Kolekcionerut na kosti

Делрей послушно отключи белезниците и ги пусна в джо­ба си. Оттегли се до големия микробус, паркиран наблизо. Сакс вдигна плика с уликите и погледна към агента. Той стоеше зад колата и разсеяно гладеше цигарата над ухото си. Сакс за миг почувства състрадание към него, после се втурна по стълбите, по две стъпала наведнъж, след Джери Банкс и змията му.

-      Имам вече идея кое какво значи. Е, почти всичко.

Сакс тъкмо влизаше в стаята, когато Райм направи това изявление. Изглеждаше доста доволен от себе си.

-      Всичко с изключение на змията и мазнината по кибрита.

Сакс връчи новите улики на Мел Купър. Стаята отново се бе превърнала в лаборатория, масите бяха покрити с нови шишенца, колби, епруветки, апарати и кутии. Това не предс­тавляваше нищо в сравнение с видяното във ФБР, но Сакс го чувстваше много родно и мило.

-      Кажи какво си открил - каза тя.

-      Утре е неделя... пардон, днес е неделя. Той има наме­рение да запали някоя църква.

-      Откъде си направи този извод?

-      Датата.

-      На листчето ли? Какво означава?

-      Чувала ли си за анархистите?

-      Дребни руснаци със шлифери, които мъкнат от онези бомби с вид на топки за боулинг - каза Банкс.

-      Така си мислят онези, които четат комикси - каза сухо Райм. - Личи си, че редовно гледаш анимационните филмчета в събота сутрин, Банкс. Анархизмът е старо социално движение, което призовава за сваляне на властта. Един от тях, Енрико Малатеста, проповядвал за „пропа­ганда чрез дела“. В превод - убийства и побои. Един от последователите му, американец на име Юджийн Локуърти, живял в Ню Йорк. Една неделя, малко след началото на сутрешната молитва, заковал вратите на една църква в горен Ийстсайд и я подпалил. Осемнадесет вярващи изго­рели живи.

-      И това е станало на 20 май 1909, така ли? - попита Сакс.

- Да.

-      Да те питам ли как си се сетил?

Райм вдигна рамене:

-      Много ясно. Нашият човек си пада по историята, на­ли така? Оставя ни кибрит, значи планира да подпали нещо. Просто се замислих за най-известните пожари в града: в „Триангъл шъртуеър“, „Кристал палас“, увеселителното корабче „Дженерал слокъм“... Проверих датите: на двадесети май е пожарът в Първа методистка църква.

-      Къде ще бъде? - попита Сакс. - На същото място ли?

-      Съмнявам се - каза Селито. - Сега на мястото се из­дига търговска сграда. Господин 823 не си пада по новите постройки. Изпратих двама души за всеки случай, но сме поч­ти сигурни, че планира да изгори някоя църква.

-      И смятаме - добави Райм, - че ще изчака службата да започне.

-      Защо?

-      По същата причина, поради която и Локуърти го е направил - продължи Селито. - Размислихме и върху думите на Тери Добинс: „увеличаване на залога“. За да убие повече хора.

-      Значи имаме малко повече време. Докато започне службата.

Райм погледна тавана.

-      Добре. Колко църкви има в Манхатън?

-      Стотици.

-      Въпросът ми беше реторичен, Банкс. Исках да кажа: “Хайде да се заемем с уликите.“

По стълбите отекнаха стъпки.

Отново бяха близнаците.

-      Видяхме Фред Делрей навън.

-      Не беше много радушен.

-      Не изглеждаше щастлив.

-      Уха! Я виж. - Сол (Райм бе забравил кой от двамата как се казва) кимна към змията. - Днес се нагледах на таки­ва гадини.

-      На змии ли? - попита Райм.

-      Бяхме в „Метаморфоза“. Много...

- ... зловещо място. Говорихме със собственика. Странна птица. Както може да се досети човек.

-      С ееей такава брада. Искаше ми се да не бяхме ходили през нощта.

-      Продават препарирани насекоми и прилепи. Няма да повярвате какви буболечки имат...

-      По дванадесет сантиметра дълги.

- ... и такива змии. - Сол кимна към скелета.

-      И скорпиони. Пълно е със скорпиони.

-      Та да си дойдем на думата. Магазинът е бил разбит преди месец и знаете ли какво са откраднали? Скелет на гър­мяща змия.

-      Обадили ли са се в полицията? - попита Райм.

- Да.

-      Но стойността на откраднатото няма и сто долара. Така че полицията не си дала много зор.

-      Кажи им.

Сол кимна:

-      Змията не е единственото откраднато. Крадецът е взел още двадесетина кокала.

-      Човешки ли? - попита Райм.

-      Да. Собственикът каза, че било смешно. Защото ня­кои от насекомите...

-      Какви ти дванадесет, някои са дълги почти двадесет сантиметра.

- ... струват по триста-четиристотин долара. Но крадци­те са взели само змията и няколко кокала.

-      Какви по-точно? - поинтересува се Райм.

-      Всякакви. Като за урок по анатомия.

-      Така каза собственикът.

-      Повечето били малки. От китката и стъпалото. Едно-две ребра.

-      Собственикът не знаеше точно.

-      Някой направил ли е оглед на местопрестъплението? - попита Райм.

-      За няколко откраднати кокала ли? Амиии.

Братята Харди излязоха толкова бързо, колкото бяха дошли. Тръгнаха към мястото където бе спасена последната жертва, за да разпитат живущите в района.