Kolekcionerat na tatuirovki

-      Благодаря - каза на младежа. После се обърна към Райм: - Добре съм. - Съблазнителният ѝ глас бе по-нисък и прегракнал от обикновено. - Горе-долу.

Райм от самото начало знаеше, че не е отровена. Бе говорил с парамедика от „Бърза помощ“, специалист по токсини, докато я караха в Многопрофилния медицински център на Манхатън. Симптомите ѝ не бяха характерни за отравяне, съобщи медикът, и когато линейката пристигна в спешното отделение, единстве­ните ѝ оплаквания бяха раздираща кашлица и сълзене на очите, които лекарите промиха няколко пъти с вода. Извършителят бе заложил безвреден капан - но дразнещото вещество можеше да я ослепи или да я задуши.

-      Какво беше това, Сакс?

Тя обясни, че от натривките на лигавиците ѝ и мълниенос­ното кръвно изследване се е установило, че „отровата“ е била прах, съдържащ предимно железен оксид.

-      Ръжда?

-      Така казаха.

Когато бе отлепила тиксото от металната арматура, на коя­то убиецът беше закрепил фенерчето, Сакс бе изронила част от ръждата и тя се беше изсипала върху лицето ѝ.

Като криминалист Райм отлично познаваше веществото Fe₂0₃, повече известно като железен (III) оксид. Ръждата е полезна веществена следа благодарение на свойството си да полепва навсякъде и лесно да се предава от извършителя на жертвата и обратно. Би могла да бъде токсична, но само в ог­ромни концентрации - над 2,5 милиграма на литър. Наличи­ето ѝ в подземния тунел не изглеждаше с цел да се използва като оръжие. Райм нареди на Пуласки да се обади в строител­ния отдел на кметството и да разбере дали железният оксид се среща в тунелите.

-      Да - докладва младият полицай, след като затвори. - Об­щината сменя тръбите в цял Манхатън заради новия водопро­воден тунел. Някои от старите инсталации, които разрязват, са на сто и петдесет години. Има много прах. Всички работници носят предпазни маски.

Значи убиецът просто бе избрал една от тези стари тръби, за да закрепи фенерчето.

Сакс се изкашля още веднъж, отпи още малко вода и измър­мори:

-      Яд ме е, че бях толкова непредпазлива.

-      А, Сакс... очаквахме да се обадиш.

-      Опитах се. Нямаше връзка. Един от парамедиците каза, че в Интернет имало някакъв проблем, който блокирал телефон­ните превключватели. През последните два-три дни се случва­ло на няколко пъти. Някакъв спор между компаниите за стан­дартни кабелни връзки и за новите оптични кабели. Война за територия. Дори се говори за саботаж.

Райм я изгледа с изражението, казващо: „Какво ми дреме?“

Сакс се покашля още веднъж, докато слагаше предпазните средства за лабораторна работа, и отиде при кашоните с улики.

-      Хайде да попълваме таблицата - каза Линкълн, като кимна към няколкото бели дъски за писане, стърчащи като чапли на хилави крака.

На тях записваха уликите за всяко разследване. Сега имаше само една изписана - с данните за убийството при опит за грабеж в района на кметството. На мъжа, който се беше обръснал гладко за среща, преди да излезе на улицата, където бе ограбен и убит.

Сакс отиде в ъгъла и постави чиста дъска пред тази. Взе един маркер и попита:

-      Как ще го наречем?

-      Днес е пети ноември. Нека да спазваме традицията. Неиз­вестен извършител 5-11.

Тя се покашля, кимна и написа:

2. Елизабет Стрийт 237

● Жертва: Клоуи Мур

Райм погледна бялото табло и заяви:

-      Хайде да попълваме!

9.

Преди да започнат с анализа на уликите обаче, на вратата още веднъж се позвъни.

Шумът от отваряне и затваряне на вратата бе придружен с познатия вече вой на вятъра и трясък на чупещ се лед. Лон Селито влезе в дневната, като влачеше краката си и се препъна в килима.

-      Все по-лошо става. Леле! Каква бъркотия.

Райм не обърна внимание на тази кратка сводка за времето.

-      Какво става със записите от камерите? - попита направо.

Имаше предвид видеокамерите за наблюдение на Елизабет Стрийт, близо до шахтата, през която извършителят бе проник­нал на мястото на убийството. И където, както изглеждаше, бе шпионирал Сакс.

-      Няма.

Райм се намръщи.

-      Но има очевидец.

Линкълн изгледа кисело дебелия детекгив.

-      Разбирам те, Линк. Но само с това разполагаме. Свидете­лят се прибирал от работа и видял някакъв тип до шахтата око­ло десет минути преди на спешния телефон да получат сигнала за убийството.      ’

-      Прибирал се от работа - саркастично повтори Райм. - Зна­чи твоят свидетел е бил уморен.

-      Да, и уморен очевидец, който е видял извършителя, е мно­го по-полезен, отколкото свеж и бодър, който не го е видял.

-      В такъв случай няма да е очевидец - отбеляза Райм. Пог­ледна дъската. - Отворена ли е била шахтата?

-      Да. И оградена с оранжеви конуси и ограничителна лента.

-      Така си и мислех. Значи убиецът вдига капака с кука, огражда го с конуси, пъха се долу, убива жертвата и си тръгва. - Обърна се към Сакс: - Каза, че долу е било влажно. Значи шахтата е била отворена през цялото време. Какво е станало с конусите и лентата?

-      Нямаше ги - отвърна тя. - Не видях, когато излязох.