Колекционерите

— Не е зле — въздъхна едрият мъж. — Защото аз наследих само проблеми, които благодарение на вашата почтена компания непрекъснато се увеличават!

Кейлъб отключи входната врата и набра кода на алармата.

— Идвал съм тук и знам къде е хранилището — поясни на приятелите си той. — Трябва да вземем асансьора за приземието.

— Асансьор ли? — облещи се Милтън. — Хич не обичам асансьорите!

— Тогава върви пеша — отвърна Кейлъб и посочи стълбите вляво от входното антре.

Рубън огледа античните мебели, добре подбраните картини и класическите скулптури, поставени в специални ниши. Потърка върха на обувката си в красивия персийски килим във всекидневната.

— Питам се дали ще им трябва пазач, докато уредят всичко по завещанието попита той.

— Едва ли — поклати глава Кейлъб.

Влязоха в асансьора и се спуснаха в приземието, където Милтън вече ги чакаше.

Вратата на хранилището представляваше стоманено чудовище с дебелина шейсет сантиметра, оборудвана с компютъризирана система за управление и малък процеп за касовия ключ. Кейлъб обясни, че може да се отвори само при едновременно завъртане на ключа и набиране на верния код.

Няколко пъти съм влизал тук с Джонатан — добави той.

Пневматичните панти тихо изсъскаха и вратата се отвори. Помещението бе широко около три метра, почти толкова високо и не по-дълго от десет метра. Скритото осветление се включи едновременно с отварянето на вратата.

— Хранилището е обезопасено срещу пожар и бомби — поясни Кейлъб. — Температурата и влажността на въздуха се контролират автоматично, което е задължително за всички помещения, в които се съхраняват редки печатни издания. Най-вече за подземните.

Стените бяха заети от рафтове с книги, брошури и други печатни издания. Дори за неспециалист беше ясно, че повечето от тях са редки и скъпи.

— Може ли да пипаме? — попита Милтън.

— По-добре аз да върша тази работа — отвърна Кейлъб. — Някои от тези неща са изключително крехки, а между тях има и такива, които повече от сто години не са излагани на дневна светлина.

— Мамка му! — възкликна с уважение Рубън и докосна с пръст гръбчето на някаква книга. — Сякаш сме в затвор, чиито обитателите излежават доживотни присъди!

— Крайно неподходящо сравнение, Рубън! — погледна го укорително Кейлъб. — Това е трезор, който съхранява редките книги за следващите поколения! А Джонатан похарчи цяло състояние, за да им създаде най-добрите условия.

— За какъв тип колекция говорим? — обади се Стоун, докато оглеждаше някакъв дебел том с корици от бук, покрити с изящна дърворезба.

Кейлъб протегна ръка и внимателно свали книгата от рафта.

— Колекцията на Джонатан е много добра, без да е нещо изключително. Той беше първият, който призна това. Големите колекционери разполагат с почти неограничени финансови средства, но по-важна е всеотдайността, с която преследват своята цел. Познавачите деликатно я наричат „библиомания“ — страст, която притежават абсолютно всички големи колекционери. — Очите му бавно обиколиха помещението. — Разбира се, Джонатан си даваше ясна сметка, че не притежава задължителния минимум от книгите, които правят една колекция безценна.

— Например? — попита Стоун.

— Например фолиантите на Шекспир, най-вече първият от тях, който съдържа трийсет и шест пиеси на барда и е деветстотин страници. Той е особено ценен поради факта, че нито един от оригиналните ръкописи на автора не е оцелял до наши дни. Преди няколко години в Англия платиха три и половина милиона лири за един екземпляр от Първия фолиант.

— Което прави шест хиляди долара на страница! — светкавично изчисли Милтън и с уважение поклати глава.

— Разбира се, има и други изключително ценни експонати — продължи Кейлъб. — Уилям Блейк, „Математически принципи“ на Нютон, някои произведения на първия печатар в света — англичанина Какстън, от 1457 или 1459 година. Доколкото си спомням, Дж. П. Морган е имал повече от шейсет негови издания. Не бива да пропускаме и „Псалтирите от Майнц“ и „Житието на Сейнт Олбънс“ — най-ценните произведения на печатарското изкуство преди Библията на Гутенберг. От последната в света има само три запазени екземпляра, единият от които е собственост на Библиотеката на Конгреса. Те са безценни.

Очите на Кейлъб пробягаха надолу по рафтовете.

— Но Джонатан притежава книги, с които биха се гордели всички големи колекционери по света. Такива са „Божествена комедия“ на Данте, отпечатана през 1472 година, или „Тамерлан“ на По — едно рядко издание, което се намира изключително трудно. Преди време екземпляр от него беше продаден за близо двеста хиляди долара. Но в днешно време цената би била няколкократно по-висока, тъй като се наблюдава бум в търсенето на По. Колекцията включва и богата подборка от старопечатни издания — италиански и най-вече немски, плюс пълен комплект първи издания на по-съвременни автори, почти всички с личен автограф. Джонатан беше много пристрастен към американската литература и разполага с ръкописи на Уошинггън, Адамс, Джеферсън, Франклин, Мадисън, Хамилтън, Линкълн и много други. Както вече казах, колекцията му е много добра, без да е изключителна.