Kolekcionerat na tatuirovki

Настроението му се беше подобрило значително сега, след като имаше предизвикателство, мистерия за разгадаване... а също улики, върху които да работят.

-      Няма пръстови отпечатъци - продължи Сакс.

Райм и не очакваше да има. Не, убиецът бе твърде умен, за да остави.

-      Колкото до косми, намерих плъши и няколко от Клоуи, но не други, затова предполагам, че освен плетената шапка е но­сил и нещо друго на главата.

Плътно прилепващите шапки имат ефект повече да разрошват косата, отколкото да пазят от падане на косми, осо­бено вълнените и найлоновите, защото причиняват сърбеж и принуждават човека да се чеше. Райм предположи, че извър­шителят е знаел този факт и затова е взел други, по-ефикасни мерки, за да осуети попадането на ДНК улики на местопрес­тъплението.

-      Първоначалният преглед за сексуално насилие даде отри­цателен резултат - каза Сакс, - но съдебният лекар може да от­крие нещо. Във всеки случай гениталиите и вторичните полови органи не са докосвани. Освен корема... - кимна към снимката - ...цялото тяло беше покрито. Но когато я облъчих с алтерна­тивната светлина, открих нещо интересно: докосвал е на десет­ки места кожата ѝ, галил я е. Повече, отколкото е необходимо, за да я опъне за татуирането. Освен това тя има друга малка татуировка на врата. Цвете. - Тя показа снимката на монитора с висока разделителна способност. - При облъчването се видя, че я е потъркал няколко пъти.

-      Обаче никакво сексуално докосване, така ли? - измърмори Селито.

-      Не по общоприетия начин - изтъкна Сакс. - Може извър­шителят да има фетиш или парафилия. Останах с впечатление, че се е възхищавал на кожата ѝ. Искал е да я докосва. Или може би се е изкушил да го направи.

-      „Изкушил“? - измърмори Райм. - Това ми звучи малко мътно, Сакс. Малко мелодраматично. Отбелязвам го като ин­формация, но дай да видим конкретните улики.

Започнаха с микроследите - да анализират частиците, които Сакс бе намерила около тялото, и да ги сравняват с контролните проби от тунела, опитвайки се да изолират тези, които са уни­кални за извършителя.

Купър постоянно захранваше газовия хроматограф с нови проби.

-      Така, имаме азотен оксид, озон, желязо, манган, никел, сребро, берилий, хлорирани въглеводороди, ацетилен.

Райм кимна:

-      Всичко това е било близо до тялото?

-      Да. - Амелия погледна подробния регистрационен картон, описващ точното място, откъдето е взета пробата.

-      Хъм - изръмжа криминалистът.

-      Какво има, Линк? - попита Селито.

-      Това са вещества, които се използват при запояване. Най-вече в горивото за ацетиленови горелки. Може да са дошли от извършителя, но мисля, че по-вероятно да са ос­танали от монтирането на тръбите. Все пак запишете ги в таблицата.

Купър взе друга проба - от земята около стълбата, водеща към изхода на шахтата. След като машината направи анализа, лаборантът се намръщи:

-      Може би тук има нещо интересно.

Райм въздъхна. „Ами кажи го де, да ти се моля ли искаш?“ - подсказваше усмивката му.

Купър не беше човек, който ще позволи да го притискат. Внимателно разгледа графиката от масспектрометъра.

-      Това е тетродотоксин.

Тази информация заинтригува Линкълн:

-      А, да. Това вече е интересно. Друго вероятно оръжие на убийството.

-      Това отрова ли е, Линк? - попита Селито.

-      О, и още как - отговори Купър. - Доста силна при това. Съдържа се в яйчниците на рибата-таралеж фугу. Предста­влява невротоксин, за който все още няма открита проти­воотрова. В Япония ежегодно от него умират около шейсет души - след умишлено поглъщане. В малки дози причинява еуфория... и имаш шанс да оцелееш, за да си понесеш по­следствията. И друго важно - тетродотоксинът е наркотикът на зомбитата.

-      Какво? - изхили се Селито.

-      Сериозно. Като във филмите. Някои карибски племе­на го вземат, за да забавят пулса и дишането си до такава степен, че изглеждат като мъртви. След известно време се съживяват. Правят го по религиозни подбуди или за измама. Антрополозите смятат, че това може да е източникът на мита за зомбитата.

-      Добро забавление за скучна съботна нощ в Хаити - измър­мори Райм. - Хайде да се съсредоточим върху същественото. Върху конкретния проблем. Върху фактите.

Купър намести очилата си на носа и уточни:

-      Много малко количество.

-      Ако патологът не открие тетродотоксин в кръвта на Клоуи, убиецът сигурно е планирал да го използва за бъдещи ата­ки - намръщи се Райм. - И откъде, по дяволите, го е намерил? Сигурно сам е хванал риба-таралеж. Както сам си е отглеждал бучиниша. Продължавай нататък, Мел.

Купър вдигна глава от едно картонче за съхранение на дока­зателства и продължи:

-      Ето нещо от един отпечатък от стъпка - от неговите, пред­полагам, защото е бил близо до стълбата. Замазан е.

Калцуни...

-      Да, така е - потвърди Сакс.

Купър ѝ показа графиката от масспектрометъра. Тя кимна и преписа данните върху дъската:

●      Стеркобилин, урея 9,3 г/л, хлор 1,87 г/л, натрий 1,17 г/л, калий 0,750 г/л, креатинин 0,670 г/л

-      Лайна - измърмори Райм.

-      Какво не му хареса? - попита Пуласки.