Конго

— В Киншаса цените на всичко са подложени на огромна инфлация, включително правата за изследване на минералните ресурси. А текущото ограничение на изследването е доста под хиляда.

— Щом казваш така.

Той се усмихна, и тръгна към другата стая, където го чакаха японците и германците.

— Не е необходимо да го научават — изрече бързо тя.

— О, аз съм сигурен, че те и така си го знаят — отвърна Мънро и влезе в другата стая.

— Копеле — изсъска тя подире му. Заговори бързо с приглушен глас в слушалката. — Не, не е съгласен… Не, не, няма да се хване… страшно много им трябва…

— Не мислиш ли, че много му качваш цената? — запита Елиът.

— Той е най-добрият — отвърна тя и продължи да шепне яростно в слушалката. В съседната стая Мънро с тъжно изражение клатеше глава, отхвърляйки офертата им. Елиът забеляза, че Рихтер беше зачервен до пръсване.

Мънро се върна при тях.

— Какво беше текущото ви проектно ограничение за изследвания?

— Под хиляда.

— Така казваш ти. Макар и да знаеш, че има руден интерсепт.

— Не зная да има руден интерсепт.

— Тогава сте последните глупаци да закопавате толкова много пари в джунглата на Конго — каза Мънро. — Не е ли така?

Карън Рос не отговори. Тя гледаше към орнаментирания таван на стаята.

— Тия дни Вирунга не е кварталната градинка — продължи Мънро. — Племената Кигани са се разбушували, а те са любители на човешко месце. Пигмеите и те вече забравиха, че ни обичат. Много вероятно е да ни почерпят по някоя стрела в гърба. Вулканите всеки миг могат да забълват лава. Жужат мухи цеце. Влачат се заразни води. Гъмжи от корумпирани служители. А вие сте се емнали тъкмо там, а? Може би е по-добре да отложите пътуването си докато нещата се уталожат.

Мънро бе формулирал съвсем точно тревогите на Питър Елиът и той не пропусна да го спомене.

— Ето един разумен човек — изрече Мънро с широка усмивка, която раздразни Карън.

— Изглежда, ние никога няма да се спогодим — каза тя.

— Това е очевидно — кимна Мънро.

Елиът изведнъж проумя, че пазарлъкът бе свършил. Той се изправи и протегна ръка на Мънро за довиждане, но миг преди това Мънро се обърна и се върна в съседната стая, където го чакаха нетърпеливо японците и германците.

— Нещата се оправят — каза Рос.

— Защо мислиш така? — запита Елиът. — Защото той счита, че ти е надвил, така ли?

— Не. Защото си мисли, че знаем повече от тях за разположението на мястото и имаме по-голям шанс от тях да попаднем на рудно находище, което ще се изплати.

В съседната стая японците и германците изведнъж се изправиха, и тръгнаха към изхода. На вратата Мънро се ръкува с германците и се поклони церемониално на японците.

— Предполагам, че си права — каза Елиът. — Той ги отпраща.

Рос обаче не се зарадва.

— Не могат да постъпят така — изрече озадачено тя. — Не могат просто така да се грабнат и да хукнат.

Елиът пак се смути.

— Нали ти искаше да ги разкара?

— Проклятие — изсъска тя. — Прецакаха ни. — Тя яростно зашепна в слушалката до Хюстън.

В главата на Елиът всичко вече се обърка окончателно. Дори и завръщането на Мънро със съобщението, че вечерята е сервирана, не успя да го изведе от това състояние.

Вечеряха по марокански стил, седнали на пода, с пръсти вместо с прибори. Първото ястие беше пай с гълъб, след което сервираха някаква яхния.

— Значи ти отпрати японците, а? — заопита Рос. — Каза им, че няма да им стане играта?

— О, не — отвърна Мънро. — Това би било крайно неучтиво. Казах им, че ще си помисля. И така и ще направя.

— Добре, тогава защо си тръгнаха?

Мънро сви рамене.

— Не е моя грижа. Предполагам, че по телефона са им съобщили нещо, което ги е накарало да променят плановете си.

Карън Рос погледна косо часовника, отбелязвайки си часа.

— Много хубава яхния — каза тя. Правеше всичко възможно да изглегжда сговорчива.

— Радвам се, че ви харесва. Това е таджин. Месо от камила.

Карън се задави. Питър Елиът с изненада установи, че апетитът му бе намалял значително.

— Значи си имате горила, професор Елиът? — обърна се към него Мънро.

— Откъде разбрахте?

— Японците ми казаха. Те са направо очаровани от нея. Не мога да разбера как, но направо ги е пощурила. Един млад мъж с горила, и една млада жена която търси…

— Промишлени диаманти — изрече Карън Рос.

— Аха, промишлени диаманти. — Той се обърна към Елиът. — Много си падам по откровените разговори. Диаманти, колко очарователно. — Начинът му на разговор подсказваше, че не е чул нищо важно до този момент.

— Трябва да ни заведеш дотам, Мънро — каза Карън.

— Светът е пълен с промишлени диаманти — продължи Мънро, сякаш не чул последните й думи. — Има ги в Африка, Индия, Русия, Бразилия, Канада, дори и в Америка, — Арканзас, Ню Йорк, Кентъки — където и да ги потърсите. А вие сте се вдигнали чак в Конго.

Очевидният въпрос увисна във въздуха.

— Търсим сини диаманти с борово покритие тип IIв — каза Карън Рос. — С полупроводникови свойства важни за приложенията на микроелектрониката.

Мънро подръпна мустаците си.

— Сини диаманти — повтори той, кимайки. — Има логика.

Рос се съгласи с думите му.

— Не можете ли да си ги изработвате? — запита Мънро.