Kolekcionerat na tatuirovki

-      О, „Гугъл Букс“? Или както там се нарича. Онзи сайт, кой­то съдържа деветдесет процента от всички книги в света. До­бре, пробвай там.

Търсенето обаче, както можеше да се очаква, излезе безус­пешно. Райм не разбираше много от авторски праза, но предпо­лагаше, че все още има писатели, които не желаят да предлагат създадените си с много труд творби безплатно в Мрежата.

-      Значи ще действаме по трудния начин - обяви той. - Как го наричат в света на хакерите? Нападение с груба сила? - Зами­сли се за момент и добави: - Все пак можем да стесним обхвата на търсенето. Да видим дали можем да разберем кога е отпеча­тана и да търсим книги, публикувани в този период и посвете­ни - за начало - на престъпления. Думата „тялото“ подсказва темата. Така, да започнем с датата.

-      Въглеродно датиране? - попита Рон Пуласки, при което Мел Купър се подсмихна. - Какво има?

-      Не си ли чел главата за радиационно датиране, новобранец? - попита Райм, имайки предвид учебника си по криминалистика.

-      Чел съм я, Линкълн.

- И?

Пуласки издекламира:

-      Въглеродното датиране е сравняване на съдържанието на нерадиоактивен въглерод-12 със съдържанието на радиоакти­вен въглерод-14, при което може да се изчисли приблизително възрастта на анализирания обект.

-      Много точен цитат. Жалко, че си пропуснал бележката под линия.

-      О, и бележка под линия ли имало?

-      Стандартната грешка при въглеродно датиране е трийсет-четирийсет години. И то при по-нови проби. Ако нашият из­вършител се е разкарвал с листа от папирус или пергамент от динозавърска кожа, отклонението би било по-голямо. – Райм кимна към листчето. - Затова, не, въглеродното датиране не е подходящо за този случай.

-      Поне можем да разберем дали е отпечатано през послед­ните трийсет-четирийсет години.

-      Това вече ни е известно - сопна се Линкълн. - Книгата е отпечатана през деветдесетте, почти сигурен съм. Искам нещо по-конкретно.

Селито се намръщи:

-      Откъде разбра периода, Линк?

-      По шрифта. Нарича се „Мириад“ и е създаден от Робърт Слимбак и Керъл Туомбли за „Адоуб Системс“. Възприет е от „Епъл“.

-      Прилича ми на сансерифен - отбеляза Сакс.

-      Погледни низходящата чертичка на у и наклоненото е.

-      И това ли си изучавал? - попита Пуласки с тон, сякаш огромна дупка в криминалистичното му образование заплашва­ше да го погълне цял.

Преди години Райм бе работил по случай с отвличане, при което извършителят бе сглобил бележка за откуп с отрязани букви от списание. Беше ги взел от заглавия на статии и ня­колко обяви. Като анализира шрифтовете на десетки списания и емблеми на рекламодатели, той установи точно кой брой на „Атлантик Мънтли“ е бил използван. След като издейства съдебна заповед за разкриване на списъците с абонати - и с помощта на други улики - откриха къде живее похитителят и спасиха жертвата. Сега криминалистът обясни това на Пу­ласки.

-      Добре, но как ще определим по-точно датата? - попита Селито.

-      По мастилото.

-      Маркери? - намеси се Купър.

-      Не, съмнявам се, че има.

През 60-те години на деветнайсети век производителите на мастила са започнали да слагат химични маркери в продуктите си (по същия начин както производителите на експлозиви), за да може в случай на престъпление мастилената проба да бъде проследена до конкретен източник или поне до химикалка с оп­ределена марка. (Първоначалната цел на това маркиране била за разкриване на фалшификатори, но се оказало полезно и за за­лавянето на голям брой похитители и убийци, оставили бележ­ки с послания на местопрестъплението.) Мастилото, използва­но за печатане на книги обаче, като тази проба, се продаваше в големи количества и рядко се маркираше.

Затова Райм обясни, че трябва да сравнят състава на това мастило с базата-данни на полицията.

-      Екстрахирай мастилото, Мел. Да видим от какво е съста­вено.

От полицата с инструменти над работните маси Купър взе модифицирана спринцовка с частично изпилена игла. Заби я седем пъти през хартията. Миниатюрните кръгчета, които се получиха, накисна в пиридин, за да се разтвори мастилото. По­сле изпари разтвора и пусна получилия се прах за анализ.

Когато масспектрометърът показа графиката - назъбена ли­ния с максимуми и минимуми, показващи веществата в мас­тилото от тайнствената книга - Купър и Райм се втренчиха в екрана.

Сам по себе си, анализът не означаваше нищо, но след като пуснаха резултатите през базата-данни, се оказа, че мастилото е подобно на използваното за печатане на книги за възрастни между 1996 и 2000 година.

-      За възрастни ли? - сепна се Пуласки.

-      Не, не от твоите книги за възрастни - засмя се Селито.

-      Моите... - Младият полицай се изчерви като рак. - Не, чакай!

-      Има се предвид противоположното на детски книжки - обясни Райм. - Законни книги за възрастни. А хартията? Про­вери киселинността.

Купър пусна бърз анализ на малко парченце от хартийката.

-      Висока киселинност.