Колекционерите

— Ти имаш добра репутация, момче. Известен си като голям специалист по компютрите, с които можеш да правиш каквото си поискаш. Като например да вкараш шпионска програма в мрежата ми и да откраднеш четирийсет милиона от парите ми. Откъдето и да го погледнеш, това си е талант. Но както и да е. Та аз дадох пари където трябва, проверих семейството и приятелите ти, проследих няколко твои обаждания вкъщи, убих двама-трима нещастници, които отказаха да ми сътрудничат, и ето ме тук, седнал до теб в слънчева Испания, Португалия, или където и, по дяволите, да се намираме сега.

Шляпна голия крак на Тони и въздъхна:

— Е, добре, излях си мъката. А сега да вървим напред. — Направи знак на един от хората си, който измъкна малък пистолет от колана си, завиши заглушител на дулото, зареди и го подаде на Багър.

— Не, моля ви! — изскимтя Тони и млъкна, защото дулото проникна в устата му, избивайки два от предните му зъби. Багър заби лакът в гърлото му, приковавайки го към възглавницата. Пръстът му бавно се уви около спусъка.

— Слушай внимателно, момче — процеди той. — Ще ти дам един шанс. Само един, защото днес съм в добро настроение. Не знам защо го правя, може би защото започвам да остарявам. — Замълча, облиза устните си и изръмжа: — Кучката! Името й и всичко, което знаеш за нея. Отговориш ли правилно, ще живееш. — Очите му пробягаха по луксозно обзаведената стая. — Не тук, не за моя сметка! Но ще живееш. Ако не отговориш… — Дулото рязко изскочи от устата на Тони, покрито с кръв и парченца от зъби. — Ама ти сериозно ли си помисли, че ще те гръмна? — засмя се Багър. — Не, момче. Тези работи не стават така…

Подаде пистолета на един от помощниците си и протегна ръка. Майк скочи и положи нож с назъбено острие върху дланта му.

— Тези работи ние ги правим бавно, защото имаме голям опит — поясни Багър, протягайки другата си ръка към стоящия до него мъж, който бързо му нахлузи тънка гумена ръкавица. — Някога използвахме ръкавиците само срещу отпечатъци, но в днешното време на боклуци и всякакви болести човек не бива да рискува. Ти например знаеш ли колко мучачос в града е изчукала твоята бонита, преди да започнеш да шибаш дебелия й задник? Надявам се, че все пак си използвал гумички!

Ръката с ръкавицата се спусна надолу и силно стисна гениталиите на Тони.

Младежът изкрещя, но мутрите на Багър го държаха здраво.

— Честно казано, не разбирам с какво толкова си привлякъл твоята бонита — заяви Джери след кратък оглед. После вдигна ножа и изръмжа: — А сега искам името на кучката и всичко останало! Ако остана доволен, ще живееш. Иначе започвам с топките. Предупреждавам те, че истинската болка ще дойде след това. Какво решаваш, Тони? Давам ти пет секунди. След това почвам да режа и нищо не може да ме спре!

От устата на Тони излетя задавен звук.

— Какво? Не те чух.

— Ан-н-н…

— Говори по-ясно, да те вземат мътните! Нищо не разбирам!

— Анабел! — изкрещя извън себе си Тони.

— Анабел? — втренчи се в него Багър, после изкрещя с такава сила, че от устата му излетяха пръски: — Коя Анабел?!

— Анабел… Конрой.

Джери Багър пусна рязко гениталиите на младежа. Подаде ножа на един от хората си и бавно пристъпи към прозореца. Очите му равнодушно се плъзнаха по тялото на мъртвата Кармела, размазано върху каменния лъв до задната врата, след което се насочиха към далечния хоризонт.

Анабел Конрой? Възможно ли е? Никога не беше чувал, че Пади има дете. Но явно е имал. Абсолютно изключено е двама измамници от толкова висока класа и с тази разлика в годините да носят една и съща фамилия, ако не са баща и дъщеря. Което означаваше, че сладкото момиченце на Пади Конрой се беше появило в собственото му казино, за да го направи на глупак и да му измъкне пачка, за която татенцето дори не би могъл да мечтае. Невероятно!

Добре, сладка Анабел! Навремето видях сметката на майка ти, сега е твой ред!

Изпука кокалчетата си, обърна се и спря поглед върху окървавения Тони, който скимтеше на леглото с ръце върху срамните си части.

— Друго? — попита. — Ако искаш да дишаш, трябва да ми кажеш абсолютно всичко!

И Тони се подчини. Разказа му всичко, отначало докрай, включително инструкциите й да се спотайва и да не пилее пари.

— Жалко, че не си я послушал — промърмори Багър и щракна с пръсти на хората си. — Свършвайте, момчета. Нямаме цял ден за губене.

Една от горилите отвори със замах куфарчето, което носеше. Вътре имаше четири бухалки за бейзбол. Раздаде ги на колегите си, запазвайки последната за себе си.

— Разказах ти всичко! — отчаяно изкрещя Тони. — Нали каза, че ще ме оставиш жив?

— Казах и държа на думата си — кимна съдържателят на казиното. — Ще останеш жив, след като момчетата приключат с теб. Почти жив.

Първият удар раздроби дясното коляно на младежа в момента, в който Багър затвори вратата след себе си. Босът слезе на долния етаж за чаша кафе, като си подсвиркваше, за да не чува отчаяните писъци на жертвата.

61