Kolekcionerat na tatuirovki

Сакс имаше предвид метода за снемане на следи от обув­ки с помощта на найлоново фолио по същия начин, както се снемат пръстови отпечатъци. Полученият отпечатък можеше да подскаже не само номера, който е носил извършителят, а и да съвпадне с някоя проба от голямата база-данни със следи от подметки, която Райм бе създал в Нюйоркската полиция преди години и все още поддържаше.

-      Май и той е носил ролка за косми. Изглежда, че е почистил след себе си.

-      Мразя умните извършители - заяви Линкълн.

„Не, не ги мразиш“ - помисли си тя. Той мразеше глупавите извършители. Умните престъпници бяха предизвикателство и беше много по-забавно да ги разследваш. Сакс се усмихна под газовата маска.

-      Ще изключа звука, Райм. Сега ще проверя пътищата за достъп и оттегляне. Уличната шахта.

Тя извади фенерчето си „Маглайт“, включи силния лъч и продължи по тунела към металната стълба, водеща към изхо­да на шахтата отгоре. Не чувстваше нито следа от артритните болки, които я измъчваха десетилетия наред - операцията, на която се беше подложила наскоро, бе сторила чудеса. Сянката ѝ, образувана от силния прожектор зад гърба ѝ, се проточи на­пред като разкривен силует на марионетка. Земята под шахтата беше влажна. Това подсказваше, че извършителят най-вероятно е влязъл и излязъл от там. Сакс регистрира този факт и продъл­жи към по-тъмната част на тунела.

С всяка стъпка ставаше все по-неспокойна. Този път не заради клаустрофобията - тунелът бе неприятен, но широк в сравнение с онзи, през който беше влязла. Не, безпокойството ѝ бе заради де­янието на убиеца, което бе видяла току-що: татуировката, раните, отровата. Комбинацията or хитрост, пресметливост и извратения избор на оръжие подсказваше, че може би е готов да остане на местопрестъплението и да се опита да спре преследвачите си.

С фенерче в лявата ръка и дясната готова да грабне пистоле­та, Сакс продължи навътре в мрака, ослушвайки се за стъпки, за дишане на евентуалния нападател, за изщракване от зареждане на оръжие или сваляне на предпазител.

Не чу нищо такова - само бръмченето на едно или повече от таблата с надпис IFON, каквото и да имаше в тях. И тихото капане от тръбата.

После - шумолене, нещо се стрелна в мрака.

Тя извади глока, стисна фенерчето и същевременно подпря дясната си ръка с лявата, за да я стабилизира за стрелба. Дулото следваше лъча. Тя го въртеше бавно, оглеждаше.

Къде?

Отново я обля пот, сърцето ѝ се разтуптя.

Това обаче много се различаваше от разтуптяващата сърцето паника на клаустрофобията. Не беше чист страх. Бе очакване. Възбудата от лова. Това беше чувството, заради което Амелия Сакс живееше.

Беше готова с пръст на спусъка, но съвсем леко допрян - глокът може да гръмне и от докосване с перце.

Оглеждаше, взираше се...

Къде? Къде?

Щрак...

Тя приклекна.

Плъхът излезе нехайно иззад една колона, погледна жената без особена загриженост, обърна се и се отдалечи.

„Благодаря“ - помисли си полицайката и последва живо­тинчето към другия край на тунела. Щом гризачът се раз­хождаше толкова спокойно, едва ли трябваше да очаква за­сада. Тя продължи. След шейсетина метра стигна до стена. Тук нямаше следи от обувки - със или без калцуни - следо­вателно извършителят не беше идвал насам. Сакс се върна при стълбата.

Извади мобилния си телефон - пъхнат в найлонов калъф, за да се избегне замърсяване - и отвори на дисплея джипиес карта. Забеляза, че се намира под Елизабет Стрийт, на изток, близо до бордюра.

Увеличи звука на радиостанцията.

-      Намирам се под шахтата, Райм.

Обясни, че това вероятно е мястото, откъдето извършителят е влязъл, защото долу беше доста мокро. Според изчисленията ѝ капакът на шахтата е бил отварян през последния час.

-      Кално е. - Въздъхна. - Но няма отпечатъци. Естествено. Кажи на Лон да изпрати хората си да разпитат в близките мага­зини и апартаменти. Може някой да е видял убиеца.

-      Ще му се обадя. И ще поискам записи от охранителните камери.

Райм беше скептично настроен към очевидците. Бе убеден, че в повечето случаи те по-скоро пречат, отколкото да помагат. Наблюденията им бяха грешни, не си спомняха добре - невол­но или умишлено - и се страхуваха да се забъркват. На кадрите от видеокамера можеше много повече да се вярва. Сакс не спо­деляше напълно това мнение.

Изкачвайки се, тя събра частици от стъпалата с помощта на парченца тиксо, които прибираше в пликчета.

Качи се горе и насочи към долната част на капака малък ал­тернативен източник на светлина. Този вид лампи използват различни цветове от видимия спектър (като синьо или зелено) в комбинация с филтри, за да разкриват следи, които иначе не биха се видели под обикновена крушка или на слънчева светли­на. Алтернативните източници излъчват също невидими лъчи, например ултравиолетови, под които някои вещества флуорес­цират.

При този оглед, разбира се, Сакс не откри никакви отпеча­тъци или други следи от извършителя. Тя пробва тежестта на капака - можеше да го помести, но едва-едва. Сигурно тежеше петдесетина килограма. Трудно беше да се вдигне, но не беше невъзможно за силен мъж.