Конспирация за Короната

– Така си мислиш, но кулата е без прозорци. Това е и което я прави

идеално място за работен кабинет. Добавих тези врати, за да защитя цен-

ните за мен неща.

Достигайки върха на стълбите, те се изправиха пред друга врата. Ар-

чибалд извади голям ключ от джоба си, отключи и с жест покани маркиза

да влезе. Брус затвори вратата след тях и се отправи към обичайната си

позиция.

14

Майкъл Дж. Съливан

Стаята бе голяма и кръгла, с просторен таван. Мебелировката бе ос-

къдна: голямо разхвърляно бюро, два облицовани стола край малка ками-

на и изтънчена масичка помежду им. Огън гореше зад простата пирин-

чена вратичка, осветявайки по-голямата част от кабинета. Светлината за

останалите кътчета бе предоставяна от закрепени на стената свещи, кои-

то изпълваха стаята с приятния, упоителен аромат на мед и салифан.

Арчибалд се усмихна, когато забеляза Виктор да гледа към претру-

паното с различни свитъци и карти бюро.

– Не се притеснявайте, сър. Скрих всички уличаващи ме планове за

световно господство преди вашето посещение. Моля, седнете – Арчи-

балд посочи столовете до камината. – Починете си от дългото пътуване, докато аз приготвя питиетата.

По-старият човек се намръщи и изръмжа:

– Достатъчно разходки и формалности. След като сме тук, да про-

дължим започнатото. Обясни за какво е всичко това.

Арчибалд не обърна внимание на тона на маркиза. Можеше да си

позволи снизхождение сега, когато бе на път да получи наградата си. По-

чака маркизът да заеме мястото си.

– Наясно си, предполагам, че проявявам интерес към дъщеря ти,

Аленда? – запита Арчибалд, отправяйки се към бюрото, за да напълни

две чаши с бренди.

– Да, тя ми спомена.

– А спомена ли защо ме отхвърля?

– Не те харесва.

– Та тя почти не ме познава – вдигна пръст Арчибалд.

– Арчи, заради това ли ме повика тук?

– Маркизе, бих оценил назоваването ми със съответстващото ми

име. Не е уместно да ме наричаш така, тъй като баща ми е мъртъв и сега

аз нося титлата. Във всеки случай, питането ти е свързано с темата. Как-

то знаеш, аз съм дванадесетият граф на Чадуик. Наистина, не е голямо

владение, нито Белънтайн – от най-влиятелните семейства и все пак аз не

съм съвсем без достойнства. Владея пет големи и двадесет малки села, както и стратегическите Сенонски възвишения. Офицерите под моя ко-

манда в момента са шестдесет; рицарите – двадесет, като сред тях са сър

Ендън и сър Бректън, може би най-великите кавалери на всички времена.

Вълната и кожите на Чадуик са известни в цял Уоррън. Дори се говори за

провеждане на Летния фестивал тук – на самата прекосена от теб на път

за замъка ливада.

15

Конспирация за Короната

– Да, Арчи… имам предвид, Арчибалд. Наясно съм със статуса на

Чадуик. Нямам нужда от уроци по икономика.

– А знаеш ли, че племенникът на крал Етелред се е отбивал нееднок-

ратно да вечеря тук? Или че херцогът и херцогинята на Рочел възнамеря-

ват да вечерят с мен идната зима?

– Арчибалд, това е доста уморително. Какво точно целиш?

Отсъствието на благоговение от страна на маркиза накара Арчибалд

да се намръщи. Носейки чашите с бренди, подаде едната на Виктор и съ-

що седна. Поспря за момент, за да отпие.

– Следното. Предвид позицията ми и обещаващото ми бъдеще, няма

никаква логика Аленда да ме отхвърля. Със сигурност не е заради вън-

шния ми вид. Аз съм млад, красив и нося само най-качествените вносни

дрехи, направени от най-скъпата вносна коприна. Останалите нейни уха-

жори са стари, дебели или плешиви – в много случаи всичко от гореизло-

женото.

– Може би видът и богатството не са единствените фактори – отвър-

на Виктор. – Жените не всякога си мислят за политика и власт. Аленда е

от момичетата, които следват сърцето си.

– Но също така ще последва и желанието на баща си, нали?

– Не разбирам какво имаш предвид.

– Тя ще се омъжи за мен, ако ти кажеш. Ако заповядаш.

– Значи затова ме накара да дойда тук? Съжалявам, Арчибалд, но си

изгубил времето и на двама ни. Нямам намерение да я принуждавам да

се омъжва за когото и да било, най-малко пък за теб. Тя би ме мразила до

края на живота си. Чувствата на дъщеря ми значат за мен много повече от

политическите импликации на нейния брак. Обожавам Аленда. От всич-

ки мои деца, тя е най-голямата ми радост.

Арчибалд отпи нова глътка бренди и се замисли над думите на Вик-

тор. Реши да подхване нещата от друг ъгъл.

– Ами ако е за нейно добро? За да я спаси от нещо, което би било

сигурна опасност.

– Ти говореше за опасност, за да ме доведеш тук. Готов ли си да

обясниш най-сетне, или предпочиташ да провериш дали този старец все

още може да размахва острие?

Арчибалд пропусна покрай ушите си заплахата, за чиято безплод-

ност знаеше със сигурност.

– Когато Аленда отхвърли ухажването ми, установих, че нещо не е

наред. В отказите отсъстваше смисъл. Имам връзки; звездата ми изгрява.

16

Майкъл Дж. Съливан

Тогава установих истинската причина за отказите на дъщеря ти: тя вече е

отдадена на друг. Аленда има връзка, тайна връзка.

– Трудно ми е да повярвам това – обяви Виктор. – Не ми е спомена-

вала никого. Ако бе хвърлила око някому, щеше да ми каже.

– Нищо чудно, че е скрила идентичността му от теб. Срамува се.