Кобрата

— Нека тогава придружи това карго. И искам да поддържате връзка на всеки три часа… денонощно — без прекъсване… по целия път. С предварително подготвени съобщения както от лаптопа, така и по мобилния телефон. Нищо по-сложно от обикновено натискане на бутон. А при нас искам денонощно слушане. Разбираш ли — на смени.

— Разбирам, дон Диего. Ще бъде направено.

Отец Еузебио никога не бе виждал нищо подобно. Енорията му бе голяма и в селски район, обхващаше много села, но хората бяха смирени, трудолюбиви и много, много бедни. Не бяха за него ярките светлини и луксозните пристанища на Баранкуила и Картахена. Онова, което бе акостирало пред устието на реката, провираща се през тресавищата към морето, просто нямаше нищо общо с това място.

Цялото село се изсипа на паянтовия дъсчен пристан, за да гледа. Яхтата бе дълга над 50 метра, ослепително бяла, с луксозни каюти на три палуби и излъскан до блясък метален обков. Никой не знаеше кой я притежава, а и никой от екипажа не бе слязъл на брега. И защо да го правят? В селото имаше само един черен път, по който кълвяха кокошки, и една-единствена кръчма.

Онова, което добрият отец и примерен йезуит не знаеше, бе, че акостиралата след два завоя на реката от устието, за да не се вижда от океана, изключително луксозна и способна на океански преходи яхта разполага с шест разточително разкошни каюткомпании, предназначени за собственика и гостите му, и екипаж от десетима души. Яхтата беше построена преди три години в холандска корабостроителница по специална поръчка на собственика и едва ли щеше да се появи в каталога „Едмъндсън“ за продажба (наистина я нямаше) за по-малко от 20 милиона долара…

Изглежда малко странно, че повечето хора се раждат нощем и умират нощем. Отец Еузебио бе събуден в три през нощта от чукане на вратата. Беше момиченцето на едно познато му семейство. Дядо кашлял кръв и мама се тревожела, че може да не дочака сутринта.

Брат Еузебио познаваше този човек. Беше 60-годишен, но изглеждаше на деветдесет, и петдесет години беше пушил възможно най-гадния тютюн. Последните две от тях беше кашлял слуз и кръв. Отецът облече расото, взе си нещата и забърза след момиченцето.

Семейството живееше в една от последните къщи, съвсем до реката. Старецът наистина умираше. Брат Еузебио му даде последно причастие и остана да седи до него, докато той се унесе в сън, от който вероятно нямаше да се събуди. Преди това обаче поиска цигара. Отецът сви рамене и дъщеря му му даде. Нямаше нищо повече, което можеше да се направи. Ако не утре, вдругиден щеше да го погребе. А сега трябваше да си доспи.

На тръгване погледна към морето. Във водата между пристана и акостиралата яхта се виждаше голяма открита лодка. На борда й имаше трима мъже — и няколко бали между седалките. Луксозната яхта бе осветена при кърмата, където няколко души от екипажа чакаха да качат товара. Брат Еузебио се сети за семейството, което бе погребал само преди няколко дни.

Прибра се и се съблече да си легне пак. Но спря, отиде при чекмеджето и извади телефона. Нямаше представа как се набира текст на съобщение, понеже никога не бе имал мобилен телефон. Но имаше листче, на което бе написано кои бутони и в какъв ред да натисне, когато иска да използва малката машинка. Направи го старателно. И устройството проговори с женски глас:

— Oiga?

— Той изгледа мобилния телефон и попита:

— Se habla espanol?

— Claro, Padre — отговори жената. — Que quiere?

Затрудняваше се как да го каже.

— В селото ми е хвърлила котва много голяма яхта. Мисля, че товари голямо количество бял прах.

— Има ли име, отче?

— Да, видях го отзад. Със златни букви. Казва се „Дамата на Орион“.

После се изплаши от това, което правеше, и затвори, за да не може никой да го проследи. Но на компютъра му трябваха само пет секунди, за да идентифицира телефона, собственика и точното му местоположение. А след още десет беше идентифицирал и „Дамата на Орион“.

Яхтата бе собственост на Нелсън Бринко от Никарагуа — мултимилионер, плейбой, поло играч и купонджия. Не бе в списъка на морските съдове, по които бе работил заварчикът Хуан Кортес. Но корабостроителите предоставиха плана на палубата й и той бе въведен в паметта на „Мишел“, който я откри призори, на излизане от устието на реката, точно когато се насочваше към открито море.

По-нататъшните проучвания, направени още сутринта, в това число консултация с хрониката на светските събития, разкриха, че сеньор Бланко се очаква да пристигне във Форт Лодърдейл за поло турнир.

И докато „Дамата на Орион“ поемаше на север-северозапад, за да заобиколи Куба през Юкатанския канал, Q-корабът „Чесапийк“ се насочи да й пресече пътя.

11

В списъка на „плъховете“ имаше 117 имена. Имена на служебни лица на официална заплата в 18 страни. Две от страните бяха САЩ и Канада, а останалите бяха европейски.