Колекционерите

— Прекрасно местенце, скъпи Тони — триумфиращо се усмихна Джери Багър. — Много ми харесва! Не е ли странно колко хубави неща може да си купи човек с чужди пари?

Седна на леглото и се усмихна на ужасената Кармела, която отчаяно се опитваше да придърпа чаршафа върху голото си тяло.

— Не го прави, скъпа. Наистина си много хубава, или… как беше на испански… bonita. Точно така: Muy bonita кучка! — Обърна се и направи знак на един от охраната, който пристъпи напред, вдигна Кармела на ръце и спокойно я изхвърли през прозореца.

Разнесе се писък на ужас, последван от смразяващо кръвта тупване.

Багър взе чашата с портокалов сок от подноса и я пресуши на един дъх. Избърса устните си със салфетката и поясни:

— Всеки ден пия портокалов сок. И знаеш ли защо? Защото съдържа калций. Можеш ли да ми дадеш шейсет и шест? Не можеш, мамка му! Я ми пипни мускула!

Сви дясната си ръка, но Тони остана парализиран на мястото си.

— Ама защо си толкова разстроен? — попита с престорена загриженост Багър. — Заради кучката, която литна през прозореца? — Обърна се към горилата и подхвърли: — Хей, Майк, нали се прицели в басейна — като в онзи филм за Джеймс Бонд, забравих му името…

— „Диаманти завинаги“, мистър Багър — ухили се онзи.

— Вярно, „Диаманти завинаги“. Обичам ги тези филми за Джеймс Бонд! В тоя не играеше ли оная, забравих й името… С тесните бикини, дето й влизаха в задника. Май беше Стефани Пауърс.

— Джил Сейнт Джон, мистър Багър — почтително го поправи Майк.

— Да, точно така. Постоянно ги бъркам двете кучки, особено когато са съблечени. Иди ги разпознай, ако си нямаш работа!

— Преди малко не успях да улуча басейна, мистър Багър — призна с леко притеснение Майк.

— Важното е, че се опита — успокои го Багър и отново насочи вниманието си към Тони. — Нали това е най-важното, момче?

Но Тони не отговори, вкаменен от ужас.

— Така е по-добре, да знаеш — добави Багър. — Защото онези дъртите долу направо паднаха и умряха, а малката кучка, макар и доста сладка, не би могла да върти сама тая голяма къща. Да знаеш, че сме ти направили услуга, Тони!

Младежът с усилие преглътна и кимна.

— А сега искам да ми пипнеш мускула. Искам да усетиш силата на моето прекрасно тяло! — Без да чака отговор, Багър дръпна ръката на Тони и я положи върху стегнатия си бицепс. — Усещаш ли колко е твърд, Тони? Получи ли представа колко съм силен в този момент?

— Не ме убивайте, мистър Багър, моля ви! — проплака Тони. — Съжалявам, ужасно съжалявам!

— Стига, момче! — стисна пръстите му Багър, после му позволи да отдръпне ръката си. — Само слабаците се извиняват. Освен това измамата беше превъзходна, от начало до край. Всичко живо в света на комарджиите разбра как сте ме прецакали с цели четирийсет милиончета!

Багър отмести поглед от лицето на младежа и тежко въздъхна, очевидно сдържайки желанието си да го разчлени със собствените си ръце.

— Но първо трябва да изясним един важен въпрос. От теб се иска да ме попиташ как те открих. Искам това, за да разбереш колко съм умен и колко тъп си самият ти. Затова те моля, Тони, попитай ме как успях да те открия, след като ме измами, въпреки че имаше възможност да се скриеш в целия шибан свят? — Протегна ръка, сграбчи слабичкото вратле на младежа и го придърпа към себе си. На слепоочието му започна да пулсира тъничка вена. — Попитай ме, задник!

— Как ме открихте, мистър Багър? — подчини се с пресекващ глас Тони.

Багър стовари длан върху гърдите му и го повали на леглото, после скочи на крака и закрачи напред-назад.

— Радвам се, че ми зададе този въпрос. Кучката, която организира цялата измама, те е накарала да ме следиш още от първата вечер, но така, както го правят ченгетата. Единственият начин да виждаш какво става в кабинета ми е да наемеш стая на двайсет и третия етаж на хотела срещу казиното. И тъй, аз се отбих там и зададох няколко въпроса за хората, наели всички стаи на етажа срещу кабинета ми на съответната дата. И ги проверих един по един.

Прекрати разходката си, обърна се към Тони и се ухили:

— Така стигнах до теб. Проявил си достатъчно разум, за да се регистрираш под чуждо име, но си допуснал една малка грешка за разлика от кучката и съучастника й. Точно затова не съм ги открил досега — защото не са допуснали грешки. — Багър размаха пръст под носа на младежа. — Но ти не си като тях — поискал си масаж, ама и една-две безплатни екстри от мацката, която те е обслужвала. Само че не си издържал дълго и си избягал в банята да драйфаш. Докато си бил там, кучката ти е измъкнала портфейла и си е добавила малка премия към жалката стотачка, с която си й се извинил за заешката работа. И точно по време на този акт тя е видяла шофьорската книжка с истинското ти име. Доста тъпо от твоя страна да я носиш със себе си. И така, мислел си, че свирката ти е струвала само стотачка, но се оказва, че е много повече. Оная пачавра ми каза всичко, което ми трябваше, срещу хилядарка. Не се доверявай на кучките, Тони! Винаги са готови да те прецакат, да знаеш!

Отпусна се на леглото до младежа, който тихо ридаеше.