Колекционерите

— Нормалната процедура изисква да поканим оценител от „Сотбис“ или „Кристис“, но аз мисля да се обърнем към един друг човек — отвърна Кейлъб. — Най-добрият познавач на редките книги в света, който може би ще знае откъде Джонатан се е сдобил с екземпляр на Масачусетския псалтир.

— Сигурно живее в Ню Йорк — предположи Стоун.

— Напротив, живее тук, във Вашингтон, на двайсет минути с кола.

— Кой е той? — попита Рубън.

— Винсънт Пърл.

Стоун погледна часовника си.

— Минава единайсет, което означава, че ще го посетим утре.

— О, напротив, точно сега е времето — поклати глава Кейлъб. — Антикварният магазин на Пърл е отворен само през нощта.

14

Два бинокъла проследиха оттеглянето на членовете на клуб „Кемъл“ от дома на Джонатан Дехейвън. Единият се намираше на горния етаж на къщата през улицата, а вторият — в ръцете на мъжа, заел позиция в паркиран наблизо микробус с надпис „Служба по поддръжката“.

Мъжът изчака потеглянето на мотоциклета и раздрънканото шеви, след което предпазливо подкара след тях.

Бинокълът в къщата продължи да наблюдава района около Гуд Фелоу Стрийт.

Пътуването до магазинчето на Винсънт Пърл действително им отне двайсет минути. Рекламен надпис нямаше, а на вратата беше окачена малка табела с работното време: от понеделник до събота, от 20:00 до 24:00 ч. Кейлъб пристъпи към вратата и натисна звънеца, а Рубън огледа масивната решетка на прозорчето и каза:

— Тоя със сигурност не си пада по рекламата.

— Всеки сериозен колекционер на книги знае как да стигне до Винсънт Пърл — отговори Кейлъб.

— Добре ли го познаваш? — попита Стоун.

— О, не. Далеч съм от неговата класа. За последните десет години съм се срещал с него едва два пъти. Тук, в магазина. Но пък съм слушал доста негови лекции, всяка от които беше незабравимо преживяване.

На запад от тях сияеше внушителният купол на Капитолия, облян от светлината на прожекторите. Повечето от къщите в района бяха стари, с каменни основи и покрити с мъх тухлени стени, свидетели на строителния бум в столицата от началото на миналия век.

— Сигурен ли си, че е тук? — попита Милтън.

Сякаш в отговор на въпроса му екна плътен мъжки глас:

— Кой е?

Милтън изненадано подскочи, а Кейлъб се наведе към малкия домофон върху плочата, почти невидим под надвисналия бръшлян.

— Казвам се Кейлъб Шоу, мистър Пърл. Работя в Библиотеката на Конгреса.

— Кой?

Видимо смутен. Кейлъб започна отново, в скоропоговорка:

— Кейлъб Шоу. Работя в читалнята на отдела за редки книги и специални колекции. За последен път се срещнахме преди няколко години, когато ви доведох един колекционер на статиите на Линкълн.

— Не си спомням да сме се уговаряли за среща — отвърна с леко раздразнение гласът. Явно Пърл не оцени по достойнство препоръките, които му предложи Кейлъб.

— Случаят е спешен. Моля ви да ми отделите няколко минути.

Ключалката щракна и вратата се отвори. Стоун пропусна приятелите си напред и това му позволи да види малката охранителна камера на стената, маскирана майсторски в къщичка за птици. Всъщност забеляза я само защото светлината от уличния стълб проблесна за миг в обектива й. Повечето хора не биха й обърнали внимание, но Оливър Стоун не беше от тях, особено когато нещата опират до шпионски реквизит.

На път към вътрешността на магазина той забеляза още две неща. Вратата беше изработена от стомана, въпреки че на пръв поглед изглеждаше стара и дървена. Беше окачена на метална рамка, със солидна касова брава. А стъклото с предпазна решетка във външната част се оказа бронирано, с дебелина десет сантиметра.

Но истинската изненада го чакаше във вътрешността на магазина. Беше се настроил да види задръстено от вещи помещение с прашни книги и ръкописи по рафтовете, но вместо това го посрещна чисто, приветливо и отлично организирано пространство в старата двуетажна сграда. Край стените се издигаха високи рафтове от солидно дърво, а подредените върху тях книги бяха добре защитени от плъзгащи се стъклени врати. Достъп до тях осигуряваше специална стълба на колелца, която се движеше по вградените в пода и тавана релси. В центъра на дългото и тясно помещение бяха поставени три кръгли масички от черешово дърво и столове от същия материал. Над всяка от тях висеше по един бронзов полилей, излъчващ изненадващо слаба светлина. Вероятно са оборудвани със специални затъмнители, досети се Стоун. До горното ниво водеше спираловидно, широко около два метра дървено стълбище. Горе Стоун видя още рафтове и парапет в стил „Чипъндейл“, който ограждаше откритото пространство към първия етаж.

В дъното на магазина се издигаше висок дървен плот. Стоун остана изненадан от това, което не видя. Тук нямаше компютри, липсваше дори касов апарат.

— Имам чувството, че съм попаднал на място, където мога да запаля пура и да пийна чашка отлежало уиски — промърмори Рубън.

— За бога, Рубън! — стреснато го погледна Кейлъб. — Димът е смъртен враг на старите книги, а една капчица алкохол е достатъчна за безвъзвратното унищожение на безценни съкровища!