Kolekcionerat na tatuirovki

Татуировчикът - и собственик на ателието - беше около трийсетте, мършав като скелет. Носеше добре изгладени чер­ни дънки с хубава кройка и бяла, безупречно чиста фланелка без ръкави. Тъмнорусата му коса бе вързана на дълга опаш­ка. Имаше контешка брадичка - сложно оформена, спускаща се от горната устна с четири линии тъмни мъхести косми, обикалящи устата и сливащи се отново на брадичката му в спирала. Бузите му бяха гладко избръснати, но бакенбардите, остри като куки, бяха завити към ушите. От горната част на всяко ухо към висулката отдолу се спускаше стоманена пръчица. По една подобна, но по-малки, бяха прокарани вер­тикално през всяка вежда. При това оформление на лицевото окосмяване и тези пиърсинги татуировките на Супермен на едната ръка и на Батман на другата изглеждаха доста безо­бидно.

Селито направи крачка към него.

-      Казах един момент, пич. - Татуировчикът изгледа из­питателно детектива. - Знаеш ли, за човек на тази възраст и с тия габарити (не се обиждай) си доста добър екземпляр. Кожата ти няма да се отпусне. - Гласът му затихна. - Олеле. Я гледай!

На Селито му беше писнало от глупости, затова навря златната си полицейска значка в лицето на отрепката по начин, ед­новременно флегматичен и агресивен.

-      Добре, добре. Полиция. Ченге ли си, пич?

Младежът седеше на столче до едно удобно на външен вид, но доста изтъркано черно кожено кресло, заето от момичето, с което говореше, когато Селито влезе. Тя носеше изключително тесни дънки и сива фланелка без ръкави, а отдолу - нещо, което приличаше на три сутиена или камизолки, или каквото там се наричаха. Розов, зелен и син. Смайващо златистата ѝ коса беше дълга от лявата страна и късо подстригана от дясната. Имаше красиви черти, ако се абстрахираш от шантавата прическа и не­спокойните очи.

-      С мен ли искаш да говориш? - попита татуировчикът.

-      Искам да говоря с Ти-Ти Гордън.

- Аз съм Ти-Ти.

-      В такъв случай искам да говоря с теб.

Наблизо друг татуировчик, дебеланко около трийсетте, с камуфлажни панталони и фланелка, работеше върху друг кли­ент - мускулест мъжага, легнал по корем върху кожена кушет­ка като в студио за масажи. Татуировката на гърба му щеше да представлява изящно изрисуван мотоциклет.

Художникът и клиентът погледнаха Селито, който също ги изгледа.

Двамата се върнаха към заниманието си.

Детективът отново погледна Гордън и момичето с нестан­дартната прическа. Тя бе видимо смутена, доста изнервена. Гордън обаче изобщо не изглеждаше впечатлен от присъствие­то на полицая. Собственикът на студиото за татуировки „Соник Хъм-дъм“ имаше всички възможни разрешителни и чинно си плащаше данъците - детективът бе проверил.

-      Потрай малко да свърша.

-      Важно е - настоя Селито.

-      Това, което правя тук, също е важно, пич.

-      Не, пич. Сега ще седнеш ей-там и ще отговаряш на въпро­сите ми. Защото моето важно е по-важно от твоето важно. А вие, Лейди Гага, ще ни оставите насаме.

Тя кимна.

-      Ама... - опита се да възрази Гордън.

-      Чувал ли си за член двеста и шейсет, алинея двайсет и едно от Наказателния кодекс на щата Ню Йорк? - заплашително по­пита Селито.

-      А... ммм... да. - Гордън кимна делово.

-      Престъпление е да татуираш непълнолетни и наказание­то е толкова строго, колкото блудство с дете втора категория. - Детективът погледна клиентката и изръмжа: - Ти на колко си години, между другото?

-      На седемнайсет - отговори тя, вече през сълзи. - Съжаля­вам, просто аз не... наистина, не съм...

-      Ще довършиш ли изречението скоро?

-      Аз... моля ви, не съм...

-      Ще бъда ясен: Изчезвай от тук!

Тя хукна, като забрави якето си от изкуствена кожа. След ня­колко крачки спря, поколеба се, после се върна бързо, грабна дрехата и отново си тръгна, този път за постоянно.

Селито отново се обърна към собственика на студиото. Заба­вляваше се, макар че Гордън не изглеждаше много притеснен. Детективът пробва с по-сериозна заплаха:

-      Това е леко престъпление клас Б и се наказва с три месеца затвор.

-      Наказва се с до три месеца затвор - поправи го Гордън, - но представянето на валиден документ за самоличност от страна на клиента е убедителен оневиняващ аргумент. Шо­фьорската ѝ книжка изглеждаше много истинска. Първокласен фалшификат. Заблуди ме, че е валидна. Съдебните заседатели ще ми повярват.

Селито се опита да запази спокойно изражение, но не му се удаде.

-      Не че има някакво значение - продължи Гордън. - Не смя­тах да я татуирам. Бях се вживял в ролята на Зигмунд.

Детективът го погледна въпросително.

-      Фройд - поясни младежът. - Един вид приятелска психо­терапия. Много искаше да ѝ направя татуировка, но аз се опи­тах да я разубедя. Мацето е от Куинс или Бруклин и приятелят ѝ я зарязал заради някаква пачавра с квинто черепа.

-      Какво?

-      Пет. Квинто. Черепи, сещаш ли се? Тя искаше седем. Септо.

-      И как вървеше терапията, докторе?