Колекционерите

— А какво ще им кажем? — попита Стоун. — Белязаните букви в книгата вече ги няма. Решим ли да разкажем как за малко не ни убиха, ще трябва да признаем незаконното проникване в дома на Албърт Трент. Който със сигурност вече е направил оплакване в полицията. — Обърна се към Анабел и добави: — Фактът, че си го видяла в огледалото, не ни върши работа. Ще бъде твоята дума срещу неговата. А аз не съобщих в полицията за случката във „Файър Контрол“, защото бях сигурен, че няма да открият в склада двамата, които неутрализирах. — Очите му се преместиха на библиотекаря. — Има голяма опасност Кейлъб да е оставил отпечатъците си в дома на Джуъл Инглиш — нещо, което автоматично го превръща в заподозрян. Ако към това прибавим факта, че той и Рубън вече са били в полезрението на властите, нещата се усложняват и полицията няма да повярва на нито една от нашите версии.

— Мамка му! — изръмжа Рубън и това беше единственият коментар на краткия, но точен анализ.

— Какво ще правим сега? — обади се след продължителната пауза Анабел. — Ще седим и ще чакаме отново да ни подгонят?

— Не — поклати глава Стоун. — Утре Кейлъб ще отиде на работа все едно, че нищо не се е случило. Библиотеката положително ще бъде като разбунен кошер от факта, че в рамките на няколко дни е изгубила не само един от ръководните си служители, но и редовен читател. Открий каквото можеш, Кейлъб. Така ще разберем какво мисли полицията. А ако са убили и Инглиш, тялото й може би ще се появи някъде.

— Ще имам грижата да следя в интернет — намеси се Милтън. — Новината със сигурност ще се появи най-напред там.

Стоун кимна и продължи:

— Боб Брадли, Джонатан Дехейвън, Корнилиъс Бихан и Норман Джанклоу — четирима души, станали жертва на предумишлено убийство. Аз съм на мнение, че Брадли е бил убит, защото е настоявал Албърт Трент да напусне Комисията по разузнаване. А той не е искал, защото е събирал шпионски сведения именно благодарение на поста си в тази комисия. Две са най-вероятните причини за убийството на Дехейвън: или е участвал в предаването на секретната информация, закодирана в определени книги, или е разкрил схемата случайно и това е наложило отстраняването му. Същото се отнася и за Норман Джанклоу или той може би също е участвал в схемата като Инглиш. Бихан е убит, защото е разбрал, че част от оборудването на негова компания е било използвано за ликвидирането на Дехейвън, и е решил да проведе свое разследване. Трент е имал свой човек във „Файър Контрол Лимитед“, който го е предупредил за намеренията на собственика.

— Но как е възможно Джонатан, Джуъл Инглиш и Норман Джанклоу да са станали част от шпионска мрежа? — попита Кейлъб. — Кой би използвал читалнята за предаване на кодирана информация?

— По принцип идеята е много добра — отвърна Стоун. — Да не забравяме, че повечето шпиони се провалят в момента, в който предават секретната си информация — най-често на публично място. Затова са използвали читалнята, за да кодират информацията в определени редки издания. Възрастни хора прелистват старите книги, а след това си отиват у дома. Едва ли биха събудили подозрения у някого.

— Но кой е внасял в библиотеката секретната информация, открадната от Трент? — попита Кейлъб. — Не Албърт Трент е маркирал буквите, нито Джонатан, защото, когато открихме шифъра, той вече беше мъртъв.

— Съгласен съм. Това тепърва трябва да бъде изяснено, защото без него няма да стигнем до истината. Ако Джанклоу, Инглиш или Дехейвън са били шпиони, трябва да има доказателства за това.

— Но в къщата на Дехейвън не открихме нищо — изтъкна Милтън.

— А в къщата на Джуъл открих само един труп — добави Кейлъб.

— От всичко това следва, че трябва да надникнем и в жилището на Норман Джанклоу — изгледа ги един по един Стоун.

— Късно е — поклати глава Рубън. — Полицията със сигурност вече е там, а също и в къщата на Инглиш.

— Трябва да внимаваме, защото ситуацията става изключително опасна — заяви твърдо Стоун. — За целта предлагам следното: Милтън и Кейлъб се затварят в апартамента на Милтън, който е оборудван с отлична алармена инсталация. Аз ще се прехвърля в дома на Рубън, защото някои хора вече знаят къде живея. — Погледна към Анабел и й предложи: — Ти също можеш да се присъединиш към нас.

— Жилището ми не е нищо особено, но разполагам с достатъчно запаси от бира и чили плюс голям плазмен телевизор — светна лицето на Рубън. — От гледна точка на сигурността притежавам зъл женски питбул на име Делта Даун, която е готова да захапе всеки, когото й посоча.

— Предпочитам да си остана в хотела — поклати глава Анабел. — Ще се пазя, бъдете спокойни.

— Сигурна ли си? — изгледа я Стоун.

— Да — отвърна, без да го гледа тя. — Благодаря за поканата, но предпочитам да бъда сама.

С това съвещанието приключи. Стоун изчака приятелите си да тръгнат към изхода и пристъпи към Анабел.

— Добре ли си?

— Защо да не съм добре? — вдигна поглед тя. — Един обикновен ден, нищо повече.

— Май забрави, че за малко не ни убиха.

— Не съм.