Конспирация за Короната

– Поне седнете.

Аленда хвърли поглед към Емили, чиито очи преливаха от притесне-

ние. Докато сядаха, първата прошепна:

– Да, зная, не трябва да се занимавам с крадци.

24

Майкъл Дж. Съливан

– Бъдете сигурна, Ваше Благородие – рече виконтът окуражително,

– не бих ви губил времето и парите или подложил на риск позицията ви, ако не бях абсолютно уверен в крайния резултат.

Брадатият се засмя тихо. Бе мургав и опърпан, ощавен от слънцето.

Огромните му ръце бяха груби и мръсни. Аленда наблюдаваше как нак-

ланя халбата до устните си. Когато я отдръпна, капки пиво необезпоко-

явани покапаха на масата през небръснатото му лице. Тя реши, че не го

харесва.

– Това е Мейсън Грамън – обясни Уинслоу. – Простете, че не го

представих по-рано. Мейсън е ковач тук в Долния квартал на Медфорд.

Той… е приятел.

– Наетите от теб лудаци са много добри – каза му Мейсън. Гласът му

напомни на Аленда за звука, издаван от колелетата на каляска върху ча-

къл.

– Нима? – попита Емили. – Възможно ли е да са откраднали древни-

те съкровища на Гленморган от Короносната кула на Ерванон?

– Какво? – поинтересува се Уинслоу.

– Веднъж чух слухове за крадци, които откраднали съкровище от

Короносната кула на Ерванон и го върнали обратно още същата нощ –

обясни Емили.

– Защо някой ще върши нещо такова? – запита Аленда.

Виконтът се засмя тихо:

– Сигурен съм, че това е само легенда. Никой крадец с ума си не би

действал така. Повечето хора не разбират прийомите на крадците. Исти-

ната е, че мнозинството от тях крадат, за да забогатеят. Проникват по къ-

щите или причакват пътници на пътя. По-храбрите отвличат благородни-

ци за откуп. Понякога дори отрязват по някой пръст от жертвата и го из-

пращат на неин любим човек. Служи да покаже колко са опасни и че се-

мейството трябва да подходи сериозно. Като цяло са противна сбирщина.

Интересуват се само как да натрупат печалба с колкото се може по-малки

усилия.

Аленда усети ново стискане на ръката й. То бе толкова силно, че я

накара да потрепне.

– Крадците от по-висша класа се обединяват в гилдии, нещо като зи-

дарските и дърводелските гилдии, макар и по-тайнствени. Имат много

добра организация и правят бизнес от кражбата. Заделят си територии, където държат монопола върху грабежите. Често сключват сделки с мес-

тната милиция или с владетеля, които им позволяват да работят сравни-

25

Конспирация за Короната

телно необезпокоявани в замяна на определено заплащане – доколкото

отбягват дадени цели и спазват правилата.

– Що за правила биха били приемливи и за офицерите на една про-

винция, и за престъпниците? – скептично запита Аленда.

– О, ще се изненадате колко много компромиси трябва да се правят,

за да се запази едно кралство гладко функциониращо. Съществува обаче

още един тип престъпник – този на свободна практика или, да си го ка-

жем направо, наемен крадец. Тези мошеници биват наемани за специал-

на цел, като например задигане на нещо от друг благородник. Кодове на

честта, или страх от излагане – намигна – принуждават някои благород-

ници и богати търговци да прибягнат до услугите на подобен професио-

налист.

– Значи биха откраднали всичко за всеки? – запита Аленда. – Тези,

които сте наели за мен, имам предвид.

– Не, не за всеки – само за онези, които са готови да заплатят съот-

ветстващите на работата тененти.

– Тогава няма значение дали клиентът е престъпник или крал? – на-

меси се Емили.

Мейсън изръмжа:

– Престъпник, крал, каква е разликата?

Той се усмихна за първи път от началото на срещата; широката му

усмивка разкри липсващи зъби.

Отвратена, Аленда насочи вниманието си обратно към Уинслоу. Той

гледаше по посока на вратата, мъчейки се да види над главите на посети-

телите.

– Извинете ме, дами – каза, изправяйки се рязко. – Имам нужда от

ново питие, а персоналът изглежда пренатоварен. Ще наглеждаш ли да-

мите, Мейсън?

– Да не съм ти бавачка, педераст шантав! – провикна се подир ви-

конта Мейсън, докато онзи ставаше от масата и изчезна в тълпата.

– Ня… Няма да позволя такова отношение към Нейно Благородие –

храбро заяви Емили на ковача. – Тя не е дете, а знатна дама. А ти си пом-

ни мястото.

Изражението на Мейсън помръкна.

– Това е моето място. Живея пет проклети врати по-надолу. Тейко

ми помогна в построяването на тази зала. Брат ми работеше тук като гот-

вач. Майка ми също готвеше на това място, докато не я прегази една от

вашите благороднически каляски. Това е моето място. Вие сте тези, ко-

26

Майкъл Дж. Съливан

ито не си знаят мястото! – Мейсън стовари юмрук върху масата, карайки

свещта и дамите да подскочат.

Аленда придърпа Емили. В какво се забърках? Започваше да си мис-

ли, че Емили бе права. Изобщо не трябваше да се доверява на ненадежд-

ния Уинслоу. Тя наистина не знаеше нищо за него, освен че посещаваше

Есенното празненство в Акуеста като гост на лорд Дареф. Особено тя би

трябвало да е разбрала досега, че не всички благородници са благородни.

Седяха в мълчание, докато Уинслоу се върна без питие.

– Дами, ако обичате да ме последвате? – покани ги с жест виконтът.

– Какво има? – тревожно запита Аленда.

– Просто ме последвайте, моля.