Конспирация за Короната

първи път, той все още живееше в една колнорска плевня. Двойката ин-

вестира известна сума в карета и одежди; и той умело започна да изпъл-

нява деликатната дейност на посредник с благородниците. Благодарение

на периодично отпускана от двамата сума, той посещаваше всеки бал,

празненство и церемония, претърсвайки политическия пейзаж за бизнес

възможности.

31

Конспирация за Короната

– Твърде си забележим, Албърт – обясни Ейдриън. – Не можем да си

позволим нашият любим аристократ да бъде завлечен в някоя тъмница,

където да ти отрежат клепачите или да ти вадят ноктите, докато им разк-

риеш плановете ни.

– Но ако ме измъчват и аз не зная плана, как ще се спася?

– Убеден съм, че ще ти повярват след четвъртия пирон – каза Ройс с

лукава усмивка.

Албърт сви лице и отпи друга голяма глътка от бирата си.

– Но вече може да ми кажете, нали? Как преодоляхте желязната вра-

та? Като се срещах с Белънтайн, останах с впечатлението, че и джудже с

пълен комплект инструменти не може да я отвори. Тя дори няма ключал-

ка за разбиване или мандало за повдигане.

– Е, твоята информация ни беше от полза – каза Ройс. – Затова я из-

бегнахме изцяло.

Виконтът изглеждаше объркан. Понечи да заговори, но вместо това

си отряза парче говеждо.

Ройс отпи от виното си и Ейдриън заговори:

– Покатерихме се по източната кула, или по-скоро Ройс го стори и

сетне ми спусна въже. Не беше толкова висока, но беше най-близо до та-

зи, която ни интересуваше. Използвахме стрелите на Мейсън, за да свър-

жем двете кули и сетне пропълзяхме по въжето.

– Но в кулата няма прозорци – Албърт протестира.

– Кой говори за прозорци? – намеси се Ройс. – Стрелите се закрепи-

ха в покрива на по-високата кула.

– Мда, както казах, майсторска изработка – гордо каза Мейсън.

– Така, това ви отвежда до кулата, но как влязохте? През комина? –

запита Албърт.

– Не, бе прекалено малък, освен това гореше огън – отвърна Ейдри-

ън. – Така че използвахме второто инструментче на Мейсън (малък трион

със ситни зъби) и прерязахме покрива. Всичко вървеше по план, докато

Арчибалд не реши да посети кабинета си. Знаехме, че рано или късно ще

напусне, затова зачакахме.

– Можехме просто да се смъкнем долу, да му прережем гърлото и

вземем писмата – настоя Ройс.

– Но не ни беше платено за това – напомни му Ейдриън. Ройс под-

бели очи в отговор, а другият продължи, без да му обръща повече внима-

ние. – Както казвах, лежахме на покрива под ожесточения вятър. Копеле-

то стоя два часа в стаята.

– Бедното ми – измърка Емералд и се сгуши в него като котка.

32

Майкъл Дж. Съливан

– Добрите новини бяха, че той извади писмата, докато ние го наблю-

давахме през прорезите, така че веднага узнахме за сейфа. Сетне в двора

влезе карета и никога няма да познаеш кой беше в нея.

– Маркизът е пристигнал, докато вие сте били на покрива? – запита

Албърт с пълна уста говеждо.

– Да, точно тогава разписанието ни се усложни. Арчибалд напусна

кулата, за да се срещне с маркиза и ние бяхме на ход.

– Значи – Емералд рече наслуки, – отворихте покрива като тиква.

– Точно така. Спуснах Ройс в кабинета. Той отвори сейфа, сложи

фалшивите писма и аз го издърпах обратно. Точно като поставяхме отря-

заното на мястото му, Арчибалд и Виктор влязоха. Почакахме, за да се

убедим, че няма да ни чуят. Той извади писмата веднага и беше доста за-

бавно да се гледа реакцията му, когато откри празните пергаменти. Тога-

ва нещата бяха станали доста шумни, така че решихме да се възползваме

и се спуснахме с двойно въже в двора.

– Удивително. Казвах на Аленда, че понякога възникват проблеми по

време на операция, но си нямах и представа, че всъщност казвам истина-

та. Трябваше да искаме допълнителни разходи – вмъкна Албърт.

– Мина ми през ума – отвърна Ройс, – но нали го знаеш Ейдриън. И

въпреки всичко си докарахме добра печалба.

– Чакай, така и не казахте как сте прибрали въжето, след като моите

отпускачи не са проработили.

Ройс въздъхна:

– Не питай.

– Защо? – ковачът гледаше ту единия, ту другия. – Да не е тайна?

– Искат да знаят, Ройс – рече Ейдриън с широка усмивка.

Ройс се намръщи.

– Той го простреля.

– Какво? – Албърт се изправи тъй рязко, че краката му удариха пода.

– Ейдриън прекъсна въжето с друга стрела.

– Но това е невъзможно – заяви Албърт. – Никой не може да улучи

въже от… колко, двеста фута… в пълен мрак!

– Имаше луна – Ройс го поправи. – Да не преувеличаваме излишно.

Забравяте, че трябва да работя с него. Освен това, не е като да го е напра-

вил с един изстрел.

– Колко стрели? – запита Емералд.

– Какво, мила? – Ейдриън обърса пяната от устата си с ръкав.

– Колко стрели ти трябваха, за да прережеш въжето, глупчо?

– Бъди честен – каза му Ройс.

33

Конспирация за Короната

Ейдриън се намръщи:

– Четири.

– Четири? – рече Албърт. – Бе доста по-забележително, когато си го

представях от един изстрел, но все пак…

– Мислите ли, че графът ще се досети? – Емералд се поинтересува.

– При първия дъжд, предполагам – каза Мейсън.

На вратата се почука трижди. Якият ковач се надигна от стола си и

прекоси стаята.

– Кой е? – запита.

– Гуен.

Вдигна резето, отвори вратата. Влезе екзотична жена с дълга, гъста

черна коса и поразяващи зелени очи.