Конспирация за Короната

– Току-що приключихме задача. Надявах се да си отпочина няколко

дни, а сега ти си ни уредил нова – Ройс въздъхна. – ДеУитт бил изплашен, казваш?

– Потеше се.

– Ето каква била работата. Съгласил си се, защото е за добра кауза.

Смяташ рискуването на главите ни за правилно, стига след това да можем

да се тупкаме по гърба.

– Пикъринг ще го убие – знаеш. И няма да е първият.

– Нито последен.

Ейдриън въздъхна и седна обратно, скръствайки ръце:

– Прав си, ще има други. Представи си, че измъкнем меча и се отър-

вем от проклетото нещо. Графът няма да го види нивга. Помисли за всич-

ки онези щастливи мъже, които ще могат да оглеждат Белинда без страх.

Ройс се изкикоти:

– Сега пък обществена услуга?

– Плюс двеста златни тенента – добави Ейдриън. – Повече от изка-

раното за цялата година. Идва студ и с толкова пари спокойно ще можем

да преседим зимата.

– Сега поне говориш смислено. Това би било добре – призна Ройс.

– И става въпрос за няколко часа работа, бързо изкатерване и зади-

гане. Ти си този, който винаги разправя колко слабо се охранява замъка

Есендън. Ще сме по леглата преди изгрев-слънце.

Ройс захапа долната си устна и изкриви лице, отказвайки да поглед-

не съдружника си.

Ейдриън видя шанса си и усили натиска:

41

Конспирация за Короната

– Спомняш си колко беше студено на върха на онази кула. Помисли

си колко студено ще стане след няколко месеца. Можеш да прекараш зи-

мата топло и приятно, отяждайки си и пиейки любимото си вино. Освен

това – Ейдриън се приближи още – снегът. Знаеш как го ненавиждаш.

– Добре, добре. Вземай екипировката. Среща на пътеката.

– Знаех си, че там някъде има сърце – усмихна се Ейдриън.

* * *

Навън нощта бе станала още по-студена. Хлъзгав скреж бе покрил

пътищата. Противно на мнението на Ейдриън, Ройс не мразеше снега.

Харесваше как покрива Долния квартал, обвивайки го в елегантна бяла

мантия. Но красотата си имаше цена; стъпките оставаха видими и рабо-

тата се усложняваше. Ейдриън бе прав: след тази нощ щяха да имат дос-

татъчно пари да прекарат целия сезон в спокоен зимен сън. С толкова

много злато можеха дори да започнат легален бизнес. Мислеше си за това

при всеки голям удар; заедно с Ейдриън го бяха обсъждали неведнъж.

Преди година искаха да отворят изба, но не им подхождаше. Това винаги

се оказваше проблем. Нито един от двамата не можеше да се сети за ле-

гална дейност, която да им допада.

Спря пред публичния дом в края на улица Капризна, срещу „Розата

и бодилът“. Домът бе голям почти колкото таверната. Гуен обмисляше

да свърже двете сгради, за да могат посетителите да се движат свободно, незастрашени от престъпни елементи и клюкари. Гуен ДеЛанси беше ге-

ний. Ройс никога не бе познавал друг като нея. Изключително умна и ин-

телигентна; най-искреният човек, когото познаваше. За него тя представ-

ляваше парадокс, невъзможна за разгадаване мистерия – тя бе честен чо-

век.

– Помислих си, че може да се отбиеш – каза Гуен, излизайки на пра-

га на дома и намятайки пелерина на раменете си. – Оглеждах се за теб

през вратата.

– Имаш добри очи. Повечето хора не ме виждат, когато вървя по тъм-

на улица.

– Значи си искал да бъдеш видян. Дошъл си да ме посетиш, нали?

– Просто исках да се убедя, че снощи си получила полагащото ти се

от парите.

Гуен се усмихна. Докато правеше това, крадецът забеляза колко кра-

сиво сияе косата й на лунна светлина.

– Ройс, знаеш, че не трябва да ми плащате. Бих ти дала всичко, как-

вото поискаш.

42

Майкъл Дж. Съливан

– Не – настоя той. – Използваме мястото ти като база. Опасно е; по-

лучаваш дял. Обсъждали сме го.

Тя пристъпи по-близо и взе ръката му. Докосването й бе успокоява-

що топло сред вледеняващия въздух.

– Също така не бих притежавала „Розата и бодилът“, ако не беше ти.

Дори може би сега нямаше да съм сред живите.

– Нямам представа за какво говори Нейно Благородие – Ройс се пок-

лони. – Мога да докажа, че дори не бях в града онази нощ.

Тя го гледаше със същата усмивка. Обожаваше да я вижда щастлива,

но сега блестящите й очи търсеха нещо и Ройс се отдръпна, пускайки ръ-

ката й.

– Слушай, Ейдриън и аз ще поемем онази задача. Трябва да го нап-

равим тази нощ, така че аз ще…

– Странен мъж си ти, Ройс Мелбърн. Понякога се чудя дали изобщо

те познавам.

Ройс поспря и сетне каза тихо:

– Вече ме познаваш по-добре, отколкото някоя жена би трябвало; по-

вече от безопасното и за двама ни.

Гуен отново пристъпи към него, заледената земя прохрускваше под

токчетата й, очите й преливаха с молба.

– Бъди внимателен.

– Винаги съм.

Отдалечи се с разпилявано от вятъра наметало. Тя го проследи с пог-

лед, докато той изчезна в сенките.

43

Конспирация за Короната

Глава 3

Конспирации

Развятото на най-високата кула знаме с коронован сокол оповестява-

ше присъствието на краля в замъка Есендън. Този замък бе седалището

на властта за кралство Меленгар – не особено силна или голяма, но ста-

ра и почитана монархия. Замъкът, внушителна структура със сиви стени

и кули, се намираше в центъра на столицата Медфорд, формирайки сре-

дищна точка за четирите различни зони: Площад на благородниците, ули-

ца Занаятчийска, Народен квартал и Долен квартал. Подобно на повечето