Kolekcionerat na tatuirovki

Всичко това бе прилежно подредено в работното му прос­транство - точно както в татуировъчното му студио у дома. Единият ъгъл на помещението бе озарен от ултравиолетовите лампи, които осветяваха осем терариума. Той отиде при тях и разгледа растенията вътре. Листата и цветята му действаха успокояващо, напомняха му за дома. Розово, бяло, виолетово, зелено, в хиляди нюанси. Цветовете се опълчваха срещу си­вотата на града, чийто омразен дух тровеше сърцето на Били Хевън всяка минута. Имаше куфари с дрехи и тоалетни при­надлежности. В един сак държеше няколко хиляди долара, сортирани по номинал, но намачкани, стари и невъзможни за проследяване.

Той поля растенията и отдели няколко минути да скицира едно от тях - интересна конфигурация на листа и клонки. Като човек, който е рисувал цял живот, Били се чудеше откъде идва този импулс. Понякога само трябваше да вземе молива или пастела и да превърне нещо от тленния свят в нещо непреход­но. Безсмъртно.

Хиляди пъти бе рисувал Хубавото момиче.

Моливът изведнъж увисна в ръката му и той остави скицата на клончето недовършена. Хвърли блокчето настрани.

Хубавото момиче...

Винаги когато си помислеше за нея, си спомняше сърдития глас на чичо си:

-      Били, трябва да ти кажа нещо. - Чичо му го хвана за ръката и го погледна в очите. - Случи се нещо лошо.

Ето с тези прости, ужасни думи той научи, че нея вече я няма.

Родителите на Били също ги нямаше вече, но това се беше случило преди години и той бе преодолял загубата.

Но тази на Хубавото момиче. Не, никога!

Тя щеше да бъде вечната му спътничка. Щеше да бъде него­вата жена, майката на децата му. Тя щеше да бъде тази, която ще го спаси от миналото, от всички злини, от Олеандровата стая.

Изведнъж да изчезне - просто така...

Днес обаче Били не мислеше толкова за ужасната новина, не мислеше за несправедливостта, която го бе сполетяла - макар че случилото се беше адски несправедливо.

Не мислеше за жестокостта - макар че случилото се бе жес­токо.

Не, в момента, след като току-що бе татуирал Клоуи, той си мислеше, че вече е тръгнал по пътя, който щеше да сложи край на болката.

Модификацията бе започнала.

Били седна до паянтовата маса в кухнята на сутеренния апартамент и извади от джобчето на ризата си страниците от книгата, която бе намерил тази сутрин.

Бе научил за това заглавие преди няколко седмици и веднага си даде сметка, че има нужда от една бройка, за да завърши плана си за Модификацията. Беше изкупена, но в Интернет мо­жеше да се намери втора ръка. Били обаче не можеше да поръча с кредитна карта и доставка по пощата. Нюйоркската градска библиотека имаше две бройки, но той не ги намери на рафтове­те, където трябваше да бъдат - нито във филиала в Централен Манхатън, нито в сателитния клон в Куинс.

Обаче опита още веднъж. Просто му хрумна и по-рано днес отиде в библиотеката на Пето Авеню.

И тя беше там - върната и надлежно поставена на място. Той взе книгата от полицата, скри се между шкафовете и я пре­листи.

Бе написана на доста лош стил, прецени от няколкото па­сажа, които прочете. И имаше абсурдна сензационна корица в черно, бяло и червено. Стилът и оформлението обясняваха бързото ѝ изчерпване. Но съдържанието! Точно това, което му трябваше. Информацията в нея попълваше празните места в плана му идеално, както запълващите игли оцветяват участъци­те между очертанията на татуировка.

Отначало Били се притесняваше как ще изнесе книгата от библиотеката - нямаше да я вземе по установения ред, разбира се. Освен това при ксерокса имаше камери. В крайна сметка реши да отреже страниците от главата, която му трябваше, с ножче. Сряза ги в основата им и скри книгата внимателно, та никой да не я намери. Знаеше, че вероятно има скрит чип в гър­ба, който щеше да активира алармата на изхода, ако се опиташе да я изнесе цялата. За всеки случай прегледа всички страници, които бе откраднал, за да провери за втори чип. Нямаше такъв и той излезе от библиотеката необезпокояван.

Сега нямаше търпение да прочете написаното внимател­но, за да дооформи плана си за Модификацията. Но когато ги разстла пред себе си, се намръщи. Какво беше това? Първата страница бе повредена, с откъснато ъгълче. Били бе сигурен, че ги отдели от гърба на книгата цели. Погледна джобчето на ризата си и видя, че и то е скъсано. Спомни си, че Клоуи раздра гащеризона му, докато се съпротивляваше. Ето какво се беше случило. Бе скъсала и дрехата, и страницата.

Листът обаче не беше много повреден, само едно малко пар­ченце липсваше. Били внимателно прочете всичко. Веднъж, два пъти. Третия път си записа някои неща и прибра страниците при Заповедите.

Полезно. Много добре. Страшно полезно.

Остави страниците настрани, отговори на няколко тексто­ви съобщения, получи няколко. Поддържаше връзка с окол­ния свят.