Kolekcionerut na kosti

Тя започна да се съпротивлява яростно, но той стисна носа ѝ, докато жената не изпадна в безсъзнание. После я метна на гръб и се заизкачва по стълбите, като междувре­менно взе и един плик, който бе оставил там. Много вни­мателно, за да не изпадне нещо. Докато се качваше, спря веднъж, за да погледа малката къдрокоса Маги О’Конър, която седеше в прахта, насочила отчаян поглед към него.

23.

Спипа ги пред дома на Райм.

Бърз като змията, която Банкс носеше като някакъв су­венир от Санта Фе, Делрей заедно с двамата агенти изскочи­ха от една странична уличка.

-      Имам новини, скъпи мои - обяви спокойно агентът. - Арестувани сте за кражба на веществени доказателства, пос­тавени под съдебна възбрана.

Линкълн Райм бе сгрешил. Делрей не се беше върнал в управлението на ФБР, а бе останал да дебне помощниците му.

Банкс се ококори:

-      По-спокойно, Делрей. Ние спасихме жертвата.

-      И по-добре за вас, синко. Ако не го бяхте направили, щяхме да ви съдим и за убийство.

-      Само че ние го спасихме - възрази Сакс. - Не вие.

-      Благодаря за краткото разяснение, полицай. Дайте си ръцете.

-      Това са глупости.

-      Сложи белезниците на тази госпожичка - обърна се тържествено Делрей към набития агент до себе си.

- Намерихме още улики, агент Делрей - започна Сакс. - Убиецът е хванал нова жертва. Не знам с колко време раз­полагаме.

-      А, ще поканим и този момък на купона.

Делрей кимна към Банкс. Младият детектив се обърна към жената - агент на ФБР, натоварена със задачата да го арестува, сякаш смяташе да се бори с нея.

-      Не, не - каза весело Делрей. - Не си и помисляй да се съпротивляваш.

Банкс неохотно вдигна ръце.

Сакс се усмихна студено на агента.

-      Как беше разходката до Морнингсайд Хайтс?

-      Този мръсник е убил шофьора. Момчетата от отдела за разследване са плъзнали из къщата като мухи по мърша.

-      И само това ще открият. Този престъпник разбира от криминология повече от нас двамата, взети заедно.

-      Водете ги - нареди Делрей, като кимна към Сакс.

-      Можем да спасим и следващата жертва, ако...

-      Знаете ли какво ви остава, полицай? Можете ли да познаете? Остава ви правото да мълчите. Имате право да...

-      Хайде, стига - изгърмя нечий глас зад тях.

Сакс се обърна и видя Джим Полинг, който идваше по улицата. Панталоните и тъмната му риза бяха намачкани. Изглеждаше, сякаш е спал с дрехите, въпреки че лицето му бе бледо, като че не бе мигвал с дни. Имаше еднодневна бра­да, а русата му коса бе невъобразимо разчорлена.

Делрей примигна объркано, но не присъствието на ка­питана го караше да се чувства неудобно, а високият силует на главния прокурор на Южния район, застанал зад Полинг. И главният специален агент Пъркинс.

-      Хайде, Фред. Пускай ги - нареди прокурорът.

-      Тя открадна веществени доказателства, сър. Тя... - за­почна Хамелеона с мелодичния глас на радиоводещ.

-      Взех ги само за няколко изследвания - оправда се Сакс.

-      Вижте... - започна Делрей.

-      Не - отряза го Полинг, този път съвършено спокойно. - Няма какво да гледаме.

Обърна се към Сакс и излая:

-      А вие не смейте да остроумничите.

-      Слушам, сър. Извинявайте, сър.

Прокурорът се обърна към Делрей:

-      Фред, ти допусна грешка и тръгна по лъжлива следа.

-      Следата беше добра - възрази Делрей.

-      Е, решихме да сменим насоката на разследването - продължи прокурорът. - Разговаряхме с началника и с Психологическия отдел - добави Пъркинс. - Решихме, че методът, по който работят детективите Райм и Селито, е правилният.

-      Източникът ми съвсем ясно твърди, че нещо ще се случи на летището. Не би ме излъгал за такова нещо.

-      Точно там е въпросът, Фред - каза студено прокуро­рът. - Каквото и да е решил този мръсник, жертвите бяха спасени от екипа на Райм.

Делрей несигурно сви юмрук, после пак разтвори длан:

-      Признавам това, сър, но...

-      Агент Делрей, решението вече е взето.

Лъскавото черно лице на агента - толкова самоуверен, когато командваше подчинените си - изведнъж посърна. Са­монадеяността му се изпари за миг:

-      Слушам, сър.

-      Последната жертва щеше да загине, ако детектив Сакс не се беше намесила - каза прокурорът.

-      Полицай Сакс - поправи го тя. - И заслугата е главно на Линкълн Райм. Аз изпълнявах само ролята на негови кра­ка, ако мога така да се изразя.

-      Случаят се връща на градската полиция. Отделът за борба с тероризма към Бюрото ще продължи да следи инфор­мацията за терористични акции, но с намалено количество хора. Всичко, което открият, трябва незабавно да достигне до знанието на детективи Райм и Селито. Делрей, хората ти да бъдат на тяхно разположение за целите на разследването и за спасяването на жертвите. Или за каквото друго им потрябва­те. Ясно ли е?

-      Тъй вярно.

-      Добре. Освободете сега тези полицаи от белезниците.