Kolekcionerat na tatuirovki

Отгоре се чуваше уличното движение, свистенето на гумите в кишата. Сакс насочи светлината нагоре, надникна в дупката, служеща за повдигане на капака. Дали нямаше да намери сле­ди, по които да установят какъв инструмент престъпникът е из­ползвал, за да го отвори. Нищо.

Изведнъж в дупката се появи око.

Боже! Сакс се вцепени.

На сантиметри от нея, на улицата горе, някой беше клекнал и надничаше през дупката. За момент не се случи нищо; по­сле окото се присви, сякаш човекът - мъж, както ѝ подсказваше интуицията - се взираше в нея. Може би усмихнат, може би разтревожен, може би любопитен какъв е този лъч светлина, излизащ през дупката на уличен капак в Сохо.

Сакс се отдръпна, за да не би мъжът да допре дуло на пис­толет в дупката и да започне да стреля. Хвана се с две ръце за най-горното стъпало, за да не падне, и изпусна фенера.

-      Райм!

-      Какво? Какво става? Много бързо се движиш.

-      Върху капака на шахтата има някой. Обади ли се на Лон?

-      Току-що. Мислиш ли, че е извършителят?

-      Възможно е. Обади се на диспечерите! Да изпратят някого на Елизабет Стрийт веднага!

-      Звъня.

Сакс опря ръка в капака и натисна. Веднъж. Два пъти. С всички сили.

Желязната плоча се помести няколко милиметра. Но само толкова.

-      Обадих се на Лон - каза Райм. - Изпрати униформени. Също линейка. Вече идват към теб.

-      Мисля, че си тръгна. Опитах се да отворя капака, Райм. Не успях. Мамка му! Не успях. Гледах го в очите. Сигурно е бил убиецът. Кой друг ще коленичи но средата на улицата в ден като този, за да наднича през капаците на шахтите?

Тя опита още веднъж, като си мислеше, че може мъжът да е стоял върху капака и затова да не е успяла да го повдигне. Но не - невъзможно бе да го помести със свободната си ръка.

По дяволите.

-      Сакс?

-      Казвай.

-      Един полицай видял някого при капака на шахтата. Но­сел тъмносиво палто и плетена шапка. Побягнал и се смесил с тълпата по „Бродуей“. Бял мъж. Слаб или със средно телосло­жение.

-      Проклятие! - измърмори тя. - Той е бил! Иначе защо ще бяга? Накарай някого да вдигне капака, Райм!

-      Виж какво, има достатъчно хора след него. Ти продължа­вай с огледа. Това е нашият приоритет.

С разтуптяно сърце Сакс още веднъж блъсна капака с длан, убедена (въпреки всяка логика), че ако успее да излезе, ще хва­не престъпника, дори другите да не можеха.

Представи си окото. Как се бе присвило.

Имаше чувството, че извършителят ѝ се присмиваше, драз­неше я, защото не успя да отвори капака.

„Какъв цвят беше ирисът? - замисли се. - Зелен, сив, ка­фяв?“ Не се беше сетила да обърне внимание. Този пропуск я вбеси.

Райм я върна в действителността:

-      Хрумна ми нещо.

-      Какво?

-      Знаем как е влязъл в тунела - през шахтата. Това означава, че трябва да е симулирал ремонтни работи на улицата. С пласт­масови конуси, найлонова лента или някаква барикада. Това може да е записано от камерите.

-      Или някой свидетел да е видял.

-      Е... да, може би. Това поне.

Сакс слезе от стълбата и се върна при жертвата. Беше на­правила бърз преглед за сексуално престъпление на тялото, но сега облъчи Клоуи с алтернативния източник на светлина, за да потърси следи от трите течности, които се откриват в случай на изнасилване: сперма, пот и слюнка.

Такива нямаше, но извършителят явно бе опипвал кожата с ръкавици: по корема, ръцете, врата и лицето. Другите части на тялото не бяха докосвани.

Сакс провери с лампата останала част от местопрестъпле­нието - от шахтата до тесния проход към магазина - и не откри нищо.

Сега оставаше само да вземе фенерчето, което извършите­лят бе оставил за сигнализация.

-      Сакс - обади се Райм от слушалките.

- Да?

-      Какво ще кажеш да извикаме работници от общината да от­ворят шахтата, за да излезеш от там? Така или иначе трябва да направиш оглед на тази част от улицата. Знаем откъде е влязъл и че е бил там преди пет минути. Може да има някакви следи.

Тя обаче разбра, че предложението му е, за да ѝ спести повторното пълзене в по-тесния тунел.

Кръглия ковчег...

Отново погледна черната дупка. Сега ѝ се струваше още по-тясна.

-      Идеята е добра, Райм. Но предпочитам да се върна по пътя, по който влязох.

Беше се справила със страха веднъж; нямаше да го остави да я победи сега.

Сакс се надигна, като се подпря на един перваз на тухлената стена, докато достигна фенера на убиеца. Извади от джоба си хирургическа ножица и преряза тиксото.

Когато го сваляше, събори шепа от някакъв сивкав прах. Изведнъж осъзна, че убиецът е заложил капан за кримина­листите. Затова бе оставил фенерчето! Веществото се изсипа право в очите ѝ и докато отчаяно се опитваше да го изтръска, тя размести газовата маска и вдиша порядъчно количество от отровата.

- Не!

Закашля се, започна да се дави от лютия прах. Изведнъж ли­цето ѝ пламна. Тя се изпусна и падна по гръб, като за малко не се просна върху тялото на Клоуи.

В ухото ѝ прозвуча гласът на Райм:

-      Сакс! Какво става? Не виждам.

Тя се помъчи да вдиша, да изчисти отровата от белия си дроб. Сякаш бодлива тел стържеше трахеята, очите и носа ѝ.