Kolekcionerat na tatuirovki

Линкълн се замисли и попита Амелия:

-      Имаш ли нужда от него?

-      Де да знам. По всяка вероятност не. Само една жертва, ограничено местопрестъпление.

-      За момента, новобранец, ти ще си нашият опечален под прикритие. Стой тук. Трябва да измислим историята ти за при­критие.

-      Добре, Линкълн.

-      Ще ти се обадя от местопрестъплението - каза Сакс.

Грабна черния сак, съдържащ радиостанцията, която из­ползваше, за да говори с Райм по време на огледите, и бързо излезе. За кратко чуха воя на вятъра, после - изскърцване и зат- ръшване на врата.

Линкълн забеляза, че Селито търка очите си. Лицето му беше бледо и издаваше умора.

Детективът видя, че Райм го гледа, и обясни:

-      Този проклет случай в „Метрополитен“. Не мога да се на­спя като хората. Кой влиза с взлом на място, където има произ­ведения на изкуството за милиард долара, разглежда и си тръг­ва, без да вземе нищо? Няма логика.

Миналата седмица най-малко трима много опасни престъп­ници бяха проникнали в извънработно време в музея „Метро­политен“. Бяха дезактивирали алармената система и камерите (което не беше никак лесно), но огледът на местопрестъплението бе установил, че са престояли в два отдела: залата за древни оръ­жия - колекция, мечтана от всяко момче, с мечове, бойни брадви, брони и стотици други приспособления за отсичане на части от тялото; и в сутерена, където се намираха архивът, хранилището и реставрационите работилници. Бяха си тръгнали след няколко часа и бяха активирали алармата дистанционно. Действията на натрапниците бяха разкрити чрез компютърен анализ и физиче­ски оглед на залите след откриването на пробива в сигурността.

Извършителите се държаха като обикновени туристи: бяха се нагледали на експонати, беше им станало скучно и си бяха тръгнали, за да разпуснат в някой близък ресторант или бар.

Бе извършена пълна инвентаризация, която установи, че макар някои предмети да са били преместени, натрапниците не са изнесли нито една картина, експонат или дори хартийка. Криминалистите (Райм и Сакс не работеха по този случай) бяха силно затруднени от огромната площ, която трябваше да огле­дат; залата за древни оръжия бе достатъчно голяма сама по себе си, но подземната система на архива и хранилището се прости­раха на още по-обширна територия на изток, от другата страна на Пето Авеню.

Случаят изискваше много време, но Селито призна, че това не е най-лошото:

-      Политика. Шибана политика. Хизънър смята, че проник­ването в скъпоценния му музей не е добра реклама. В превод: „Работете ден и нощ, ако трябва, и майната му на всичко ос­танало. В града е обявена опасност от терористичен акт. Код червено, оранжево или какъвто там цвят показва, че работата е дебела. Имаме последователи на Тони Сопрано. А аз какво пра­вя? Оглеждам всяка прашна стая, всяка шантава картина и гола статуя в мазето. Всяка, без изключение. Искаш ли да ти кажа какво мисля за изкуството, Линк?

-      Какво, Лон?

-      Майната му на изкуството. Ето това мисля.

Сега обаче новият случай - татуираното с отрова мъртво мо­миче - бе изкарал това разследване от релси, очевидно за облек­чение на детектива:

-      При такъв убиец пресата няма да е доволна, че си губим времето с акварели на водни лилии и статуи на гръцки богове с малки пениси. Виждал ли си тия статуи, Линк? Някои от тези момчета... Мамка му, всеки нормален модел би помолил скулп­тора да добави два-три сантиметра в повече.

Отпусна се тежко на един стол и отпи глътка кафе. Все още не проявяваше интерес към сладките.

Райм се намръщи:

-      Кажи ми още нещо, Лон.

- Да?

-      Кога точно е било убито момичето с татуировката?

-      Смъртта е настъпила преди около час. Може би деветдесет минути.

Линкълн го погледна озадачено:

-      Не е възможно да получиш токсикологичен профил за тол­кова кратко време.

-      Не. Патологът каза, че ще е готов след два-три часа.

-      Тогава как разбраха, че е била отровена?

-      О, един от медиците е работил по случай на отравяне пре­ди няколко години. Каза, че личи от изкривяването на лицето и от стойката. Много е мъчително. Ужасен начин да умреш. Тряб­ва да хванем този мръсник, Линк.

5.

Чудесно. Просто чудесно.

Застанала в подземието на бутика в Сохо, откъдето е била отвлечена Клоуи Мур, Амелия Сакс се наведе и надникна нам­ръщено в килерчето. Тесен тунел водеше от малкото помеще­ние към същинското местопрестъпление - по-широката гале­рия, в която бе убито момичето.

Тялото се виждаше в далечината, ярко осветено от прожек­торите, монтирани от първите пристигнали полицаи.

Дланите ѝ се изпотиха при вида на тясната дупка, през която трябваше да се провре.

Прекрасно!

Върна се една крачка в мазето на бутика и вдиша два-три пъти вонящия на плесен и бензин въздух. Преди години Лин­кълн Райм бе създал база-данни с планове на нюйоркските подземия, събрани от Строителната агенция и други общински служби. Сакс беше качила една от тези схеми на айфона си и сега с ужас я заразглежда.