Kolekcionerat na tatuirovki

Но все още не беше готов. Извади скалпел от един тъмно­зелен калъф от четка за зъби и като протегна ръка, още веднъж опъна прекрасната кожа.

3.

Човек може да възприема смъртта по два начина.

В криминалистиката разследващият гледа на нея абстрактно, приема я просто като събитие, което е породило поредица от за­дачи. Добрият криминалист вижда това събитие като през лупа­та на историята; най-добре е да възприемаш смъртта като фик­ция, а жертвата - като някого, който никога не е съществувал. Абстрахирането е необходим инструмент при огледа на местоп­рестъпление точно колкото гумените ръкавици и УВ-лампата.

Седнал в червено-сивата инвалидна количка „Меритс“ пред прозореца на къщата си на булевард „Сентрал Парк Уест“, Линкълн Райм разсъждаваше за една наскоро настъпила смърт точно по този начин. Миналата седмица в центъра на града бе убит мъж - опит за грабеж, завършил с летален изход. Вечерта жертвата излязла от Службата по околна среда и някой я завля­къл в безлюдния строеж отсреща. Вместо да даде портфейла си, човекът се опитал да се съпротивлява и бил наръган с нож.

Разследването, материалите по което сега бяха пред него, бе съвсем рутинно, с оскъдните веществени доказателства, харак­терни за такъв вид убийства: евтин, нащърбен кухненски нож с пръстови отпечатъци, нефигуриращи в системата; неясни сле­ди от обувки в мокрия сняг, с който е била покрита земята в нощта на убийството; и всякакви частици, фасове и други по­добни, останали от дни и дори седмици преди престъплението. Тоест неизползваеми. По всичко изглеждаше, че става дума за случайно убийство, и нищо не сочеше към вероятните извър­шители. Полицията бе разговаряла с колегите на жертвата в екологичната служба, с приятели и роднини. Нямаше намесени наркотици, нямаше съмнителни сделки, нямаше ревниви лю­бовници, нямаше ревниви съпрузи на любовници.

При тези оскъдни улики случаят можеше да бъде разплетен само по един начин - ако някой има неблагоразумието да се похвали, че е отмъкнал портфейл близо до кметството. И ако този, на когото се е похвалил, бъде заловен за наркотици, домашно насилие или дребна кражба и изпее самохвалкото.

За Линкълн Райм това престъпление, този завършил с убий­ство грабеж, беше смърт, наблюдавана отстрани. Исторически. Теоретично.

Една възможна гледна точка.

Друг начин да гледаш на смъртта, е със сърцето - когато чо­век, с когото си бил тясно свързан, напусне този свят. И друга­та смърт, за която мислеше Райм в този ветровит, мрачен ден, го вълнуваше много повече, отколкото убийството при опит за грабеж.

Райм нямаше много близки хора, но това не се дължеше на здравословното му състояние (имаше квадриплегия, тоест бе парализиран от врата надолу). Не, той не си падаше по общува­нето с хора. Той бе човек на науката. Човек на мисълта.

О, имаше някои близки приятели, роднини, любими жени. Съпругата му, вече бивша.

Том, болногледачът му.

Амелия Сакс, разбира се.

Вторият мъж, който бе умрял преди няколко дни, в известен смисъл му беше по-близък от всички други по една причина: той предизвикваше Райм както никой друг, принуждаваше го да преминава границите на собствения си ум, да предвижда, да планира и да си задава въпроси. Принуди го и да се бори за живота си - защото едва не го уби.

Часовникаря бе най-интересният престъпник, когото беше срещал. Човек с много лица, Ричард Логан беше наемен убиец, но организираше и всякакви други престъпления, от терорис­тични атаки до грабежи. Работеше за всеки, готов да му плати тлъста сума - стига, разбира се, поръчката да съдържа достатьчно предизвикателство. А това бе същият критерий, според който Райм решаваше дали да поеме или не даден случай като консултиращ криминалист.

Часовникаря бе един от малкото престъпници, способни да го надхитрят. И въпреки че Райм най-накрая успя да заложи ка­пан, с който да вкара Логан в затвора, споменът от няколкото неуспешни опита преди това още болеше. И дори когато успе­еха да го спрат, Часовникаря някак съумяваше да създаде хаос. В един случай, когато Райм осуети убийството на висш мекси­кански полицай, разследващ наркокартелите, Логан предизви­ка международен инцидент (накрая бе решено случаят да бъде потулен, сякаш опитът за покушение никога не се е състоял).

Сега обаче Часовникаря вече го нямаше.

Беше умрял в затвора - но не убит от друг затворник или са­моубил се, както си помисли Райм, когато чу новината. Не, при­чината за смъртта бе съвсем банална - обикновен инфаркт, ма­кар и масивен. Лекарят, с когото говори вчера, обясни, че дори да бяха успели да го съживят, престъпникът щеше да остане с трайно и тежко мозъчно увреждане. Въпреки че медиците не използваха изрази като „смъртта му бе избавление“, тонът му остави такова впечатление у криминалиста.