Kolekcionerat na tatuirovki

-      Натрошен. Виждате края на това парченце в горния ляв ъгъл?

-      Да, очевидно е. Изпечи го!

Купър пусна пробата през газовия хроматограф.

-      Има следи от „Тоувекс“ - обяви след малко.

-      „Тоувекс“ ли? - стъписа се Селито. - Промишлен експло­зив?

Райм кимна:

-      Имах предчувствие, че ще намерим нещо такова. Използва се за взривяване на каменни основи. Ако съдя по натрошаването на мраморните частици, убиецът е бил близо до строителен обект. Място, където има много инуудски мрамор. Новобранец, обади се в кметството и питай какви разрешения за взривяване са издавали наскоро. После засечи с геоложката база-данни за района. Хайде, какво друго?

В пробите, взети изпод ноктите на Клоуи Мур, не бяха от­крити следи от кожа - само памучни и хартиени влакна.

Райм обясни на Селито:

-      Може би Клоуи се е съпротивлявала и тези частици са по­паднали под ноктите ѝ при борбата. Жалко, че не е одрала и кожата му. Къде е ДНК точно когато най-много ни трябва? Пи­шете на дъската и да продължаваме.

Тиксото, с което извършителят бе вързал краката на Клоуи, беше масово производство; белезниците - също. А фенерчето - семафорът, с който бе осветил творението си - беше евтин пластмасов боклук. Нито по него, нито по батериите вътре имаше пръстови отпечатъци; нямаше косми или други части­ци - само лепило като това, което се използва при ролките за събиране на животински косми (същите, с които криминалис­тите събираха микроследи). Както предполагаше Сакс, прес­тъпникът вероятно бе почистил дрехите си, преди да тръгне за местопрестъплението.

-      Този тип е по-добър, отколкото си мислех - измърмори Райм със смесени чувства на изненада и неохотно възхище­ние.

-      Долу имаше ли някакви електрически контакти, Сакс? Не си спомням.

- Не. Прожекторите, които бяха сложили първите пристиг­нали полицаи, бяха акумулаторни.

-      Значи и неговата машинка за татуиране също би трябвало да е на батерии. Новобранец, хайде почини си малко от мраморното търсене и намери кой произвежда татуировъчни машинки.

Пуласки веднага отвори нов прозорец за търсене в Интернет на компютъра, като коментира:

-      С малко късмет, сигурно няма много.

-      Хъм, това ще бъде интересно.

- Кое?

-      Татуировъчна машинка, заредена с късмет.

-      Заредена с... какво?

Селито се усмихна накриво. Знаеше какво ще последва.

-      „С малко късмет“ - продължи Райм. - Трябваше да кажеш: „Очаквам, че няма много марки татуировъчни машинки“. Това „с малко късмет“ изразява личното ти отношение, което не е меродавно в случая.

Младият полицай поклати глава:

- Линкълн, когато говоря с теб, понякога имам чувството, че участвам във филм на Куентин Тарантино.

Райм вдигна вежди. Тоест: „Продължавай“.

-      Ами - обясни Пуласки, - сещаш ли се за онази сцена, в която двама наемни убийци се канят да убият някого, но десет минути обсъждат как „нервен“ и „изнервен“ не озна­чавали едно и също или че „незаинтересован“ не е същото като „неинтересуващ се“. В един момент направо ти идва да ги удариш.

Сакс се закашля и се разсмя.

-      Тези неточности в употребата на думите притесняват и мен - измърмори Райм. - Хубаво е да се знае разликата. Сега последната улика от местопрестъплението. И тя е тази, която най-много ме интересува.

Погледна пликчето с вещественото доказателство, като си помисли: „Трябва да проуча кой е този Тарантино.“

10.

Мел Купър внимателно отвори последното останало пликче на лабораторната маса. С пинсети извади смачканата хартийка. Започна да я разгъва.

-      Къде беше това, Амелия? - попита.

-      На около метър от тялото. Под една от онези жълти кутии.

-      Видях ги - каза Райм. - IFON. Електрически и телефонни табла, предполагам.

Хартийката беше откъснато горно ъгълче от лист с няка­къв текст, с размери около седем на пет сантиметра. Думите на предната, дясна страница бяха:

ове

е способността да предугажда следващите ходове

На задната страна:

било открито тялото.

Райм погледна Купър, който с помощта на микроскоп „Баух и Ломб“ сравняваше целулозните влакна от тази проба с наме­рените под ноктите на жертвата.

-      Сходни са - отбеляза. - Може би от един и същи източник. Освен това няма друга проба с нишките от плат, които намерих­ме под ноктите ѝ.

-      Значи приемаме, че е откъснала хартийката, докато се е борила с убиеца.

-      Защо е носил този лист? - попита Селито. - Какво всъщ­ност представлява?

Райм забеляза, че хартията не е гланцирана, следователно не беше от списание. Не приличаше и на вестникарска хартия.

-      Изглежда, че е от книга - обяви той, като гледаше втренче­но триъгълното парче.

-      Добре, но как е станало? - попита Пуласки.

-      Уместен въпрос. Имаш предвид, ако листчето е било в джоба на извършителя и жертвата го е откъснала, докато са се борили, как може да е от книга. Така ли?

-      Точно така.

-      Ами, мисля, че е откъснал няколко важни страници от книгата и ги е взел със себе си. Затова искам да знам от коя книга са.

-      Да пробваме по лесния начин, а? - предложи Купър.