Кобрата

Преди да одобри освобождаването на г-ца Летиция Аренал от нюйоркския арест, Кобрата настоя за поне един „лакмусов“ тест на списъка, извършен на случаен принцип. Избра хер Еберхарт Милк — старши митничен инспектор в хамбургското пристанище. Кал Декстър излетя за Германия, за да съобщи лошите новини.

Проведено бе озадачаващо за германците съвещание, свикано по настояване на американците в дирекцията на хамбургската митница на Рьодингсмаркт.

До Декстър седеше старшият представител на УБН в Германия, който вече бе добре известен на германската делегация. И той на свой ред бе мистифициран от статута на мъжа от Вашингтон, за когото досега не бе чувал. Но инструкциите от Арми Нейви Драйв, където се намираше централата на УБН, бяха къси и недвусмислени — важна личност, просто му съдействай.

Двама бяха дошли с полет от Берлин, единият от ЦКА, германската федерална митница, другият от Отдела за организирана престъпност на БКА, германската федерална полиция. Петият и шестият бяха местни хамбургчани, от митницата и полицията в града. Първият беше техен домакин — срещата бе в неговия кабинет. Най-старият от всички, Йоахим Циглер от Отдела за митнически престъпления, седеше точно срещу Декстър.

Декстър беше лаконичен. Нямаше нужда от обяснения — всички присъстващи бяха професионалисти, а четиримата германци знаеха, че срещата с двамата американци нямаше да се състои, ако не ставаше дума за нещо много сериозно. Преводачите бяха излишни.

Всичко, което Декстър можеше да каже, и то бе прекрасно разбрано, бе, че до УБН в Колумбия е достигнала определена информация. Думата „къртица“ висеше във въздуха, но не бе изречена. Имаше кафе, но никой не си наля.

Декстър плъзна няколко листа хартия по масата към хер Циглер, който внимателно ги прегледа и ги предаде на колегите си. Хамбургският служител на ЦКА тихо подсвирна и прошепна:

— Познавам го.

— И? — осведоми се Циглер. Чувстваше се дълбоко унизен. Германия много се гордееше с огромния суперсъвременен Хамбург. И това, че американци бяха донесли тази информация, бе… просто ужасно.

Хамбургчанинът сви рамене.

— В „Кадри“ ще имат всички подробности, естествено. Но доколкото си спомням… цялата му кариера е в службата и му остават няколко години до пенсиониране. Нито петънце на някакво съмнение досега.

Циглер почука с пръст листата пред себе си.

— Дали не сте зле информирани? Или дезинформирани?

Отговорът на Декстър беше да плъзне през масата още няколко листа. Доубиващите. Йоахим Циглер ги прегледа. Банкови извлечения. От малка частна банка на Голям Кайман. Възможно най-секретни. Ако и те бяха истински, разбира се. Защото всеки може да създаде всякакви банкови „документи“, стига да не може да бъдат проверени. Декстър обясни:

— Господа, мисля, всички разбираме смисъла на понятието „необходимост да се знае“. Не сме новаци в нашия странен занаят. Трябва да ви е ясно, че разполагаме с източник. Източник, който на всяка цена трябва да бъде защитен. Ясно е, че не можете да арестувате въпросното лице просто така и да установите, че всичките ви улики се основават на непотвърждаеми обвинения, които никой германски съд не би приел. Мога ли да предложа стратегия?

Онова, което им предложи, бе тайна операция. Милк щеше да бъде тайно следен, докато не опиташе лично да пробута някакъв пристигнал контейнер или друг вид карго през бюрократичната машина. Тогава щеше да се извърши проверка на място под благовидния претекст на случаен избор от младши инспектор.

Ако информацията от Кобрата бе вярна, Милк щеше да се намеси, за да отмени избора на по-младшия си колега. Препирнята им щеше, все така „случайно“, да бъде прекъсната от минаващ служител на ЦКА. Думата на криминалния инспектор щеше да бъде решаваща. Пратката щеше да бъде разпечатана. Ако не се откриеше нищо, значи американците бъркаха. Дълбоки извинения и т. н. Но нямаше да се е случило нищо лошо. Домашният и мобилният телефон на Милк обаче щяха да продължат да се подслушват още няколко седмици.

Организирането на всичко това отне седмица, след което измина още една седмица, преди замисълът да може да се използва. Морският контейнер бе един от стотиците, „повърнати“ от огромен контейнеровоз, пристигнал от Венесуела. Само един човек забеляза двете малки концентрични окръжности и малтийския кръст, вписан във вътрешната. Главен инспектор Милк лично освободи контейнера за товарене на платформата за едрогабаритни товари, чакаща да вземе контейнера и да изчезне във вътрешността на страната.

Шофьорът се оказа албанец и беше на последната бариера, която първо се вдигна, после бързо се спусна. Той се подчини и веднага позвъни по мобилния си телефон. Говореше от кабината си и никой не го чу, когато каза няколко изречения на албански.