Kolekcionerat na tatuirovki

Първите пристигнали полицаи бяха донесли две халогенни лампи на стативи, свързани с големи акумулатори. Сакс насочи едната в посоката, в която я посъветва Райм, и се вгледа с прис­вити очи към губещия се в далечината край на тунела.

Нямаше видима опасност.

Тя се надяваше, че няма да се наложи да стреля. Дебелата тръба над главата ѝ с надпис DEP изглеждаше наскоро поставе­на, от масивно желязо. Куршумите от глока ѝ - с кухи върхове - нямаше да я пробият. Но ако имаше нападател, той можеше да използва бронебойни куршуми, способни да преминат през метала. Поради огромното налягане на водата вътре едно спук­ване би създало взрив като от избухването на голям заряд плас­тичен експлозив.

Но дори противникът ѝ да има обикновени куршуми, рикошетите от металните, каменните и тухлените стени можеха да я убият или ранят със същия успех, както пряко попадение.

Сакс отново се вгледа в тунела и не видя движение.

-      Чисто е, Райм.

-      Добре. Хайде тогава да действаме - нетърпеливо я подка­ни той.

Сакс беше готова. Искаше час по-скоро да се махне ог тук.

-      Започни с трупа.

„Тя не е просто труп, Райм - помисли си Амелия. - Тя си има име. Клоуи Мур. Била е двайсет и шест годишна продавачка в бутик за дрехи. Работела е за минимална заплата, защото е била обсебена от Ню Йорк. От актьорството. От това, че е била на двайсет и шест. Нека Бог да я благослови за това. И не е заслу­жавала да умре. Най-малкото по този начин.“

Сакс надяна ластици на обувките си, за да може да различа­ва следите си от тези на извършителя и първите пристигнали полицаи - чиито подметки щеше да фотографира по-късно за контролни проби.

Приближи се до трупа. Клоуи лежеше по гръб, с блуза, вдигната до под гърдите. Сакс забеляза, че дори в смъртта лицето ѝ е изкривено в гримаса, с напрегнати мускули. Това бе свидетелство за болката, която е изпитвала - болката, постоянно усилвала се до смъртта. От устата ѝ бе излязла пяна. И беше повръщала обилно. Вонята бе ужасна. Сакс се аб­страхира от това.

Ръцете на Клоуи бяха вързани под тялото ѝ с евтини белезници. Сакс ги отвори с универсален ключ и ги мах­на. Глезените на жертвата бяха стегнати с тиксо. Тя го преряза с хирургическа ножица и прибра в пликче прашните сиви ленти. Остърга частици изпод ноктите на полилавелите пръсти на Клоуи, като забеляза влакна и някакви белез­никави люспици. Може би жертвата се беше съпротивлява­ла, в който случай можеше да има ценни следи, дори пар­ченца кожа - ако убиецът бе регистриран в базата-данни за ДНК „Кодис“, щяха да установят самоличността му за бро­ени часове.

-      Искам да видя татуировката, Сакс.

Тя забеляза малка синя татуировка на врата на Клоуи, до са­мото рамо, но тя беше стара. Освен това направената от убиеца се виждаше съвсем ясно. Сакс коленичи и насочи погледа си - и камерата - към корема на Клоуи.

-      Ето я, Райм.

Криминалистът прошепна:

-      Неговото послание. Е, част от посланието му. Какво озна­чава според теб?

Имайки предвид твърде малкото букви, Сакс осъзна, че въ­просът му е риторичен.

6.

Думата беше с около петнайсет сантиметра дължина, изпи­сана хоризонтално на два-три сантиметра над пъпа на младата жена.

Въпреки че убиецът бе използвал не мастило, а отрова, въз­палената и подпухнала рана беше лесна за разчитане.

-      Така - измърмори Райм. - „Втория“. И тези орнаменти като мидени черупки. Чудя се за какво са.

-      Кожата там не е подута, както около буквите - отбеляза Сакс. - Може би там няма отрова. Приличат на рани, а не на татуировки. Освен това, Райм, погледни буквите.

-      Много са изпипани, това ли имаш предвид?

-      Именно. Калиграфия. Той е добър. Разбира си от работата.

-      И още нещо: трябвало му е доста време, за да ги изпише. Мо­жеше да ги надраска набързо. Или просто да ѝ инжектира отрова­та. Дори да я застреля за по-лесно. Каква му е играта на тоя тип?

На Сакс ѝ хрумна още нещо:

-      Това, че му е трябвало по-дълго време, означава, че по-дълго я е боляло.

-      Е, да, вижда се гримасата от болката, но имам чувството, че това е станало по-късно. Едва ли е била в съзнание, докато е писал посланието си. Дори ако не се е съпротивлявала, едно неволно движение би развалило творението му. Не, по някакъв начин я е обездвижил. Има ли следи от травми на главата?

Сакс внимателно огледа главата на младата жена, също под блузата ѝ, отпред и отзад.

-      Не. И няма следи от електрошоково оръжие... Обаче, Райм, я виж това. - Тя посочи миниатюрна червена точица на врата на жертвата.

-      Инжекция?

-      Така мисля. Вероятно упойка, а не отрова. Няма следи от оток или друго раздразване, което може да е причинено от ток­сина.

-      Ще разберем от кръвното изследване.