Конго

— Не. Вече са правени опити. Съществува такъв процес за нанасяне на покритие с бор, но е прекалено ненадежден. Аммериканците веднъж пробваха, също и японците. И едните и другите се отказаха. Оказа се безнадеждна работа.

— Така че ви трябва естествен източник.

— Точно така. Искам да се доберем там колкото е възможно по-скоро — изрече с равен глас Карън без да отделя очи от него.

— Сигурен съм, че искате — отвърна той. — За нашата доктор Рос не съществува нищо друго, освен бизнеса, а? — Той прекоси стаята и се облегна върху една от арките, вглежадйки се в тъмната танжерсак нощ. — Изобщо не съм учуден — заяви той. — Всъщност…

Още с първите куршуми на откоса Мънро се хвърли на пода търсейки прикритие; стъклените съдове върху масата се пръснаха на хиляди късчета, едно от момичетата му изпищя, Рос и Елиът плонжираха върху мраморния под, а куршумите свиреха наоколо им, забивайки се в мазилката и ронейки прах върху им. Грохотът трая тридесет секунди, след което секна така внезапно, както и беше започнал.

След като всичко свърши, те колебливо се изправиха на крака, втренчени един в друг.

— Консорциумът плаща за забавленията — ухили се Мънро. — Много си падам по такива авери.

Рос изтръска праха от дрехите си.

— Пет пункта и две десети при първите двеста хиляди, без удръжки, в швейцарски франкове, с корекция.

— Пет и седем десети и съм Ваш.

— Пет и седем десети. Готово.

Мънро стисна ръце, после обяви, че ще му трябват няколко минути да си опакова багажа преди да потеглят за Найроби.

— Просто така? — запита Рос. Тя изведнъж беше придобила загрижен вид, и отново погледна часовника си.

— Какъв ти е проблемът? — запита Мънро.

— Автомати Калашников чешко производство — каза тя. — В склада ти.

Мънро дори и не мигна.

— По-добре да си ги вземем — каза той. — Консорциумът без съмнение си има нещо подобно в дисагите, така че през следващите няколко часа ще имаме много работа.

Той още не бе заършил изречението си когато в далечината се разнесоха полицейски сирени.

— Ще слезем по задната стълба — реши Мънро.

След един час вече бяха във въздуха с курс към Найроби.

ДЕН 4: НАЙРОБИ 16 юни, 1979 година

1. График за програмата на екипа

Полетът от Танжер до Найроби през Африка беше по-дълъг отколкото от Ню Йорк до Лондон — 3 600 мли, или осем часа. Рос прекара цялото време на компютъра, изчислявайки „вероятностните линии на хиперпространството“ както ги нарече тя.

— Това са всичките ни графици — каза Рос. — Можем да ги анализираме за продължителност и наличие на фактори за забавяне.

Под екрана на компютъра се намираше специален часовник, по който непрестанно се движеха цифри.

— Какво означава това? — запита Елиът.

— Компютърът подбира най-бързия маршрут. Виждаш, че току-що определи график, който ще ни изведе на мястото след шест дни осем часа и петдесет и една минути. А сега се опитва да подобри времето.

Елиът се усмихна. Представата, че един компютър може да предскаже с точност до минутата кога ще стигнат до мястото в Конго му се струваше налудничава. Рос обаче беше повече от сериозна.

Докато гледаха, компютърният часовник се промени на 5 дни 22 часа и 24 минути.

— А, това вече е по-добре — кимна Рос. — Но може още да се подобри. — Тя натисна друг клавиш и линиите се раздвижиха, разтягайки се като гумени над африканския континент. — Това е маршрутът на консорциума — каза тя, — базиращ се на предположенията ни за експедицията им. Съставът им е доста голям — най-малко тридесет човека, ако не и повече, всичко пълен комплект. Но не знаят точното местоположение на града; поне така считаме. Обаче имат значителна преднина, най-малко дванайсет часа, защото хората им вече са строени до самолета им в Найроби.

Часовникът показа пълното изтекло време: 5 дни 9 часа и 19 минути. Тя после натисна бутон с надпис ДАТА и цифрите се промениха на 06 21 79 0814.

— Според тия данни, консорциумът ще стигне мястото в Конго малко след осем часа сутринта на 21 юни.

Компютърът работеше тихо; линиите продължаваха да се разтягат и свиват, и часовникът отчете нова дата: 06 21 79 1224.

— Е, — произнесе тя, — ето ни нас. При най-добрия разовй на нещата и за нас и за тях консорциумът ще ни изпревари с четири часа, след четири дни.

Мънро мина покрай тях захапал саднвич.

— По-добре избери друг маршрут — посъветва я той. — Или давай направо.

— Колебая се как да го направя с тая маймуна.

— Трябва да направиш нещо, при тоя график — повдигна рамене той.

Елиът ги слушаше с чувство надхвърлящо обичайното удивление: те обсъждаха разлика от няколко часа, която щеше да се случи чак след пет дни.

— Вие наистина ли очаквате, че през следващите няколко дни, с всичките му въртели в Найроби и после в джунглата, че ще спазим графика с точност до минута?