Конспирация за Короната

– Хубава работа, жена да няма достъп до собствената си задна стая.

– Съжалявам, момиче – каза Мейсън, затваряйки вратата след нея, –

но Ройс щеше да ме одере жив, ако бях отворил без да питам.

Гуен ДеЛанси бе загадка за Долния квартал. Имигрант в Аврин от

далечна Калис, бе оцеляла в града като проститутка и гледачка. Тъмна-

та й кожа, бадемовите й очи и високите скули бяха уникално чуждозем-

ни. Умелото нанасяне на грим и източният акцент я правеха съблазнител-

на илюзия, която благородниците намираха за неустоима. И все пак Гуен

не беше обикновена блудница. За три кратки години успя да натрупа пе-

чалба и купи пазарни права в окръга. Само благородниците имаха право

да притежават земя, но базиргяните преотстъпваха правото на търговия.

Не след дълго тя притежаваше изцяло или имаше дял в голям район от

Занаятчийска и по-голямата част от Долния квартал. Публичният дом в

Медфорд, по-често наричан само Дома, бе нейното най-доходоносно за-

ведение. Въпреки разположението му, благородници от близо и далеч по-

сещаваха скъпия бардак. Гуен се славеше с репутацията на дискретност, особено що се отнася до самоличността на мъже, които не можеха да си

позволят да се разчуе, че посещават бордеи.

– Ройс – рече Гуен, – един потенциален клиент посети Дома по-рано

вечерта. Бе твърде нетърпелив да говори с един от вас. Уредих ви среща

за утре вечер.

– Познаваш ли го?

– Разпитах момичетата. Никое от тях не го е виждало преди.

– Беше ли обслужен?

Гуен поклати глава:

34

Майкъл Дж. Съливан

– Не, интересуваше се от наемни крадци. Странно е как мъжът очак-

ва проститутките да знаят всичко, когато той търси информация, но смя-

та, че момичето ще пази неговите тайни до гроб.

– Кой говори с него?

– Тюлип. Каза, че бил чужденец, тъмнокож и спомена още, че имал

акцент. Може да е от Калис, но не съм се срещала с него и не мога да

кажа със сигурност.

– Сам ли беше?

– Тюлип не спомена нищо за спътници.

– Да говоря ли с него? – запита Албърт.

– Не, аз ще го сторя – отвърна Ейдриън. – Щом се рови насам, веро-

ятно очаква да види такъв като мен.

– Албърт, утре би могъл да дойдеш и да наблюдаваш вратата за не-

познати – добави Ройс. – Аз ще държа улицата под око. Да са се навърта-

ли нови наоколо?

– Доста беше натоварено; видях неколцина, които не разпознавам –

спомена Гуен. – Четирима са в главния бар сега, а по-рано имаше друга

групица от петима.

– Права е – потвърди Емералд, – сервирах на петимата.

– Какви бяха те? Пътници?

Гуен поклати глава:

– Войници, мисля. Не бяха облечени така, но си личеше.

– Наемници? – запита Ейдриън.

– Не мисля. Наемниците обикновено създават проблеми, награбват

момичетата, бият се – знаеш ги. Тези бяха тихи, а един от тях май беше

благородник. Поне така се обръщаха някои към него – барон… Трумбул

май беше.

– Видях нещо подобно на улица Капризна вчера – обяви Мейсън. –

Да са били окол' дванайсет.

– Нещо случва ли се в града? – запита Ройс.

Размениха си изпълнени със съмнение погледи.

– Мислите ли, че има връзка със слуховете за убийствата край река

Нидвалден? – запита Ейдриън. – Може би кралят свиква благородниците.

– За елфите ли говориш? – попита Мейсън. – Чух за това.

– И аз – рече Емералд. – Казват, че елфите нападнали някакво село.

Чух, че избили всички – някои дори докато спели.

– Кой твърди това? Не ми звучи правилно. Не познавам елф, който

да погледне човек в очите, още по-малко да го нападне – коментира Ал-

бърт.

35

Конспирация за Короната

Ройс грабна ботушите и наметалото и се отправи към вратата.

– Никога не си познавал елф, Албърт – рече той, докато излизаше

рязко.

– Какво толкова казах? – запита Албърт с отправено към всички не-

винно изражение.

Емералд сви рамене.

Ейдриън извади кесията на Аленда и я подхвърли на виконта.

– Не бих се притеснявал за това. Ройс понякога е раздразнителен.

Ето, раздели приходите ни.

– Но Ройс все пак е прав – каза Емералд. Тя изглеждаше доволна от

това, че знае неизвестно за другите нещо. – Нападналите селото елфи са

били диви елфи, чистокръвни. Тукашните мелези не са нищо повече от

сбирщина мързеливи пияници.

– Хиляда години робство могат да причинят това всекиму – изтъкна

Гуен. – Мога ли да си получа дела, Албърт? Трябва да се връщам на ра-

бота. Тази нощ сред клиентите на Дома са владика, магистратът и Барон-

ското братство.

* * *

Сядайки на празна маса в Диамантената стая и разглеждайки посе-

тителите, Ейдриън още не се бе отърсил от вчерашното напрежение. Ста-

ята бе получила названието си от странната форма на разтеглен правоъ-

гълник, предизвикана от начина, по който пристройката се вместваше в

края на улица Капризна. Ейдриън познаваше – лично или по физиономия

– почти всички присъстващи. Фенерджии, кочияши, калайджии; обичай-

ната отбила се след работа тълпа. Всички изглеждаха уморени, захабе-

ни и мръсни; облечени в долнокачествени ризи и пристегнати като чувал

панталони не по мярка. Предпочитаха тази стая, защото бе по-тиха и мо-

жеха да ядат на спокойствие. Но един индивид се отличаваше.

Седеше сам в далечния край на залата с гръб към стената. На масата

му имаше само свещ; не си бе поръчал храна или пиво. Носеше широко-