Конспирация за Короната

да диша равномерно. – И плащаш предварително?

– Естествено, не съм глупак. Зная как стават тези неща. Плащам по-

ловината сега и половината като получа меча.

Ейдриън пое друг контролиран дъх, кимайки и припомняйки си да

остане спокоен.

– Значи предлагаш двеста златни тенента?

– Да – каза ДеУитт разтревожено. – Както може да се убедиш, това е

много важно за мен.

– Очевидно, ако работата е толкова лесна, колкото казваш.

– Значи мислиш, че ще го направят? – нетърпеливо питане.

Ейдриън се отпусна в стола, а ДеУитт се наклони напред тревожно.

Приличаше на изправен пред съдия, очакващ присъда по обвинение в

убийство.

Ройс щеше да го убие, ако се съгласеше. Едно от основните правила

на Ририя бе никога да не се наемат с кратко предизвестие. Имаха нужда

от време да проверят клиентите, потвърдят историите и проучат потен-

циалните цели. И все пак, единственото престъпление на ДеУитт се със-

тоеше в неправилното подбиране на момент, в който да погледне красива

жена и Ейдриън знаеше, че държи живота на мъжа в ръцете си. Онзи ня-

маше шанс да наеме друг. Както бе споменал ДеУитт, други независими

крадци освен тях не биха се осмелили да работят в град с гилдия. Ръко-

водителите на Пурпурната ръка не биха позволили някое от момчетата

им да се заеме с работата по същата причина, поради която Ейдриън по-

чувства, че трябва да откаже. От друга страна, Ейдриън не бе крадец и

не беше наясно с различните им разсъждения. Ройс беше отрасналият из

улиците на Ратибор, оцелявайки чрез джебчийство. Той беше професио-

налният взломаджия, бивш член на прословутата гилдия Черен диамант.

Ейдриън бе боец; предпочитащ честни битки на дневна светлина войник.

И винаги изпитваше леко неудобство от повечето от задачите, възла-

гани им от благородниците. Те искаха да посрамят съперник, да наранят

бивш партньор или да се издигнат в странния и извратен свят на поли-

тиката. Наемаха ги, защото притежаваха пари и можеха да си позволят

39

Конспирация за Короната

да си плащат за игричките. За тях животът представляваше точно това –

голяма партия шах с истински конници, царе и пионки. Нямаше добро и

зло, правилно и грешно. Всичко бе политика. Игра в играта със собствени

правила и никакви ценности. Но тези разправии предоставяха плодород-

на почва, която даваше богат урожай. Аристократите бяха не само богати

и дребнави, но и глупави. Как иначе Ройс и Ейдриън биха получили пари

от графа на Чадуик за залавянето на писмата на Аленда Ланаклин до Ди-

гън Гаунт и сетне удвоили печалбата си чрез контракражба? Просто бяха

казали на Албърт да се свърже с Аленда с новината, че Белънтайн прите-

жава нейните писма и й предложи помощ да си ги върне. Бизнесът им бе

доходоносен, но неприятен. Просто още една игра в свят, където героите

бяха легенда, а честта – мит.

Опита се да осмисли, че вършеното от тях с Ройс не е отвратително.

В крайна сметка Аленда можеше да си го позволи. Хора като Мейсън и

Емералд се нуждаеха от парите повече в сравнение с дъщерята на богат

маркиз. Пък може и да й е послужило като урок, който да спаси бащини-

те земи и репутация. И все пак това бе начин да лъже себе си. Опит да

убеди съвестта си, че ако вършеното от него не е правилно, то поне не е

грешно. Жадуваше да се заеме с достойна работа; такава, която би спаси-

ла нечий живот; със запомнените като добродетелни намерения.

– Разбира се – каза той.

* * *

Когато Ейдриън замлъкна, възцарилата се тишина бе напоена с очак-

ване. Присъстваха само трима и щом Ейдриън приключи, той и Албърт

насочиха вниманието си към Ройс. Очаквано, крадецът не изглеждаше

доволен и бавно заклати глава още преди да заговори.

– Не мога да повярвам, че си взел работата – сопна се той.

– Виж, знам, че е твърде неочаквано, но историята се потвърди, на-

ли? – запита Ейдриън. – Ти го проследи до замъка. Той наистина е гост

на крал Амрат. Не се е отбивал никъде. Мога да потвърдя, че изглежда

да е от Калис; никое от момичетата на Гуен не го е чуло да казва нещо в

разрез с твърденията му. Работата изглежда наред.

– Двеста златни тенента за измъкването на меч през отворен про-

зорец – и ти не намираш нищо съмнително в това? – запита невярващо

Ройс, като в тона му се преплиташе и удивление.

– Аз лично бих го нарекъл сбъдната мечта – обяви Албърт.

– Може би правят нещата по различен начин в Калис. Доста далеч е

– рече Ейдриън.

40

Майкъл Дж. Съливан

– Не е чак толкова далеч – изстреля в отговор Ройс. – И как този

ДеУитт се разхожда насам-натам с толкова жълтици? Винаги ли си носи

преливащи от злато торби, когато ходи на международни търговски сре-

щи? Защо го е донесъл?

– Може и да не е. Може да е продал ценен пръстен или да е изтеглил

заем, използвайки доброто име на херцог ДеЛоркан като гаранция. Дори

е възможно да го е взел от самия херцог. Убеден съм, че двамата не са

яздили дотук на гърба на понита. Херцогът вероятно пътува с огромен

керван. За тях две-три стотици златни монети може да не са нищо необи-

чайно.

Гласът на Ейдриън стана по-сериозен:

– Ти не беше там. Не го видя. На практика утре го очаква екзекуция.

Каква полза от златото, ако си мъртъв?