Kolekcionerat na tatuirovki

Светлината отслабна още, след като нападателят ѝ, жълтоликото насекомо, се качи до дупката и затвори вратичката; после слезе по дървената стълба обратно при Клоуи. След миг тунелът се изпълни с ярко сияние - от миньорския фенер на челото му, който той включи. Белият лъч я заслепи и тя запищя - безгласно - срещу светлината... която внезапно изгасна.

И настъпи пълен мрак.

Клоуи се събуди след няколко секунди или минути, или след година.

Вече беше на друго място, не в помощното помещение, а в по-голямо - не, в тунел. Трудно ѝ беше да вижда, защото един­ствената светлина бе от фенерчето на челото на маскирания мъж-насекомо. Заслепяваше я всеки път, когато той я погледнеше в лицето. Тя отново лежеше по гръб, а той бе коленичил над нея.

Но онова, което тя очакваше, от което се страхуваше, не се случваше. В известен смисъл това бе по-ужасно, защото онова - ако беше разкъсал дрехите ѝ и продължил, както подсказваше логиката - би било разбираемо. Би попаднало в позната катего­рия кошмар.

Това сега беше различно.

Да, блузата ѝ бе повдигната, но само леко, при което коре­мът ѝ оставаше разголен от пъпа до долната част на сутиена, който все още си беше на мястото. Полата ѝ беше затъкната плътно около бедрата ѝ, сякаш нападателят не искаше никаква непристойност.

Наведен напред, превит, съсредоточен, той гледаше втрен­чено със спокойните си очи, с тези очи на насекомо, гладката, бяла кожа на корема ѝ, както ценител би гледал картина в Му­зея на съвременното изкуство - с наклонена настрани глава под подходящия ъгъл, за да оцени мацаниците на Джаксън Полък, зелената ябълка на Магрит.

Бавно посегна с показалец и погали плътта ѝ. С жълтия си пръст. Разпери длан и я отърка наляво-надясно. Стисна малко кожа с палеца и показалеца си така, че да се образуват подутин- ка. После я пусна и изчака да стане отново гладка.

Насекомската му уста се изкриви в лека усмивка.

Стори ѝ се, че каза: „Много добре“. А може би го каза пуше­щата наргиле говореща гъсеница или каквато там беше бубо­лечката на ръката му.

Клоуи чу тихо бръмчене и той погледна часовника си. Друг тих шум - от друго място. Той изведнъж погледна лицето ѝ и видя очите ѝ. Изглежда, че се изненада да я види в съзнание. Обърна се, придърпа раницата и извади нова спринцовка, пълна с течност. Отново ѝ я инжектира - този път във вената на ръката.

Обля я топлина, страхът намаля. Спусна се мрак, шумовете глъхнеха и тя видя жълтите му пръсти, тези пръсти като гъсе­ници, тези нокти на насекомо, отново да се пъхат в раницата и да изваждат кутия. Той остави предмета до голата ѝ кожа с благоговението, с което свещеникът поставяше сребърния купел с Христовата кръв на олтара по време на светото при­частие.

2.

Били Хейвън изключи татуировъчната машинка „Американ Ийгъл“, за да пести батерии.

Клекна и огледа критично това, което бе направил до този момент.

Критично.

Условията бяха далеч от идеалните, но произведението му изглеждаше добре.

При телесните модификации човек винаги трябва да влага максимално старание. И за най-елементарното кръстче на ра­мото на някоя сервитьорка, и за американското знаме на гър­дите на някой строител - в три цвята, с реалистични гънки и развяно от вятьра - трябва да се трудиш като Микеланджело, изписващ тавана на някоя църква. Бог и Адам, докосващи се един друг с пръст.

Е, Били можеше и да избърза. При тези обстоятелствата ни­кой не би го обвинил.

Но не. Татуировката трябваше да бъде истинско „тату Били“, както наричаха произведенията му у дома, в ателието му.

Усети стичаща се струйка пот.

Вдигна зъболекарския предпазен екран от лицето си и из­бърса очите си, после прибра кърпичката в джоба. Внимателно, за да не попадат влакна. Частиците, които оставеше, бяха толко­ва опасни за него, колкото татуировката за Клоуи.

Предпазният екран беше неудобен. Но необходим. Инструк­торът му по татуировки го беше научил на това. Накара го да надене това чудо още преди момчето да пипне татуировъчната машинка за първи път. Били, като повечето млади чираци, се възпротиви - вече беше сложил предпазни очила, нямаше нуж­да от допълнителна защита. С тази маска изглеждаше глупаво. Това бе като да дадеш на новобранец, който сяда за първата си татуировка, да стиска лигнярска топка.

Не можеше ли просто да татуира, без да се занимава с глу­пости?

Инструкторът обаче го накара да седне до него, докато тату­ираше един клиент. Дребна поръчка - лицето на Ози Озбърн. Странна прищявка.

Леле, какви кървища хвърчаха! Лицевият щит стана на пет­на като предното стъкло на пикап през август.

-      Бъди предпазлив, Били. Помни.

-      Ще помня.

От този ден третираше всеки клиент като заразен с хепатит В или С, ХИВ или каквато друга половопредавана болест мо­жеше да е прихванал.

А специално за татуировките, които щеше да направи през следващите няколко дни, не можеше да допусне никакъв про­пуск.

Затова - предпазни мерки.