Колекционерите

— Добре. Готова ли си за още една разходка до къщата на Трент? — Забеляза колебанието й и побърза да добави: — Този път няма да влизаме, а само ще го проследим.

— Нима мислиш, че е там?

— Да — кимна Стоун. — Те все още нямат представа какво знаем. Мисля, че ще се придържат към статуквото до момента, в който обстоятелствата наложат някаква промяна. Ако Трент хукне да бяга, всичко приключва. В случай че действително става въпрос за шпионска мрежа, участниците в нея несъмнено ще се опитат да я спасят, тъй като са положили огромни усилия за изграждането й.

— Но тези хора не се шегуват, нали?

— Нито пък аз — мрачно отвърна Стоун.

Роджър Сийгрейвс беше много недоволен. Джанклоу беше пожертван за отвличане на вниманието и за да бъде затворена устата на потенциален свидетел, а Инглиш отдавна беше на безопасно място, далеч от Вашингтон. Нейните дни също бяха преброени главно защото беше компрометирала цялата операция, позволявайки по най-глупав начин да й отмъкнат очилата. Това беше добрата новина, но имаше и лоша: Оливър Стоун и неговата сътрудничка бяха успели да се измъкнат, при това елиминирайки двама от най-доверените му хора. По неизвестен засега начин „трите шестици“ се беше измъкнал от камерата на смъртта, като мимоходом бе счупил черепите на сътрудниците му. Беше впечатляващо постижение за човек към шейсетте. Сийгрейвс се прокле, че не го беше ликвидирал, когато имаше възможност да го стори. Успя да разкара труповете от „Файър Контрол“, но къщата на Джуъл Инглиш беше запечатана от полицията. За щастие там нямаше компрометиращи материали, също и в дома на Джанклоу. Но гениалната схема на Сийгрейвс беше провалена.

Сега имаше само една цел: да се добере до източника и да приключи всичко.

60

Той се събуди, протегна се и погледна през прозореца. Времето обещаваше да бъде същото като предния ден: слънчево и прекрасно, с гальовен океански бриз, който сякаш имаше единствената цел да носи удоволствие. Стана, уви една кърпа около талията си и пристъпи към прозореца. Вилата беше негова за една година напред според условията на наемния договор. Но той имаше твърдото намерение да я купи още преди изтичането на този срок. Уединеното имение имаше от огромен плувен басейн с морска вода, винарска изба, тенис корт и удобна плажна шатра с легло, която предлагаше много повече от обикновено подсушаване след излизане от басейна. Защото той рядко плуваше сам, а още по-рядко използваше бански костюм. В двойния гараж дремеше мощно „Мазерати“ купе, редом с което блестеше мотоциклет „Дукати“, предназначен да доставя удоволствие на любителя на високите скорости. В комплект с вилата имаше готвач, домашна помощница и градинар, разноските по които бяха далеч по-ниски от наема на двустайния му апартамент в Ел Ей. Имението заемаше няколко акра земя, включително просторна плажна ивица на брега на океана. Той напълни дробовете си със свежия морски въздух, обзет от твърдата увереност, че ще живее тук до края на дните си.

Не изпълни съвсем точно инструкциите на Анабел да не парадира с финансови възможности, но офертата беше за човек с пари и със сигурност нямаше да остане дълго в рекламните сайтове. А след като нае тази вила, трябваше да приеме и екстрите, които вървяха с нея. Не се страхуваше, че Багър може да го открие просто защото никога не беше виждал лицето му. В тази част на света гъмжеше от млади и богати хора, а на всичкото отгоре той беше готин, много готин.

Тони долови стъпките й в коридора и остави кърпата да се смъкне от тялото му. В следващия момент тя се изправи на прага с поднос в ръце. Върху него както обикновено имаше закуска за един човек. Стана му смешно. Тази жена преспа с него още на втората вечер, но упорито отказваше да закусват заедно. Вероятно защото беше официалната негова домашна помощница.

— Dos huevos, jugo da naranja, tostada y cafe con leche — обяви тя на мелодичен испански.

— Плюс теб — усмихна се той, изчака я да остави подноса на масичката до леглото и я притегли към себе си. Тя го целуна в устата и му позволи да смъкне леката нощничка, под която нямаше нищо друго. Той докосна с пръст дългата й шия, погали големите твърди гърди, после ръката му се плъзна по стегнатия корем и продължи надолу.

— Tu no tienes hambre? — игриво изгука тя, притисна голите си нозе до неговите и докосна с устни шията му.

— Hambre за теб! Да, глад за теб — прошепна в ухото й той, грабна я през кръста и я хвърли на леглото. Изправи се над нея, стисна с ръце стройните й бедра и ги вдигна високо нагоре. Тя облиза връхчетата на пръстите си, после здраво стисна набъбналите зърна на гърдите си.

— Ще ме побъркаш, Кармела! — задъхано промърмори Тони.

Тя се надигна, сграбчи го за раменете и го дръпна върху себе си.

В този момент вратата отскочи встрани и звучно удари в стената. Двойката в леглото моментално забрави за здравословния секс преди закуска.

В стаята нахлуха четирима едри мъже, следвани от нисък и широкоплещест тип с елегантен костюм и риза с отворена яка.