Кобрата

„Мишел“ ги засече на двайсет морски мили в открито море. Макар да не се носеха с максималните за тях 60 възела, лодките пореха вълните с 40 и това се оказа достатъчно да разкрие на радарите на „Мишел“ на 15000 метра височина, че това може да са само моторници. Безпилотният апарат започна да трасира курса и скоростта им и предупреди „Чесапийк“, че бързоходките се насочват към него. Q-корабът промени леко курса си, за да ги прехване.

На втория ден от пътуването си двата екипажа на бързоходките изживяха същото недоумение като капитана на „Белеса дел Мар“. Изневиделица се появи някакъв хеликоптер и увисна над тях в синьото небе. Това просто не бе възможно.

Гръмогласното предупреждение от високоговорителя да изгасят двигателите и да останат в дрейф просто бе игнорирано. И двата скутера — дълги източени алуминиеви тръби, окомплектовани с по четири двигателя „Ямаха“ от по 200 конски сили, — решиха, че могат да надбягат малкия „Литъл Бърд“, и ускориха до 60 възела. Понеже британците бяха открили „Бродяга 1“, тези два съда автоматично станаха „Бродяга 2“ и „Бродяга 3“.

Колумбийците бяха направили сериозна грешка да мислят, че е възможно да се измъкнат със скорост на хеликоптер. „Литъл Бърд“ увеличи оборотите и се впусна след тях. Със 120 възела — двойно по-висока от тяхната скорост.

До пилота от военноморската авиация, здраво стиснал снайперската си карабина М-14, седеше старшина Соренсън — асът снайперист на взвода. В това спокойно време и само от сто метра боецът беше абсолютно сигурен, че няма да пропусне нищо съществено.

Пилотът отново използва мегафона, като този път говореше на испански:

— Изгасете двигателите и останете в дрейф или ще стреляме.

Но бързоходките продължаваха да се носят на север, без да имат представа, че оттам насреща им се приближават три надуваеми лодки с общо 16-има „тюлени“. Капитан-лейтенант Кейси Диксън бе спуснал на вода голямата твърдокорпусна гумена лодка и двата по-малки „Зодиак“-а, но колкото и да бяха бързи, алуминиевите стрели на контрабандистите бяха по-бързи дори и от тях. Налагаше се „Литъл Бърд“ да ги позабави.

Старшина Соренсън бе израсъл във ферма в Уисконсин, възможно най-далеч от морето в целите Съединени щати. Точно това може би бе причината да постъпи не къде да е, а именно във флота — за да види морето. А талантът, който бе донесъл със себе си от селото, бе опит с ловна пушка, чиято продължителност бе съизмерима с възрастта на Соренсън.

Колумбийците си знаеха урока. Може и да не ги бяха прехващали досега с хеликоптер, но бяха инструктирани какво да правят, а това бе при всички положения да запазят двигателите — без тези ревящи чудовища щяха да са безпомощни.

Когато видяха насочената към тях карабина М-14 и оптическия прицел, по двама души от екипаж се проснаха върху кожусите на двигателите, за да ги предпазят от куршумите. Силите на закона и реда никога нямаше да си позволят да стрелят на месо.

Грешка. Така бе по старите правила. Някога във фермата старшина Соренсън бе просвал зайци от двеста крачки. Тази цел бе по-голяма и по-наблизо, а правилата за откриване на огън — пределно ясни. Първият му изстрел прониза единия жертвоготовен контрабандист, разби кожуха и пръсна на парчета целия блок на двигателя.

Другият контрабандист изкрещя изплашено и се хвърли назад в последната частица от секундата. Вторият бронебоен куршум разби втория двигател. Бързоходката не спря. Но вече не летеше напред — все пак бе претоварена.

Един от останалите трима живи извади отнякъде „Калашников АК-47“ и пилотът на „Литъл Бърд“ моментално отби встрани. От трийсетината метра височина, на която летеше, можеше да види черните точки на надуваемите лодки да съкращават дистанцията, понеже ефективната скорост на взаимно приближаващите се лодки наближаваше сто възела.

Неповредената моторница също ги видя. Рулевият нямаше време за чудене откъде пък са се взели те. Бяха тук, а той се опитваше да спаси товара и свободата си. Реши да продължи право срещу тях, да мине помежду им и да използва превъзходството си в скорост, за да се измъкне.

И почти успя. Повредената моторница изгаси останалите си два двигателя и се предаде. Но челната бързоходка продължи напред, без да намалява скоростта. Формацията на „тюлените“ се раздели, лодките направиха широки завои и се устремиха след измъкващата се моторница. Ако го нямаше хеликоптера, контрабандистите може би щяха да се изплъзнат.

„Литъл Бърд“ обаче излезе пред моторницата, зави на деветдесет градуса и изхвърли стотина метра синьо найлоново въже. Малка памучна шамандура в края попречи на въжето да потъне, а цветът му го правеше невидимо във водата. Моторницата изви и почти успя да го избегне, но последните двайсетина метра на въжето се плъзнаха под корпуса й и се оплетоха около четирите винта. Ямахите изкашляха, задавиха се и спряха.