Колекционерите

— Предполагам, че е възможно да има и неизвестни екземпляри, макар че шансовете за това са изключително малки. Чувал съм за жена, която решила да разчисти тавана си и сред боклуците открила половината от оригинален ръкопис на „Хъкълбери Фин“. Друг пък открил оригинален екземпляр от „Декларацията на независимостта“ зад рамката на евтина картина на стената в дома си, трети — чернови на Байрон в стара книга. За сто години може да се случи какво ли не.

Кейлъб избърса капчиците пот по челото си, въпреки че в помещението бе хладно.

— Имаш ли представа каква огромна отговорност ляга върху плещите ми? — попита той. — Става въпрос за колекция, сред която фигурира екземпляр на Масачусетския псалтир. Истински, за бога!

— Не познавам човек, който може да се справи по-добре от теб — успокои го Стоун и сложи ръка на рамото на приятеля си. — А ние ще ти помогнем с каквото можем.

— Ами да — обади се Рубън. — Ще дам някой и друг долар лични пари, ако решиш да извадим от колекцията нещо, преди да са се появили големите акули. Колко ще искаш за онази „Божествена комедия“? Много ми се ще да си я прелиствам, когато ми стане тъжно.

— По-полека, приятелю — погледна го със съжаление Милтън. — Ние не можем да си позволим дори каталога, който ще отпечатат преди търга.

— Браво бе! — отвърна с престорен гняв Рубън. — Май искаш да ми кажеш, че цял живот ще си остана на проклетата товарна рампа!

В същия момент откъм вратата на хранилището се разнесе напрегнат глас:

— Кои сте вие? Какво търсите тук?

Приятелите вкупом се обърнаха и се озоваха лице в лице с двама едри мъже с пистолети в ръце, в униформи на частна охранителна фирма. На крачка пред тях се пъчеше дребно човече с разрошена рижа коса, къса брадичка и проницателни яркосини очи.

— Попитах ви какво търсите тук! — повтори човечето.

— Май трябва да ти зададем същия въпрос, приятел — изръмжа Рубън.

Кейлъб го избута встрани и направи крачка напред.

— Аз съм Кейлъб Шоу и работя в Библиотеката на Конгреса. В завещанието си Джонатан Дехейвън ме е посочил за разпоредител на личната му колекция. А тези хора са мои приятели, които поканих да ме придружат. — В ръцете му се появи връзката ключове. — Получих разрешение от адвоката на Джонатан да се запозная с колекцията.

Дребният мъж пое служебната му карта и внимателно я разгледа. След което поведението му се промени.

— Моля за извинение. Видях непознати да влизат в къщата и да оставят вратата отворена и си направих прибързани изводи.

Обърна се към охранителите и им кимна да приберат оръжието си.

— Не ви чух да се представяте — каза Рубън и изгледа мъжа подозрително.

Той понечи да отговори, но беше изпреварен от Стоун.

— Предполагам, че имаме честта да се наслаждаваме на компанията на Корнилиъс Бихан, президент на „Парадайм Текнолъджис“ — третата най-голяма корпорация за оръжейни доставки в САЩ.

— Ако нещата се подредят според очакванията ми, скоро ще бъдем първи — усмихна се Бихан. — А те обикновено се подреждат точно така.

— Мистър Бихан, в такъв случай нека да…

— Наричайте ме Кей Би като всички — прекъсна го човечето, направи няколко крачки напред и се огледа. — Значи това е колекцията на Джонатан.

— Познавахте ли го? — попита Кейлъб.

— Не бих казал, че бяхме приятели. Канил съм го на един-два купона. Знаех, че работи в библиотеката и колекционира книги. Бъбрехме си на улицата. Останах потресен, когато научих, че е починал.

— Ние също — въздъхна Кейлъб.

— Значи вие сте изпълнител на завещанието му — огледа го любопитно Бихан. — Какво означава това?

— Означава, че имам нелеката задача да направя каталог и оценка на колекцията и да я продам.

— Има ли ценни неща?

— Вие колекционер ли сте? — подхвърли Стоун.

— О, имам навик да събирам това-онова — неопределено отвърна Бихан.

— Джонатан е събрал една много добра колекция, която ще обявим на търг — обясни Кейлъб. — Или поне най-ценните екземпляри в нея.

— Ясно — кимна Бихан. — Нещо ново около причините за смъртта му?

— По всичко личи, че е било инфаркт — въздъхна Кейлъб.

— А изглеждаше толкова добре! Според мен това е още едно доказателство, че трябва да се наслаждаваме на всеки ден от живота си, защото нищо не се знае.

След тези думи Бихан се завъртя на токовете си и тръгна към изхода, последван от охранителите.

Стоун изчака стъпките да заглъхнат и поклати глава.

— Каква загриженост, а? Идва да провери кой е влязъл в къщата на човека, с когото от време на време са си бъбрили на улицата!

— Все пак са били съседи, Оливър — въздъхна Кейлъб. — Нормално е да прояви загриженост.

— Не го харесвам! — отсече Милтън. — Защото произвежда неща, които убиват хора!

— При това много хора! — добави Рубън. — В личната ми класация старият Кей Би не може да бъде нищо друго освен един дребен и пъргав мръсник!

Останалата част от вечерта използваха за преглед и опис на колекцията. В крайна сметка Кейлъб се сдоби с пълен списък на експонатите, който Милтън вкара в лаптопа си.

— А сега какво? — попита той, затваряйки капака на компютъра.