел G3, но ясно виждаше нещо опасно изглеждащо, насочено към главата му. Дадените му инструкции бяха пределно ясни: „Никога не влизай с престрелка с национален флот“. Така че той вдигна ръце в общоприетия жест на предаване. Въпреки отсъствието на лаптопа му на потвърждение за успешно предадено съобщение, се надяваше все пак съобщението да е стигнало адресата си. Не беше така.

От своята гледна точка пилотът на „Литъл Бърд“ вече можеше да разчете името на носа на кораба „бродяга“. Казваше се „Белеса дел Мар“ или „Красавицата на морето“ — доста оптимистично име за морски съд в океана. В действителност беше риболовен кораб, ръждясал, на петна, трийсетина метра дълъг и вонящ на риба. Точно в това бе и смисълът — един тон кокаин в овързани с въжета бали под смърдящата вече риба.

Капитанът се опита да прехване инициативата, като пусне двигателите, но хеликоптерът мигновено се спусна почти отстрани на няколко метра над повърхността на водата и на трийсет метра от борда на „Белеса дел Мар“. От това разстояние снайперистът можеше да откъсне с куршум което ухо на капитана реши.

— Par е los motores — изгърмя глас през външния високоговорител на хеликоптера. „Спрете двигателите“. Капитанът се подчини. Вече виждаше двете изхвърляни високо във въздуха струи от витлата на приближаващите атакуващи лодки.

Това също бе трудноразбираемо. Намираха се на голямо разстояние от сушата. Къде, по дяволите, бе бойният кораб? Но нямаше нищо трудно да разбере какви са онези, които след секунди хвърлиха куки за абордаж от двете лодки и се покатериха на палубата.

Бяха млади, с черни униформи, с маски, въоръжени и очевидно много здрави. А капитанът разполагаше с екипаж само от седем души. Думите „Не оказвай съпротива“ в инструкциите бяха много мъдри, защото моряците едва ли щяха да устоят и секунди. Двама от мъжете се приближиха до него, а останалите насочиха оръжията си към екипажа. Хората му благоразумно вдигнаха високо ръце. Един от мъжете явно командваше, но говореше само английски. Друг превеждаше. Никой от нападателите не свали маската си.

— Капитане, смятаме, че пренасяте забранени от закона вещества — наркотици и по-специално кокаин. Възнамеряваме да претърсим кораба ви.

— Това не е вярно, на борда ми има само риба. Освен това да претърсвате кораба ми… Това е нарушение на морските закони — пиратство.

Бяха го инструктирали да каже именно това. За нещастие указанията, дадени му във връзка с юридическата страна на възможната ситуация, не бяха така мъдри както относно неговото оцеляване. Той никога не беше чувал за ЗУП, а дори да бе чувал, едва ли щеше да разбере нещо.

Всъщност майор Бен Пикъринг изобщо не превишаваше правата си. Законът за углавното правосъдие (Международно сътрудничество) [16] от 1990 година, известен като ЗУП, съдържа няколко члена, отнасящи се до прехващането в открито море на морски съдове, за които се смята, че пренасят наркотици. Там са указани и правата на обвиняемите. Онова, което капитанът на „Белеса дел Мар“ не знаеше, бе, че той и неговият кораб мълчаливо са прекатегоризирани като заплаха за британската нация, подобно на всеки друг терорист.

Това на практика означаваше — за нещастие на Шкипера, — че книгата с правилата, в това число гражданските права, вече беше отишла там, където щеше да отиде и кокаинът, ако бе имало време за това — през борда.

Момчетата от СВМС бяха тренирали в продължение на две седмици и бяха свалили времето за операцията до няколко минути. Седмината от екипажа и капитана бяха бързо, но професионално обискирани за наличие на оръжие или средства за предаване на информация. Мобилните им телефони бяха конфискувани за анализ по-късно. Радиокабината бе разбита. Осемте колумбийци бяха оковани с белезници с ръцете отпред и им бяха сложени качулки. След това ги заведоха до кърмата и ги накараха да седнат на палубата.

Майор Пикъринг кимна и един от отряда извади ракетен пистолет. Ракетата излетя на сто и петдесет метра и избухна в огнена топка. Високо над тях датчиците на „Сам“ уловиха сигнала и операторът в Невада изключи заглушаващото устройство. Майорът съобщи на „Балморал“, че може да се приближи, и не след дълго Q-корабът изпълзя иззад хоризонта, приближи се и спря успоредно на борда.

Един командос с леководолазен костюм скочи във водата, за да провери подводната част на корпуса. Една от обичайните хитрости при превоз на нелегално карго е то да се скрие в заварен за дъното „блистер“ и дори балите да се провесят на найлонови въжета, достигащи 20–30 метра дълбочина, така че да не се видят при по-небрежен обиск.