Колекционерите

Стоун мълчаливо извади мобилния си телефон, набра номера на Кейлъб и му разказа накратко за развоя на събитията. Послуша за миг, после изключи.

— Току-що е оставил Милтън пред дома му. Не са забелязали нищо, но това едва ли трябва да ни успокоява.

— Но какво е накарало шпионите да тръгнат подире ни? Обяснихме на Бихан какво търсим в къщата на Дехейвън и толкова. Какво би го накарало да се интересува от смъртта на съседа му?

— Предположението, че е убит. Или по-скоро начинът, по който е бил убит.

— Искаш да кажеш, че Бихан е наредил убийството на съседа си?! — зяпна Рубън.

— Сам го каза: става въпрос просто за един съсед. Който може би е станал неволен свидетел на нещо, което не би трябвало да види.

— На Гуд Фелоу Стрийт, задръстена от резиденции на гадни богаташи?

— Това е само предположение, което обаче не променя фактите: ако не се беше появил навреме, изобщо нямам представа какво щеше да ми се случи!

— Какво ще правим сега?

— Никой не се интересуваше от нас, преди да се появим в къщата на Джонатан Дехейвън, значи започваме оттам. Трябва да разберем дали човекът е умрял от естествена смърт, или е бил убит.

— Страхувах се, че точно това ще кажеш.

Стоун се настани в коша, като този път пъхна и краката си, а Рубън запали мотора и потегли.

Като едно време, помисли си Стоун.

Мъжете от микробуса докладваха на изключително недоволния Роджър Сийгрейвс.

— Можехме да очистим стареца дори и след появата на приятеля му, но решихме, че ще бъде прекалено рисковано — промърмори единият от тях в слушалката.

Сийгрейвс замълча, заковал поглед в кодирания телефон на бюрото. Трябваше му време, за да определи следващия си ход.

— Колко време останаха в къщата на Дехейвън?

— Няколко часа. Предната вечер също бяха там.

— След което отиват в някаква антикварна книжарница, а оттам — в Белия дом.

— Единият има палатка в парка „Лафайет“. Агентите от Сикрет Сървис твърдят, че се казва Оливър Стоун! Какъв майтап, а?

— Не знам дали е майтап, след като е успял да ви засече! — остро отвърна Сийгрейвс. — Освен това не ми е приятно да размахвате служебните си карти, особено пък пред хора от Сикрет Сървис!

— Нямахме друг изход — отвърна мъжът. — А и нали все пак сме служители на това управление?

— Които тази вечер не са били на служба! — гневно изстреля Сийгрейвс.

— Какво ще заповядате да правим сега?

— Нищо. Трябва да се запозная по-отблизо с житието на този Стоун. По-късно ще ви се обадя.

Остави слушалката и се замисли.

Човек, който нарича себе си Оливър Стоун, има палатка срещу Белия дом и с лекота засича професионално проследяване. А на всичкото отгоре посещава дома на мъж, убит лично от мен! Сийгрейвс безпогрешно долови приближаването на нова гръмотевична буря.

16

Времето беше дъждовно и хладно, когато самолетът кацна на летището в Нюарк. Днес Анабел беше с кестенява коса, вишнево червило, тънки очила без рамки, фънк облекло и обувки с дебели подметки. Тримата й спътници носеха костюми и ризи с отворени яки, без вратовръзки. Напуснаха летището поотделно, взеха различни таксита и се събраха отново в предварително нает апартамент в Атлантик Сити.

Завърнала се след толкова много години, Анабел усети как я завладява напрежението. При последното си пребиваване тук беше на крачка от смъртта. Но сега, ако искаше да оцелее, беше длъжна да прогони напрежението и да разчита на здравите си нерви. Цели двайсет години се беше подготвяла за този момент и нямаше никакво намерение да го пропусне.

През последната седмица беше успяла да изтегли от различни корпоративни сметки всички пари, преведени с помощта на фалшифицираните чекове. Тази сума плюс доларите от банкоматите влезе в специална сметка на една чуждестранна банка, която не попадаше под контрола на американското банково законодателство. Доволни от успешната серия, донесла им около три милиона долара, партньорите й с нетърпение очакваха подробности за големия удар.

Но тя все още не беше готова да им ги предостави. През първия ден от престоя си обикаляше по-големите казина в града и провеждаше разговори с непознати хора.

Партньорите й убиваха времето с приказки и игра на карти. Лио и Фреди разказваха на Тони истории за стари удари, които бяха толкова разкрасени и преувеличени, че само непосредствен участник в тях би получил представа за случилото се в действителност.

Накрая Анабел ги събра и премина към същността на въпроса.

— Имам намерение да превърна нашите три милиона в далеч по-голяма сума, и то за сравнително кратко време — започна тя.

— Адски си падам по стила ти, Анабел — отбеляза Лио.

— Ще бъда по-конкретна: възнамерявам да превърна споменатите три милиона в минимум трийсет и три. От тях аз ще прибера тринайсет и половина милиона, а вие ще си разделите останалите. Това прави по шест и половина милиона на човек. Някакви възражения?