Конспирация за Короната

Знае, че отношенията им ще опозорят семейството ви. Нейният любим е

от простолюдието и няма капка благородна кръв във вените си.

– Лъжеш!

– Уверявам те в противното. И се страхувам, че проблемът не се из-

черпва с това. Името му е Дигън Гаунт. Чувал си за него, нали? Доста е

известен. Водач на националистите от Делгос. Разпалил е всякакви емо-

ции сред обикновените хора на юг. Всички са опиянени от идеята за пов-

семестно изколване на аристокрацията и установяване на самоуправле-

ние. Той и щерка ти са се срещали в Уиндърмиър – близо до манастира.

Виждат се, когато не си наблизо и си ангажиран с държавни дейности.

– Това е нелепо. Дъщеря ми никога не би…

– Нямаш ли син там? – запита Арчибалд. – В абатството, имам пред-

вид. Монах, нали?

Виктор кимна:

– Третият ми син, Майрън.

– Вероятно той им е сводничил. Поразпитах и изглежда синът ти е

доста интелигентен човечец. Вероятно служи за свръзка на любимата си

сестра и помага за кореспонденцията. Не изглежда никак добре, Виктор.

Ето те, маркиз на крал-империалист, а дъщеря ти замесена с революци-

онер, с когото се среща в роялистки Меленгар, подпомагана от сина ти.

Мнозина биха заключили, че това е семеен заговор. Какво би казал крал

Етелред, ако научи? Двамата знаем за лоялността ти, но други може да

изпитат съмнения. Осъзнавам, че това не е нищо повече от зле насочена-

та привързаност на младо момиче, но тези лудории могат да сринат се-

мейната чест.

– Ти си луд – изкрещя Виктор. – Майрън отиде в абатството едва на

четири години. Аленда никога не е говорила с него. Цялата тази измис-

лица е очевиден опит да ме накараш да я принудя да се омъжи за теб и

зная защо. Тя не те интересува. Интересува те само зестрата, долината

Рилан. Това парче земя граничи тъй удобно с твоята и това е единствена-

та ти цел. Е, това и възможността да се издигнеш като влезеш в семейст-

во, превъзхождащо те политически и социално. Жалък си.

– Жалък ли съм? – Арчибалд остави чашата си и извади изпод дре-

хата си ключ на сребърна верижка. Изправи се и прекоси стаята. Свали

17

Конспирация за Короната

от стената гоблен, изобразяващ отвличането на русокоса аристократка от

калиански принц и разкри таен сейф. Вкара ключа, отвори металната вра-

тичка.

– Разполагам с купчина писма, собственоръчно написани от безцен-

ната ти дъщеря, които доказват думите ми. Те разказват за неумиращата

обич към гнусния селски революционер.

– Как се сдоби с тях?

– Задигнах ги. Когато се опитвах да разбера кой е моят съперник,

уредих да я наблюдават. Тя изпращаше писма, които водеха до абатството

и съумях да ги пресрещна.

Арчибалд измъкна купчина пергаменти от сейфа и ги пусна в скута

на Виктор.

– Ето – викна триумфално, – чети какви ги е дробила дъщеря ти и

сам реши дали няма да е по-добре за нея да се омъжи за мен.

Арчибалд се върна на мястото си и вдигна чашата си победоносно.

Бе спечелил. За да избегне политическа разруха, Виктор Ланаклин, ве-

ликият маркиз на Глъстън, щеше да нареди на щерка си да се омъжи.

Маркизът нямаше избор. Ако това достигнеше до ушите на Етелред, бе

възможно да последват обвинения в измяна. Коронованите империалис-

ти изискваха от своите благородници да споделят политическите им виж-

дания и предаността към църквата. Арчибалд се съмняваше, че Виктор

е роялист или националист. Но всяка неуместна демонстрация бе доста-

тъчна, за да провокира недоволството на властта. В най-добрия случай

Виктор бе заплашен от осакатяващо унижение, от което родът Ланаклин

можеше никога да не се възстанови. Единственият смислен ход за марки-

за бе да даде благословията си.

Арчибалд най-сетне щеше да има граничната земя; вероятно след

време би могъл да разшири владенията си още повече. С Чадуик в десни-

цата и Глъстън в лявата ръка, спокойно можеше да се мери с херцога на

Рочел.

Поглеждайки отвисоко към посивелия старец с изтънчени пътни

дрехи, Арчибалд почти изпита съжаление. Нявга… титлата маркиз бе си-

ноним на ум и душевна сила. Маркизът не бе обикновен благородник и

земевладелец. Виктор отговаряше за охраната на кралските граници. Се-

риозна длъжност, изискваща умел водач; винаги бдящ и многократно за-

кален в битка. Но времената се бяха променили и сега миролюбиви съсе-

ди заобикаляха Уоррик. Съответно силата бе атрофирала от неупотреба.

Докато Виктор отваряше писмата, Арчибалд го гледаше замислено.

Маркизът бе прав: наистина се интересуваше от земята, която щеше да

18

Майкъл Дж. Съливан

получи като зестра. И все пак Аленда бе привлекателна; така че мисълта

да я вкара насила в леглото си не бе никак досадна.

– Арчибалд, това шега ли е? – запита Виктор.

Измъквайки се от мислите си, Арчибалд остави питието си.

– Какво имаш предвид?

– Тези свитъци са празни.

– Какво? Сляп ли си? Те… – Арчибалд спря, когато видя празните

листове в ръката на маркиза. Сграбчи няколко и ги разтвори, само за да

открие още празни пергаменти. – Невъзможно!

– Може да са написани с невидимо мастило? – подсмихна се Виктор.

– Не… не разбирам… Това дори не са същите пергаменти! – провери

сейфа отново, но той бе празен. Объркването му прерасна в паника и той