Kolekcionerut na kosti

Погледна наляво и се намери очи в очи с поклащаща се глава с оголени отровни зъби...

-      Боже Господи! - изкрещя Сакс, отскочи назад, падна тежко на задните си части, отчаяно се опита да извади писто­лета си.

„Не!...“

- Добре ли си? - изкрещя Райм.

Тя насочи пистолета и се опита да спре треперенето на ръцете си. Джери Банкс притича с изваден „Глок“. Спря. Сакс се изправи, огледа по-внимателно това, което я бе уплашило.

-      Уха! - възкликна Банкс.

-      Змия е... скелет на змия - обясни тя на Райм. - Гърмя­ща змия. По дяволите! - Прибра пистолета в кобура. - Прик­репена е към дъска.

-      Змия ли? Интересно.

-      Да, наистина е интересно.

Сакс си сложи гумени ръкавици и вдигна експоната.

Обърна го.

-      „Метаморфоза“.

-      Какво?

-      Така пише на етикета. Предполагам, името на мага­зина, от който е купена. На „Бродуей“ 604.

-      Ще накарам Братята Харди да го проверят. Какво друго има? Какви са уликите?

Тя бяха под змията. В един плик.

-      Кибрит - каза Сакс.

-      Добре, може би замисля да подпали нещо. Пише ли нещо па кутийката?

-      Не, но има нещо размазано. Като вазелин. Само че мирише.

-      Добре, Сакс. Винаги помирисвай уликите, когато не знаещ от какво са. Само бъди по-точна.

Сакс доближи кутийката до носа си:

-      Пфу!

-      Това не е точност.

-      На сяра може би.

- Да не е някакъв нитрат? Експлозив? Товекс? Синьо ли е?

-      Не, бяло и прозрачно.

-      Предполагам, че е вторичен експлозив. Те са стабил­ни. Има ли нещо друго?

-      Парче хартия. Има нещо на него.

-      Какво, Сакс? Името му, адреса, имейла му?

-      Прилича на изрезка от списание. Има малка черно-бяла снимка. Прилича на сграда, но не се познава коя. И от­долу е написана дата: 20 май, 1906 г.

-      Пет, двадесет, нула шест. Дали не е някакъв шифър? Или адрес. Ще помисля. Друго?

-      Не.

Райм въздъхна:

-      Добре, връщай се, Сакс. Колко е часът? Господи, поч­ти един. Не съм стоял до толкова късно от години. Идвай и да видим какво ще измислим.

От всички манхатънски квартали долен Ийстсайд се е променил най-малко в историята на града.

Разбира се, много неща вече ги няма. Обширните паси­ща. Масивните колониални къщи на първите големци на гра­да в Джон Ханкок. Де Колек, голямото езеро (холандското му име е изопачено на английски в „Дъ Колект²⁸¹“, което най-добре характеризира силно замърсения водоем). Знаменития Файф Пойнтс - най-голямата в света престъпност на едини­ца площ в началото на деветнадесети век, - където само в една жилищна сграда като зловещата „Гейтс ъв хел²⁹²“, на го­дина се извършвали двеста-триста убийства.

Хиляди стари сгради все още стояха - жилищни блоко­ве от деветнадесети век, порутени къщи от колониалния пе­риод и федерални тухлени постройки от осемнадесети век, в стил барок. Някои като древноегипетски храмове. Общес­твени сгради, проекти, родени от извратения мозък на кон­гресмена Фернандо Уд. Някои бяха изоставени, обрасли с диви лози, с напукани стени. Но много от сградите все още се използваха: тук бе царството на публичните домове, улич­ните спекуланти и фабриките за робски труд, тук властва­ше прословутата Гомора - еврейската мафия. Квартал, който е дал началото на такива организации, не се разрушава лес­но.

Точно тук Колекционера на кости докара крехката же­ница и малката ѝ дъщеричка.

„Щом усетил, че полицията е по петите му, Джеймс Шнайдер отново се скрил като змия, търсейки подслон (как­то се предполага) из мазетата на жилищните кооперации. И така се спотаил за няколко месеца.“

Докато шофираше към къщата си, Колекционера на кос­ти преминаваше не през Манхатън от деветдесетте години на двадесети век - покрай корейските ресторанти, спагете- риите, магазините за порнографски видеокасети, празните бу­тици, - а покрай мъже с бомбета, жени с шумолящи кринолини, по улици, гъмжащи от карети и файтони, сред мириз­мата на метан, един път приятна, друг - отблъскваща.

„Но вътрешната зла сила, която го подтиквала да за­почне да събира колекцията си отново, била толкова силна, че скоро го подмамила да излезе от бърлогата си, за да се нахвърли отново върху почтените граждани. Този път вър­ху един младеж, пристигнал неотдавна, за да учи в универ­ситета.“