Kolekcionerat na tatuirovki

-      Единствените други хора, които са се доближавали до мес­топрестъплението, са един полицай и един от хората на патолога - добави Ийгьлстън. - Но те са се изтеглили веднага щом е била установена смъртта. Чакаха ни. Взех проби от обувките им, за да елиминираме отпечатъците им. Казаха, че не са пипа­ли нищо друго освен жертвата, за да проверят състоянието ѝ. И медикът е бил с ръкавици.

Следователно замърсяването на местопрестъплението - по­падането на улики, несвързани със самото престъпление или извършителя - беше минимално. Това бе едно от предимствата на убийство, извършено в адска дупка като тази. При местоп­рестъпление на улицата можеше да има десетки замърсители, от навят от вятъра прах, проливен дъжд или киша (като днес) до случайни минувачи и дори ловци на сувенири. Сред най-лоши­те замърсители са другите полицаи, особено някой началник, дошъл да се перчи, ако присъстват репортери, нетърпелив да извоюва ефирно време в двайсет и четири часовия новинарски цикъл.

Сакс още веднъж погледна кръглия ковчег.

„Добре - помисли си. - Юмручно време...“

Това бе израз на баща ѝ, патрулиращ полицай във Втори участък - Мидтаун Саут, във времето, когато Таймс Скуеър беше като Дивия запад през деветнайсети век. „Юмручно вре­ме“ означава онези моменти, в които човек трябва да се изправи срещу собствените си страхове.

Кош за хляб...

Сакс се върна при вратата и се провря през нея в обслужва­щото помещение под мазето. Пое от колежката си сака с екипи­ровката за събиране на веществени доказателства.

-      Ще направиш ли оглед на мазето, Джейн?

-      Веднага ще се заема - увери я Ийгьлстън. - И после ще кача всичко в микробуса.

Бяха направили бърз оглед на мазето, но беше ясно, че из­вършителят е прекарал минимално време там. Бе хванал Клоуи, беше я обезвредил по някакъв начин и я бе извлякъл през помощната врата (виждаха се следи от токчетата ѝ).

Сакс остави тежката чанта на пода и я отвори. Засне и съ­бра улики от килерчето, макар че и тук, както в мазето на ма­газина, жертвата и извършителят бяха престояли кратко време (той е искал да я завлече в тунела възможно по-скоро). Прибра и надписа микроследите и остави пластмасовите и хартиените опаковки в мазето, за да могат колегите ѝ да ги вземат и да ги занесат в лабораторния микробус.

Накрая застана пред тясната шахта и се втренчи в нея, както би гледала дулото на пистолет в ръката на отчаян престъпник.

Кош за хляб...

Стоеше като вцепенена. Чуваше ударите на сърцето си.

-      Сакс - чу се гласът на Райм от слушалката в ухото ѝ.

Тя не отговори.

-      Разбирам те - добави той нежно. - Но...

Тоест: „Размърдай си задника!“

Прав беше.

-      Разбрах, Райм. Нямаш грижи.

Юмручно време...

„Не е много дълъг - опита да се успокои. - Седем-осем ме­тра. Това не е нищо.“ Но въпреки това потрепери при мисълта, че тунелът може да не е седем, а осем метра. Когато се прибли­жи, дланите ѝ започнаха да се потят силно; главата ѝ - също, и я засърбя повече от обичайното. Прииска ѝ се да се почеше, да забие нокти в кожата си. Нервен тик. Проявяваше се, когато не бе в състояние да помръдне - във всички отношения: физиче­ски, емоционално, умствено.

Неподвижност - как мразеше това състояние.

Дишането ѝ се учести и стана по-повърхностно.

Докато се ориентираше, докосна глока на хълбока си. Има­ше лек риск от замърсяване от оръжието, въпреки че не се на­лагаше да стреля, но това също бе от мерките за безопасност. Ако престъпникът планираше да нападне полицай на местоп­рестъплението, тя бе подготвена.

Сакс закачи чантата с нещата за събиране на улики с найло­ново въженце за колана си, за да я издърпа след себе си.

Тръгна. Спря пред входа. Коленичи и пропълзя в шахтата. Искаше да изгаси челния си фенер - да вижда тунела я плаше­ше повече, отколкото ако се концентрираше само върху целта в другия му край - но се опасяваше да не пропусне улики.

Щрак.

В халогенната светлина металният ковчег сякаш се свиваше и стягаше около нея.

„Продължавай!“

Извади от джоба си лепкава ролка за събиране на кучешки косми и я прокара по пода на тунела, преди да продължи. Ако убиецът и жертвата са се борили в това тясно пространство, имаше голяма вероятност да са останали улики, затова тя об­ръщаше специално внимание на цепнатините и неравностите, където можеше да са се задържали частици.

Спомни си един виц, който бе чула преди години: „Отидох в болницата да си направя скенер. Исках да разбера дали имам клаустрофобия.“

Хуморът и съсредоточаването върху задачата обаче не ѝ по­магаха да преодолее паниката.

Бе пропълзяла едва една трета от разстоянието, когато стра­хът като с леден нож прониза корема ѝ.

„Бягай, бягай, бягай!“

Зъбите ѝ затракаха въпреки жегата.

-      Отлично се справяш, Сакс - чу гласа на Райм от слушал­ките.

Тя беше благодарна за опита да я успокои, но не ѝ трябваше чужда помощ. Намали звука на радиостанцията.

Още няколко педи напред. „Дишай, дишай. Съсредоточи се върху задачата.“