Конспирация за Короната

се е вписвало с изпитваното от американците по времето на Уотъргейт, Виетнам, движението за граждански права и сексуалната революция.

Тогава Междузвездни войни се появиха през 1977 г. и всичко отново

започна да се променя.

Спомням си, че го гледах в премиерния уикенд. Не очаквах нищо и

се колебаех между него и анимацията Магьосници… Имаше публикува-

но само едно ранно ревю, кратък текст в Детройт Нюз, което го обви-

няваше в липса на оригиналност и употреба на всички възможни филмо-

ви клишета, но все пак добавяше, че филмът бил изненадващо забавен.

Коментарът за клишетата наклони везните в негова полза. Не бях особен

почитател на мрачния реализъм на „Шофьор на такси“ и „Среднощен

каубой“. Харесвах старите филми, онези от времето на детството, кога-

то бях прекалено малък, за да ида на кино и сега гледах по телевизията.

Когато филмът свърши и се заточиха финалните надписи, в главата ми

имаше една мисъл – това се казва филм.

Видях същия сценарий до известна степен да се развива и в света на

фентъзито. Този път бяха поредица романи от нов автор, допуснал неп-

ростимата грешка да напише история, използвайки всяко възможно кли-

ше. Това бе историята на младо момче, орисано да унищожи зъл мрачен

повелител и спаси света от разруха. Дори съдържаше стар ментор, който

да го напътства и шайка забавни другари (подобно на Междузвездни вой-

ни). Според протръбяваната настройка на читателите, книгите би трябва-

ло да бъдат смехотворни. В сериозни времена хората не искат да четат за

вършещите добрини с щастлив завършек. Би трябвало да бъдат предста-

вени като старомодни реминисценции от най-лошия вид. Наместо това,

днес във Флорида има парк Хари Потър.

Значи трябва да се зачудя каква е работата?

Мой приятел – начеващ писател – работеше върху книга, в която го-

вореща котка играеше важна роля. Той представи част от нея на писател-

ска работилница и преобладаващите мнения бяха, че това е клише – старо

като „Алиса в страната на чудесата“. Впоследствие той беше депреси-

ран и на по чашка ме запита дали историята му изобщо си струва публи-

куването, тъй като без котката не би се получила. Казах му, че котката не

е от значение. Важно е единствено историята да е добра и сносно напи-

сана.

Не мисля, че хората толкова ненавиждат да четат еднакъв тип исто-

рии, просто мразят да четат лошо написани такива.

Съществуват неизброими начини, по които да се комбинират идеи.

Ако фабулата е добра, ако читателят се интересува от образите, ако обс-

248

Майкъл Дж. Съливан

тановката е представена достоверно, тогава няма значение дали разказва

за говорещи котаци или орисани да победят зъл чародей момчета. Да се

опитваш да създадеш нещо съвсем оригинално е като да пишеш симфо-

ния с изцяло нови ноти.

Не е необходимо, а дори и не съм сигурен дали е възможно.

Някои ми казват, че трябва да променям названията на нещата, за да

направя света по-уникален, по-малко общ, но аз избирам да пиша за елфи

и джуджета, крале и кралици, замъци и църкви точно, защото всеки знае

какво са – не се налага да обяснявам. Колкото по-малко време се налага

да отделям за разяснение на основни неща от моя свят, толкова повече

време ми остава да предам интересна история, а от читателите се изисква

далеч по-малко усилие да си представят себе си като част от света.

Как бе публикуван?

Както споменах, не планирах издаване. Бях оставил това зад гърба

си. Но исках книгите ми да бъдат четени. Всички автори искат. Първона-

чално ги показах на неколцина приятели и те предвидимо изразиха удо-

волствието си. Но от приятели друго не бих и очаквал.

Споменах, че дъщеря ми страда от дислексия. Това означава, че има

някои чудатости. Лесно се разсейва от фона на компютърния екран, при

отворена врата или оставена светлина в друга стая. Когато приключих

„Конспирацията за короната“, й предоставих куп страници с големина

осем и половина на единадесет инча с двойна разредка, а тя ме изгледа

сякаш съм побъркан.

– Не мога да чета така… каза, че ми пишеш книга. Трябва ми под-

вързия; трябват ми по-малки страници.

Аз само въздъхнах.

Някой, който е чел блога ми или е чел/слушал някое от другите ми

интервюта, знае, че жена ми е движещата сила зад писането ми. Тя е из-

ключително компетентен човек, който ще преодолее всяка пречка – дори

нещо толкова обезсърчително като публикуването. Освен това е и стра-

хотна бизнесдама. Така че когато най-сетне реших да дам на издаването

още един шанс, бях подготвил плана си добре. Написах отвратително за-

питващо писмо и го показах на жена си, придружено с нелепия план да

го пращам на различен посредник всеки месец.

– Сериозно ли? – тя ме погледна с вдигната вежда. – Изпрати ми ко-

пие да го пренапиша и се върни на редактирането си… Аз ще се заема с

това.

Да! , помислих си. Сега може и да имам шанс.

249

Конспирация за Короната

Робин беше тази, която след около стотина отказа уреди Аспирей-

шънс Медия (малка независима печатница в Минесота) да публикува