Kolekcionerut na kosti

Райм се замисли за змията. Дали тя показваше мястото на следващото престъпление? Имаше ли нещо общо с пожара в Първа методистка църква? Дори гърмящите змии да са се срещали често по тези места, градската управа отдавна бе из­пълнила мисията на свети Патрик да изчисти острова от тях. Дали убиецът имаше предвид думата „змия“, или „гърмяща“?

После Райм като че се сети:

-      Змията е за нас.

Банкс се изсмя:

-      За нас ли?

-      Това е като плесница.

-      И кого удря?

-      Всички, които го преследват. Мисля, че това е шега.

-      Не ми беше много смешно, като я намерих - каза Сакс.

-      О, реакцията ти беше доста смешна - подразни я Банкс.

-      Мисля, че сме по-добри, отколкото е очаквал, и това никак не го радва. Ядосан ни е. Том, запиши го в таблицата. Подиграва ни се.

Телефонът на Селито иззвъня.

-      Здравей, Ема. Какво откри?

Селито кимна и започна да си води записки. После вдиг­на поглед и обяви:

-      Кражби на коли от фирми за даване под наем: от „Ави­зо“ са откраднати две в Бронкс и една в Манхатън. Цветове­те обаче не съответстват: червена, зелена и бяла. От „Херц“ - четири. Три в Манхатън - Ийстсайд, Среден Манхатън и горен Уестсайд. Двете са зелени, а едната (тази може да е нашата) - тъмносива. Четвъртата е изчезнала от Уайтплейнс - сребрист форд. Струва ми се, че тя най-вероятно е нашата.

-      Съгласен съм - каза Райм. - Значи, Уайтплейнс.

-      Откъде си толкова сигурен? - попита Сакс. - Монеле каза, че може да е бежова или сребриста.

- Защото нашият човек действа из града - обясни Райм. - Ако е решил да краде нещо толкова голямо като кола, ще го направи колкото се може по-далеч от дома си. Форд ли казваш?

Селито попита нещо Ема, после вдигна поглед:

-      „Таурус“. Последен модел. С тъмносива тапицерия. Номерата нямат значение.

Райм кимна:

-      Първо тях е сменил. Благодари от мое име на Ема и ѝ кажи да дремне малко. Само да не се отдалечава много от телефона.

-      Открих нещо, Линкълн - обяви Купър.

-      Какво?

-      Това, с което е нацапан кибритът. Търся го в базата данни на химическите компании. Сравнявам... Я да видя... Най-вероятно да е „Кинкауей“. Евтин гел за изправяне на косата.

-      Много полезно сведение. Това ни води към Харлем, не смяташ ли? Стеснява значително търсенето.

Банкс погледна списъка на църковните служби в трите главни вестника на града:

-      Двадесет и две църкви.

-      Кога е най-ранната служба?

-      Три започват в осем. Шест - в девет. Една - в девет и половина. Останалите започват в десет или единадесет.

-      Сигурно ще запали една от църквите с най-ранни служ­би. Вече ни е дал прекалено много време, за да я открием.

-      Ще се обадя на Хауман пак да вдигне хората си - каза Селито.

-      Какво ще кажеш за Делрей? - попита Сакс. Предста­ви си как отчаяният агент чака нарежданията им на ъгъла на улицата.

-      Какво Делрей? - измърмори Селито.

-      Хайде да го включим. Да знаете само как иска да хва­не този убиец.

-      Пъркинс му нареди да ни съдейства - допълни Банкс.

-      Наистина ли искате да го използваме? - попита Сели­то.

Сакс кимна:

-      Ами да.

-      Добре - съгласи се Райм, - извикайте Отряда за пре­търсване и наблюдение. Да пратят хора във всички църкви. Но да не се набиват много на очи. Не искам да го подпла­шим. Може да успеем да го хванем на местопрестъплението.

Телефонът на Селито иззвъня. Детективът се обади. Вдигна очи и възкликна:

-      Господи!

-      Какво има? - попита Райм.

Детективът избърса челото си.

-      Получен е сигнал от управителя на хотел „Мидтаун резидънс“. Една жена с резервация се обадила от „Лагуардия“, че пристига с дъщеря си, казала, че ще вземе такси. Досега не са се появили. При всички новини за отвличания управителят решил да ни се обади. Жената се казва Карол Ганц. От Чикаго.

-      Мамка му - промърмори Банкс. - Сега и малко моми­ченце. Трябва да спрем всички таксита, докато не заловим този мръсник.

Райм бе капнал от умора. Главата го болеше. Спомни си едно разследване във фабрика за експлозиви. От една бомба, сложена върху креслото, което Райм изследваше за улики, бе изтекъл нитроглицерин. Веществото му беше причинило ад­ско главоболие.

Мониторът на компютъра на Купър примигна.

-      Имаме поща - обяви техникът. - Изследвали са всич­ки проби от целофан, които им изпратихме. Смятат, че пар­чето, което намерихме върху кокала на „Пърлстрийт“, е от магазин на „Шопрайт“. Профилът му най-много прилича на този на техния целофан.

-      Добре - каза Райм. Кимна към таблицата. - Задраскай всички магазини освен ония на „Шопрайт“. Кои остават?

Том остави само четири магазина.

-      „Бродуей“ и Осемдесет и втора, „Гринуич“ и „Банкстрийт“, Осмо авеню и Двадесет и четвърта, „Хюстън стрийт“ и „Лафайет скуеър“.

-      Значи горен Уестсайд, Уест Вилидж, Челси и долен Ийстсайд.

-      Да, но може да го е купил на друго място.