Конспирация за Короната

Конспирация за Короната

– Знаех. Казаха ми, че ще бъде убит, но аз не повярвах – тя спря за

миг, за да погледне лицата им. – Кажете ми, какво бихте направили, за да

излезете живи от този замък преди утрото?

Двамата се спогледаха в шокирано мълчание.

– Аз – всичко. Ами ти, Ройс?

Партньорът му кимна:

– Устройва ме.

– Не мога да спра екзекуцията – обясни Ариста, – но мога да уредя

измъкването ви от тази тъмница. Мога да ви върна дрехите и оръжията; да ви покажа път до каналите на замъка. Мисля, че извеждат извън града.

Но трябва да знаете, че не съм ги изследвала лично.

– Не бих си и помислил – рече Ейдриън, без да вярва напълно на

ушите си.

– Обезателно трябва да напуснете града след като избягате.

– Това няма да е проблем. Така или иначе бихме постъпили така –

обясни Ейдриън.

– И още нещо: трябва да отвлечете брат ми.

Настъпи пауза, по време на която двамата се вторачиха в нея.

– Момент. Искате от нас да отвлечем принца на Меленгар?

– Всъщност, сега той е крал на Меленгар – Ройс го поправи.

– О, да, забравих – промърмори Ейдриън.

Ариста отиде до вратата на килията, надникна през прозорчето и пак

се върна.

– Защо искате от нас да отвлечем брат ви?

– Защото който е убил татко, ще убие и Олрик. И то преди коронаци-

ята му, мога да си представя.

– Защо?

– За да унищожи рода Есендън.

Ройс се втренчи в нея:

– Това не поставя ли и вас в риск?

– Да, но заплахата за мен няма да е толкова сериозна, докато Олрик

е жив. Той е престолонаследникът. Аз съм само глупавата щерка. Освен

това, един от нас трябва да остане в кралството и открие убиеца на баща

ми.

– И брат ви не би могъл да направи това?

– Той е убеден, че вие сте го сторили.

– О, вярно… моля за извинение. Все пак до преди минута щях да бъ-

да екзекутиран, а сега ще отвличам крал. Нещата се променят малко бър-

зичко.

56

Майкъл Дж. Съливан

– Какво да правим с брат ви, след като го измъкнем от града? – запи-

та Ройс.

– Ще го отведете в затвора Гутария.

– Не съм чувал за това място – Ройс погледна към Ейдриън, който

поклати глава.

– Не съм изненадана, малцина са – обясни Ариста. – Това е таен све-

щенически затвор изцяло под ръководството на нифронската църква. На-

мира се на западния бряг на езерото Уиндърмиър. Знаете ли къде е то?

Двамата кимнаха.

– Пътувайте по краищата му; там има стар път, който води между

хълмовете; просто го следвайте. Трябва да отведете брат ми при затвор-

ник на име Есрахаддон.

– И после?

– Това е – каза тя. – Надявам се, той ще съумее да обясни всичко на

Олрик достатъчно ясно, за да го убеди.

– Искате от нас да избягаме от затвора, да отвлечем краля, да преко-

сим страната с него докато отбягваме войници, които е твърде вероятно

да не възприемат нашата версия на историята – и да отидем в таен зандан, за да може той да посети един от затворените там? – рече Ройс.

Ариста не изглеждаше развеселена.

– Или това, или мъчения до смърт след четири часа.

– На мен ми звучи като дяволски добър план. Ти какво ще кажеш,

Ройс?

– Харесвам всеки план, който не включва мъчителната ми смърт.

– Добре. Ще изпратя двама монаси да ви дадат последно причастие.

Ще уредя да сте освободени от оковите, за да можете да коленичите. Ще

им вземете расата, ще ги заключите вместо вас и ще им запушите устите.

Нещата ви са отвън в затворническата канцелария. Ще кажа на главния

тъмничар, че ги вземате за бедните. Телохранителят ми, Хилфред, ще ви

придружи до долните кухни. Те няма да са активни още около час, така

че мястото ще е на ваше разположение. Там има подвижен капак за изх-

върляне на остатъци в канала. Ще говоря с брат ми и ще го убедя да се

срещнем сами в кухнята. Предполагам сте добри бойци?

– Той е – Ройс кимна към Ейдриън.

– Брат ми не е, така че лесно ще преодолеете съпротивата му. Увере-

те се, че не сте го наранили.

– Това наистина е глупав въпрос от моя страна – рече Ройс, – но как-

во ви кара да мислите, че няма да убием брат ви, да оставим тялото му да

гние в канала и просто да изчезнем?

57

Конспирация за Короната

– Нищо – отвърна тя. – И аз като вас съм лишена от избор.

* * *

Монасите не представляваха проблем. Спуснали ниско над очите си

качулките на расата, Ейдриън и Ройс се измъкнаха от килията. Хилфред

ги чакаше и бързо ги преведе до кухните, където ги остави мълчаливо.

Ройс, който виждаше по-добре на тъмно, подбираше пътя през лабирин-

та от масивни тенджери и натрупани чинии. Внимателно си проправяха

път през морето от потенциална опасност: с широките ръкави и оплита-

щи се в краката роби, едно невнимателно движение можеше да събори

някоя керамична купчина и вдигне тревога.

До този момент планът на Ариста се увенчаваше с успех. Кухнята

бе празна и двамата захвърлиха монашеските си одежди, за да се върнат

към традиционното си светско облекло. Откриха централния резервоар,

под който имаше голяма желязна решетка. Макар че бе тежка, успяха да

я повдигнат без много шум. Бяха приятно изненадани да открият желез-

ни стъпала, водещи към нищото. Дочуха капенето на вода. Ейдриън отк-

ри пълно със зеленчуци килерче и опипва насам-натам, докато не откри

чувал с картофи. Тихо изсипа съдържанието му, поизтупа го, доколкото